СПОРЕД НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИ,когато човек умира душата му излиза през устата във вид на въздух или насекомо. Душата излиза от тялото с помощта на Архангел Михаил, наречен душевадник.С меч или нож, той измъква душата и после изтрива окървавеното си оръжие в кърпа, поставена винаги до мъртвеца. Според други представи Архангелът търкулва златна ябълка и душата се спуска да я хване.
В продължение на 40 дни след смъртта тя обикаля всички места, където е била (“душата събира стъпките си”). Затова в този период на мястото на смъртта се пали всяка нощ свещ – да не се лута душата в тъмното.
На 40-тия ден, в ранно утро ангелите и дяволите понасят душата към отвъдния свят.Затова преди изгрев се поставя бутилка вино на гроба. Вярва се, че в нея се отразява душата на мъртвия Раздава се прясно изпечена пита и се вярва, че парата, която излиза от нея е душата на покойника.На гроба се пали свещ, за да бъде прогонен дявола, който идва да вземе душата. По пътя към отвъдния свят всяка душа преминава през пусто и тъмно поле, покрито с тръни. Накрая стига до голяма река, която отделя земния свят от отвъдния.
Ако душата няма пари, тя не може да заплати на лодкаря да премине на другия бряг. Затова в дрехите на всеки покойник се поставят пари за превоз. Божият съд е мост тънък, колкото косъм. Душата на праведния преминава спокойно по него и отива в рая. Душата на грешника пада от моста направо в ада. Душите на починалите кръстени деца се превръщат в ангелчета или мушици, които кръжат около райското дърво.
Душите на мъртвите идват на земята по време на Мръсните дни от Коледа до Богоявление, Тодоровата и Русалските недели, дните от Велики четвъртък до Спасовден (душите жужат, като пчели по цветовете на ягодите и липите). Според поверията душите на праведните придобиват образи на бели гълъби, а на грешниците на черни врани, гарвани и нощни пеперуди.
