ЧОВЕШКИЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ НЕ СЕ ПРОМЕНЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Според учените хората са едновременно биологични и социални индивиди. Всички ние сме различни. Уникалността на личността на всеки от нас се проявява в поведението, в отношението към себе си и другите, в заобикалящата ни среда и в света като цяло. Може ли в цялото това многообразие да се открие някаква система?

Оказва се, че може. В основата на това, което ние наричаме “личност”, стои нейният основополагащ елемент – темпераментът.

Темпераментът “се дава” на всеки от нас още от момента на раждането ни. Никой не знае защо той е именно такъв, а не друг. Защо при един човек биологичните и психологичните процеси протичат много бързо, а при друг – забавено;защо някой веднага се ориентира в сложна обстановка и се приспособява към нея, а за друг това е същинско мъчение.

Отговорът е прост – всички ние сме с различен темперамент.

Силата и скоростта на реакциите, уравновесеността, енергията и активността, типът и ритъмът на живота, емоционалната чувствителност – всичко това също се обяснява с темперамента.

През целия си живот човек на практика не променя своя темперамент.

Тази част от личността е постоянна, стабилна и не може, а и не трябва да бъде променяна.

Темпераментът може да се промени само при особено тежки обстоятелства – например фактически – големи житейски катастрофи, когато психиката на човека получава много сериозни травми. Невъзможно е и само по темперамента да се съди каква е личността на отделния човек.

МАНИАКАЛНИТЕ И ДЕПРЕСИВНИ ХОРА СА В ПОСТОЯННА ВЪЗБУДА

На фона на холеричния темперамент понякога се наблюдава особена патология, която се изразява в настроението на човека.

Ако той е с винаги повишено настроение, става дума за хипертимик.

Такива хора през целия си живот са в състояние на лека маниакална възбуда.

Самите те като хора са прекалено дейни и активни, уверени в успеха дори на най-безумни те си замисли. Те са готови във всеки един момент да тръгнат накъдето си искат, не дават покой нито на себе си, нито на другите.

Другият тип от тази патология е винаги понижено настроение. Такива хора се наричат хипотимици. Винаги се намират в лека депресия, вечно са недоволни от нещо и най-вече от себе си, оплакват се и постоянно очакват лоши новини.

ТИРАНИ И НЕОТСТЪПЧИВИ СА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ

На фона на флегматичния темперамент се развива друг вид психопатия – т.нар. Епилептиформни индивиди, напомнящи хора, болни от епилепсия. За тях е типично забавянето на някои психологични процеси.

Например има хора, притежаващи способността да натрупват емоциите си, а след това в един момент да ги изливат от себе си.

В случая се получава мощен емоционален взрив.

Ако такъв човек обича реда и цялото човечество, а не всеки индивид поотделно, то той ще подгони човечеството насилствено към рая и ще гледа никой да не се отклони от пътя. Та нали създателите на великите империи са били или епилептоиди, или епилептици – Юлий Цезар, Александър Македонски, Наполеон, Петър Първи.

Другият вариант на тази патология е характерен с това, че хората наблягат не на емоциите, а на идеите. За такъв човек някаква идея, основана на нещо реално, се превръща в свръх ценност, в смисъл на неговия живот. Всяко препятствие по пътя на постигането на целта само ще му даде сили да продължава.

Такива са идеите за реформаторство, за изобретяване на вечния двигател, за преустройване на света. Носителите на тези идеи се смятат за непризнати гении, на които всички пречат.

ИСТЕРИЦИ И ПСИХАСТЕНИЦИ – КАКВИ СМЕ НИЕ

Третата група психопатия се развива на фона на меланхоличен темперамент. На първо място това са истеричните психопати – слаби хора, които искат на всяка цена да се показват, постоянно се стремят да привличат вниманието към себе си.

Ако не успеят да накарат хората да изпадат във възторг от тях, те започват да ги презират и ненавиждат като Херострат, който изгорил храма на Артемида.

Основна черта при тези хора е да предизвикват у околните някакви емоции, тъй като истериците нямат собствена развита емоционална сфера.

Ако хората наоколо останат равнодушни към тях, те просто ще загинат.

