Орфей е най-големият идеал на земното човечество

Когато Слънцето разкрие Господовото писмо, с неговите криле ще летим като птици в небето

Орфей е най-големият идеал на земното човечество. Затова  е повече бъдеще, отколкото минало

Народите ще бъдат сближени чрез любовта и изкуствата

„Със Златна колесница към бъдещето ще летя”. Орфей

Търсещият Орфей със сърцето си изследовател Никола Гигов отдаде над 50 години от живота си и сънищата си (много често стиховете му се раждат насън) на тази своя светла мечта и мисия.

Съпругата му Елена Хайтова го нарича „безумния Орфей”, именно защото влага в своя неистов копнеж и порив нещо много по-голямо от ума.

Би могло да се нарече страст на душата, че и много повече. А защо не и едно особено усещане в себе си за родство и превъплъщение на Орфеевото духовно начало, съпътстващо го навсякъде и във всичко.

Подобно на един съвременен Шлиман, той  детайлизира в сърцето си и в своите видения всеки един нюанс от образа на великия певец.

Обикаляйки света и вървейки по следите на Орфей, той е черпил искри от огромния Орфеев огън от над 900 източника.

Срастването му с тези реални следи до толкова са повлияли на начина му на мислене и на поведение, че той се е превърнал в един поетично-мистичен и морално-нравствен пример за унаследеност на Орфеевия образец на съществуване.

А заедно с това и в една носеща надежди и упование сигурност в доброто бъдеще за земята и народа на Родопееца, и на човешкия род, като цяло. Както и за всичките земни, небесни и морски жители.

Нищо че във всички светове има мъка. Тя е там, за де се претвори в песен, както е направил българският народ в неговите 300 000 народни песни.

И то в един уникален космечен аранжимент, ръководен от игривата флейта на Слънцето и водещ към световна хармония.  А тя ще бъде възможна, ако сърцата ни пеят и наш Бог е любовта, е уверен Гигов.

Нищо че сега живеем адски в райската си страна. Нищо че носим бисери в сърцата си, а живеем мизерно.

Все пак, златната колесница на Орфей лети към бъдещето, а мълнията на неговото слово запалва звездите, предвещаващи раждането на светлоликата и „розопръстата Зора”.

Геният на българския народ, и най-вече на неговите деца, закърмен с майчините песни и бащината реч – дарове от най-великия между певците и поетите – също води в тази посока.

Ангелогласна България ще надвие ада с музика, ще повтори модела на живелия някога по нейните земи, не се съмнява изследователят-поет. Условието е да имаме обич за целия свят, подобно на открилия този велик принцип и превъплътил го в лицето на  Христос.

Този, Който беше извикан за живот от най-големия идеал за земното човечество в лицето на Орфей, и който предизвести идването на Рая в сърцата ни чрез Любовта, побеждаваща всяка мъка, всяка бездна, всяка немощ…

– Виждат ли се вече първите наченки на това ново начало, родопски вестителю на Зората?

– Имащите очи за него отдавна ги виждат. Отворилите прозорчето си към райските сърдечни селения  дори пребивават вече в това време.

Защото, както казвам в мой стих, и в Ада можеш да обичаш, ако в сърцето ти е Рай. Тогава и всеки миг да е предсмъртен, усещаш като дар величието и красотата на всяка секунда. Неслучайно всяка нота на Орфей е една пееща сълза, която кара зората да се покаже по-рано.

А пеещата тъга е сигурен път за претворяването на копнежа и стигането до вратите на Рая, както ни е завещал Лекуващият със светлина….Освен така, името му може да се преведе и като Магнитна светлина /от „Ор” – магнит и „Фей” – светлина/.

– Казваш, че България и Родопите са точно съответстващото  енергийно място, което е било в състояние да приюти стъпките на толкова голямото в космически смисъл явление Орфей.

– Да, географската карта на страната ни е точно определена да побере малко население, но и огромно и необятно небе над нея. Особено е огромна нашата песенна, космическа карта, която е в съзвучие с космическия ритъм на Вселената.

Неслучайно точно тук  Орфей е пролял кръвта си, за да оплоди дарбата на народа ни. Над България небето е Орфеево, то цъфти от обич и сълзи като роса.

Затова днес Орфей се преражда в думи, песен и стих по нашите земи. Затова нашият народ на духа намери своята земя на духа след дълги скиталчества, за да създаде държавата на духа – България, както каза един велик българин.

Затова с разностранните си дарби българският народ  винаги е осъзнавал, както е било и при неговите прадеди, че истинското зачатие е в нетленното боговдъхновение.

– Изглежда това усещане е било пресъздадено и в тракийските мистерии, като тези на о. Самотраки

– Това място е избрано неслучайно за провеждането на подобна висша теургия и мистериалност. Аристотел казва, че той е бил прочут с мистериите на кабирите духовен център на траките и потвърждава, че е бил тракийски цели 700 години.

Бил е на така важното възлово място между Дарданелите, Троя, Тасос, Лемнос и Лесбос. Посрещането на изгрева от най високия му връх /1586м./ с формата на конус, е цяло тържество, там хората сваляли оръжията си. Звучала Орфеева музика.

