Чудеса.net
Летният отит често се развива след къпане във водоеми – когато в ухото попадне вода. Опасността н е е т олкова с тудената в ода, колкото с ъдържащите се в нея микроби, тъй като главният виновник за развитието на възпалителен процес в ухото са именно патогенните бактерии.
Прието е да пазим ушите си само през зимата, когато има опасност да ги простудим. Но според твърденията на оториноларинголозите и в топлото време възпаленията на средното ухо възникват не по-рядко
Обикновено наричаме ухо ушната раковина, но всъщност това е само част от сложния слухов апарат – външното ухо. По-нататък, съединявайки раковината със слуховия канал, е разположено средното ухо, включващо тъпанчевата кухина с намиращите се в нея костички. Тъпанчето разделя средното ухо от външното. Средното ухо се съединява с носоглътката чрез евстахиевата тръба.
Острият среден отит се развива в тъпанчевата кухина, която обикновено се запълва с течност. Още една ципа отделя кухината на средното ухо от лежащото по-дълбоко вътрешно ухо. Скрито от костите на черепа, при остър среден отит то обикновено не се уврежда.
Външното ухо може да бъде инфектирано, ако слуховият канал често се овлажнява – например при плуване или повишено изпотяване, особено в горещо време. Неслучайно външният отит се нарича още “ухо на плувеца”. Възпалението може да възникне при прекалено често почистване на ушите с влажни тампони и промиващи разтвори, предупреждават специалистите.
СИМПТОМЪТ НА ОСТРАТА БОЛКА
Нелекуването на външния отит може да доведе до възпаление на средното ухо. Това е по-сериозно заболяване. Острият възпалителен процес в него преминава през три стадия. Отначало у болния се появява слабост, повишава се температурата, влошава се общото му състояние. Може да се усеща шум в ушите и да се наблюдава намаление на слуха. Но главното, появява се остра, стрелкаща болка в ухото, която постепенно нараства и се усилва особено вечерно време. Причината е в това, че натрупаните при възпалението в кухината на средното ухо секрет или гной натискат тъпанчето и дразнят многобройните му нервни окончания. Болката е толкова силна, че човек буквално не може да си намери място. Особено страдат кърмачетата, защото свойствените им смукателни движения само усилват болката. Ако болестта не се лекува, преминава в следващия стадий.
След 1-3 дни възпалението “разтапя” тъпанчето и то се пробива, изпускайки съдържимото на тъпанчевата кухина навън. В зависимост от вида на процеса, може да се отдели секрет, гной или кръвениста течност. Когато ухото протече, състоянието на болния се подобрява: температурата спада, болката утихва или дори съвсем минава. При такова благоприятно протичане отитът скоро преминава в стадий на оздравяване, отворът в тъпанчето зараства, то се възстановява напълно и слухът не се засяга.
Но ако не се проведе своевременно и правилно лечение, болестта може да премине в хронична форма. Тогава върху тъпанчето се образуват ръбцови изменения, в тъпанчевата кухина – съединителнотъканни удебелявания. Тези образувания съществено намаляват остротата на слуха.
УСЛОЖНЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
Когато гнойта тръгне навътре, а не навън, усложненията на острия отит са много по-сериозни. Тогава възпалителният процес преминава в слепоочната кост или в черепната кухина, засяга главния мозък или лицевия нерв, което изисква спешна лекарска намеса. Именно затова се усеща острата болка в ухото и силата є постоянно нараства. В такива случаи се налага спешна помощ. Лекарят-оториноларинголог бързо ще пробие тъпанчето под местна упойка и гнойта от средното ухо ще изтече навън.
Комплексното лечение на отита продължава обикновено 5-10 дни и включва приемането на антибактериални препарати и местна физиотерапия. За борба с възбудителите на възпалението се използват антибиотици, понякога в съчетание със сулфаниламидни препарати.
Бъдете внимателни! Само лекарят може да назначи правилните лекарства. Доказано е, че някои антибиотици – гентамицин, стрептомицин, амикацин, увреждат слуховия апарат.
Често страдащите от отит загряват болното ухо, използвайки за това торбички със затоплени пясък или сол, спиртни капки, горещи компреси и други средства. Към тези методи трябва да се отнасяме много внимателно – те могат да доведат до разпространение на процеса! Загряването може да се използва само в първите часове на заболяването, преди началото на изтичането на гнойта. Най-добре е да се правят нагревки със синя лампа или така наречената “суха” топлина (добре завита едра сол) и спиртни компреси.
КАК ДА ГО НАПРАВИМ?
За компреса се взема марля, която трябва да е по-голяма от размера на ушите с 1,5-2 см. По средата се прави разрез за ушната раковина, марлята се намокря със спиртен разтвор (спиртът се разрежда с вода в съотношение 1:2 или 1:3), след което се слага върху ухото. Отгоре се завива с найлон, след това – памук или плетена вълнена шапка. Компресът се държи, докато е топъл (обикновено не по-малко от 2 часа).
Ако ухото вече е протекло, топлите компреси са противопоказани – те могат да усилят възпалителния процес. Не са подходящи и капки на спиртна основа, тъй като те могат да изгорят лигавицата на слуховия канал. В този период трябва да се прилага възстановителна терапия, да се почиства ухото от гной и секрет. Но почистването в никакъв случай не трябва да се прави с остри предмети от рода на клечки и други пръчици, с които лесно може да се травмира тъпанчето или да се нарани кожата на слуховия канал, което може да доведе до възникването на външен отит. Подходящи са памучни тампончета, намокрени с 3-процентен разтвор на кислородна
вода или 0,9 процентен разтвор на натриев хлорид.
Външният слухов канал може да се намазва със стерилен вазелин или друго течно масло. Но най-добре е да оставите тази процедура на лекаря, особено ако става въпрос за дете.