В състояние са да използват всякакви средства за тази своя цел – екстравагантност в облеклото, прическа, бижутерия, козметика.

За разлика от истериците, живеещи с впечатления, психастениците са хора тревожно мнителни, крайно неуверени в себе си, както и в околните. Работата им струва огромни усилия, тъй като те дори и да правят всичко чудесно, проверяват извършеното няколко пъти и изключително много се нуждаят от похвала.

Тези хора са най-изпълнителните, но началници не могат да бъдат.

Те не са в състояние да откажат нищо – било то допълнително натоварване на работата или да дадат пари на заем.

ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА

Съществуват четири основни типа темперамент – холерици, сангвиници, флегматици и меланхолици. Но те се срещат крайно рядко в чист вид. По принцип у всеки човек те са смесени, въпреки че един от тези типове темперамент все пак преобладава.

Затова, когато наричаме някого сангвиник или флегматик, имаме предвид този тип темперамент, който доминира при дадения човек.

ХОЛЕРИЦИТЕ СА ХОРА С ПОДВИЖНА И НЕУРАВНОВЕСЕНА НЕРВНА ДЕЙНОСТ.

Те са енергични, смели, инициативни. Работят и действат хазартно, бързо решават проблемите си. Обаче не умеят да се владеят. Тяхната избухливост, нетърпение, самоувереност, неспособност да вършат по-бавна и монотонна работа, както и неумението им да преживяват неуспехите, като цяло намаляват добрите им качества. А резките промени в настроението, емоционалните сривове и дори агресивното поведение могат да скарат холерика с всички негови познати.

ФЛЕГМАТИЦИТЕ СА ИНЕРТНИ, НО УРАВНОВЕСЕНИ.

Обикновено спокойни и невъзмутими, те са търпеливи, издръжливи, целеустремени.

Те са способни на продължителна напрегната работа, трудно биха могли да бъдат изкарани извън релси или пък да се обидят. Обаче са бавни, нерешителни, не са емоционални и приказливи. Трудно превключват от една работа на друга, трудно свикват с нова обстановка и нови хора, също така трудно вземат решения.

МЕЛАНХОЛИЦИТЕ СА ИНЕРТНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ИНДИВИДИ.

В по-голямата си част тези хора са неуверени у себе си, мнителни, плахи, пасивни.

Те се уморяват бързо, трудно понасят каквито и да е промени, в трудни моменти дори изгубват себе си. Меланхолиците се отличават с душевна ранимост, дълбочина на емоциите, при това на отрицателните емоции. Една малка неприятност е в състояние да ги изкара от равновесие. Всеки тип темперамент е основа за безкрайно разнообразие от характери. Но наред с това – и основа за аномално развитие на личността – психопатия.

КАК ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАМЕ

Никой от нас не може да промени темперамента си, защото той ни е даден по рождение. Обаче можем да развием у себе си някои положителни черти от характера, които не ни достигат. Всички сме в състояние да направим това.

САНГВИНИЦИТЕ

Поощрявайте се сами към трудолюбие и склонност към новото. Контролирайте натоварването, то трябва да бъде в разумни граници.

ХОЛЕРИЦИТЕ

Опитайте се да направите отношенията си с околните по-позитивни.

Не изяснявайте отношенията си в момент на конфликти, а обсъждайте проблемите по-късно, когато ситуацията се успокои.

ФЛЕГМАТИЦИТЕ

Тренирайте своя интелект и способност за общуване – опитвайте се да разбирате хората, бъдете по-наблюдателни към преживяванията на другите и т.н.

Ако имате ниско самочувствие, съставете си подробен списък с личните си постижения, желателно е по години и месеци. Съставете си и план за постигане на целите си в бъдеще.

МЕЛАНХОЛИЦИТЕ

Не бързайте да се включвате и набърквате в дейности и контакти, където цари строга йерархия. Избягвайте да се прекланяте чак толкова пред нечий авторитет.

Настройвайте се за успех в работата, като сами определяте сроковете за изпълнение на отделни етапи.

Участвайте в различни мероприятия, изказвайте се по конференции.