Обредът пресъздавал смъртта и зачатието. Койесът, Великият жрец, давал знак за начало на Орфеевите мистерии, свирели флейти. Чували се призивите:” Само любовта заличава убийството и смъртта!” Завесата на храма се отваряла и се показвал жрец с маска/Адамс/.

Излизала и жената-божествена носителка на змията, която била с було, обвито със змия. Главата на змията била на рамото й. Участниците преживявали ужасите на смъртта, страха и мрака и така се освобождавали от кошмарите на битието.

Докато във втората си част мистериите пресъздавали зараждането на живота. Танцуващата тракийка, потъвала в унес и транс и смайвала всички, когато се целувала със змията, която също се движела в такт с музиката и попадала между бедрата на танцьорката.

Жрецът описвал  около тях постепенно стесняващи се кръгове, след което вдигал жената на ръце. И двамата заедно със змията се скривали зад завесата на храма, където чрез сенките си разигравали зачатието – символ на висше космическо  сливане.

– Но разиграно на този висш астрален и ментален план, то после се сваля и в материалното ниво, за да се завърти вечното кръгово движение, описано и от Орфей, който е  предсказал и днешните обединителни процеси между народите.

– Да, вече се сбъдва и голямата му мечта за обединение на народите. Негов „говорител” в по-ново време е бил и Виктор Юго.

След кървавото потушаване на Априлското въстание авторът на „Клетниците”  произнася прочутата си защитна реч пред Френския парламент и знаменитите си думи: „Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат”.

Тогава предрича и днешното бъдеще: „Това, що става в България, доказва нуждата от Съединени щати на Европа”. Така предсказва и съществуващия днес Европейски съюз.

– Но дали този Орфеев идеал за всеобщо обединение в името на доброто ще стане един ден валиден за целия свят?

– Логиката на днешното развитие потвърждава неговата необходимост, тъкмо защото днешният свят е паднал ниско пред Златния телец.

Но небето ни дава знаци, че само тези, които жертват живот и творчество заради другите, могат до се надяват да дочакат това бъдеще.

И най-вече тези, които служат на първия бог, който е създал всички останали богове – на Ерос/Любовта/.

– Към него пак ни води завещаното от Орфей – неговото слово, музиката му

– В неговите непреходни дарове има голяма сила.

Някои негови думи-баяния са били толкова силни, че дори неутрализирали змийската отрова в ухапания. Музикалните звуци от флейта също помагали.

Ненапразно Питагор, който попаднал на следите на Орфей, знаел наизуст неговите Златни стихове и станал продължител на неговите идеи. А основаната от него Питагорейска школа в град Кротон, Южна Италия, е чисто орфическа.

В нея той възкресява „Колосалния синтез на идеите на Орфей”, по-късно дал ярък тласък на европейското Възраждане. Питагор възкресява и възприетите от Орфей цифрови кодове на акордите и ги прави достояние на света 700 години след техния създател.

Чрез своя велик Учител питагорейците припомнили старата истина, че стиховете и музиката са човешките криле. Те повторили също думите на Орфей, че „всичко е в числото ”, т.е. „всичко е Бог”. А също преоткрили и значението на числото 49, което означава 7 пъти по 7, т.е.  7 ноти, 7 цвята, 7 дни от седмицата, 7 години, за които умират старите човешки клетки и се раждат новите, 7 звезди в съзвездието „Плеяди”, 7 мъдреци на света и 7 – числото на Спасителя /Исус Христос/.

Математическият цифров код на Питагор е кодираният числов израз на Орфеевото знание, според музикалното определение на което Бог е „7 тона, изпълнени от едно и също гърло в един и същи миг”. Докато в духовен план неговият израз е музиката на сферите /звездите/, която е в стил пентатоника, същата като в нашите народни песни.

И тази Божествена музика е космическото безмълвие, най-висшата музика, но все още недоловима за човешкото ухо. Древните са знаели, подобно на Орфей, че всяко тяло, всеки атом има свой звук, ритъм /вибрация/ и чрез своето излъчване също „звучи”.

Неслучайно там, където е бил храмът на Дионис, в най-високите склонове на Родопите е звучал Орфеевият напев към вакханките: „Деви от Низа! Моли се със сърце, изпълнено с любов, без да говориш! Следвай повика на сърцето!”

– Докато един ден това космическо звуково лъчение е получило и своя графичен образ

– Да, идва един момент, в който живеещият в мълчание слънчев Дух се преражда в думи, в говор, в образ.

И така през 13 в.пр. н. е. Орфей и четиримата му помощници Лин, негов брат, Музей, най-добрият му ученик, Аристей, тракийски поет, и Кадъм от Финикия, брат на Европа, създават първото буквено писмо в света, най-голямото откритие, натрупващо и провокиращо всички други открития.

Светите братя Кирил и Методий стъпват точно върху тази първооснова, за да създадат най-съвършената езикова система. В книгата си „Орфей и азбуката” съм посочил над 400 извора с много изображения, писмени знаци и скални надписи, които днес всеки може да види. Както и откритите от мен 6 каменни плочи с древна писменост в Родопите, на които са издълбани 5600 букви.

А освен тази зрима писменост,  открих в Родопите и скрита . Най-елитното тракийско племе беси са умалявали някои букви дотолкова, че да не могат да се видят.

Аз постъпих обратно, увеличих детайлите до степен на разкриването им.  Подобна скрита писменост открих в над 30 изображения.

Такъв е и случаят с вазата от Сицилия отпреди 2500 години. Точно над главата на Орфей при увеличаване се появи думата „kavos”, която означава „цар /Бог/ на песните. Така са определяли Орфей.

– Той е бил и голям медиатор между хората и боговете, между небето и земята

– Неговата мечта е изразена в думите му:”Искам да венчая песента на славея с хоровода на звездите”.

И най-вече тази връзка се е изграждала чрез неговия музикален лад пентатоника /с пет основни тона /.

Затова и неговият знак е пентграмът.

А в начина му да признае обичта си към Евридика се крие  голямата мощ на любовта, която побеждава смъртта. Такава огромна любов, като неговата, която гледа на своя избраник с всичките небесни очи на  всевиждащото звездно небе, може да възвисява и да изцелява.

А той е лекувал и с билки, и с балсами, поставил е и началото и на музикотерапията. Прочут е тракийският обред на траките „Сангит” – сливане на песни, танц и музика.

Затова Родопеецът е казвал: „Да изтанцуваш болестта си.”

– Това говори отново за великия синтез, който ни очаква

– Той е заложен в нашата архетипна памет и чака своя звезден час. Но когато се изпълнят условията за нейното събуждане.

Когато се изпълнят Орфеевите завети: „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете”, „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички”, „Кръв не проливай”, „Земята може да се завладее с лира, а не с меч” и др.

Всички тези изречения сочат бъдния синтез, времето, когато народите ще бъдат сближени чрез любовта и изкуствата.

Когато мечтата на Орфей -слънчевите ни души да бъдат изведени от хадеса на неведението, ще бъде изпълнена.

И България ще играе водеща роля в този процес. А тъй като бъдещето е на българите, нашата страна ще се превърне в нещо като духовен санаториум на Европа.

– Тогава, като траките, ще можем да приветстваме изгряващото нова начало с „Табос!, „Табос!”

– Да, когато Великата Светлина /Табос/ на траките разпръсне тежката мъгла и мрака. Вярно твърде дълго се е чакал този момент, но колкото по-късно възкръсне една потулена истина, толкова по-високо засиява тя.

Тогава целият свят ще види с изумените си очи, че безсмъртието е възможно чрез чудесните Орфееви дарове – музиката, песните, словото.

В тях е истинската крепост от светлина. Неслучайно един от най-често срещаните надписи е следният: „DINTOLE, DENTOLE, DENА, DIN,  DIN”, където „DIN” е равно на ден, светлина, крепост.

До тази крепост в сърцето не може да се проникне с меч, там единствено прониква песента. Което е и вид обещание, че небето поема по Орфеевия път – към съзвездията „Лебед” и „Лира”.

– Усещането за това бъдеще, вероятно, е като това да сътвориш днешната „Ода на радостта”, химн на обединена Европа

– Нещо подобно. Бетовен е мислел за Орфей, докато е композирал, както си признава в своя дневник. И пак неслучайно на римска карта от ІІІ век, заедно с другите римски провинции, е изписана и провинцията „Европа”, простираща се от брега на река Хеброс /Марица/ до Странджа планина и Черно море.

Европа е една от многото съзвучни на нея тракийски думи – Калиопа, Родопа, Меропа… Калиопа, майката на Орфей, означава „Хубавопееща”, Родопа, родната му планина, означава „Пееща роза”, Меропа означава „Пееща пирамида”, а Европа е”Разливът на песните”, чрез които се разляло близо половин милиард население в днешните й граници.

А самото момиче Европа, дало името на континента, е сестра на цар Кадъм, съвременник на Орфей, която е избягала  от Финикия и от царските дворци на баща си цар Агенор през Тракийско море/ днес Егейско/, за да се върне при сродника си цар Финей  в Странджа, който дарява момичето с обширна ивица земя и я нарича на нейно име Това е първото географско очертание на Европа, станало още през 13 в.пр.н.е.

Родният край на Европа.

Докато езикът на траките е невидимият родилен корен на Европа и на европейската култура. А когато Слънцето ни разкрие Господювото писмо, с неговите криле ще летим като птици в небето.

Затова Орфей е повече бъдеще, отколкото минало

И сега вече идва това време, когато човечеството ще осъзнае, че „цялото злато на света не струва колкото една влюбена душа” и че „над всички съкровища се издига любовта на човешкото сърце”. Че любовта е най-хубавата песен, която побеждава смъртта.

Орфей пък е камертонът за настройването към нея. И повикът, изречен от Шилер: „Прегърнете се милиони”. За да запеем всички „Одата на радостта”.

Интервюто взе: Лияна Фероли