Чудеса.net
Чудесата на България не свършват и не престават да ни изненадват. Странно е понякога колко малко знаем за тях. И колко от нас си дават сметка, че в малката ни страна все още има места на които не сме били… По една или друга причина…
Столичен седмичник се е амбицирал да ни запознае с някои от по-интересните от тях. Интересни и непознати кътчета, които впечатляват не само с красота.
Лековитата вода тече в село Страцимир в Североизточна България. Според легендата Ангелушевото аязмо е открито в началото на XIX век от силистренеца Ангелуш Трифонов. Духовникът получил съновидение къде се намира чудотворният извор и още на следващия ден на посоченото от Св. Богородица място открил полузатлачено кладенче. Почистил го и го осветил. Веднага довел няколко неизлечимо болни деца от селото да пият от водата. Трите момчета се прибрали у дома в същото тежко състояние, но Ангелуш не спрял да отправя молби към Господ за тяхното подобрение. След два дни момчетата сами се върнали при кладенчето, напълно излекувани.
Селяните от тогавашното село Караорман все по-често започнали да наливат вода от извора. Мълвата за лековитите свойства на Ангелушевото аязмо се разчула бързо и скоро хора от цялата околност посещавали мястото с надеждата да се изцерят от тежки болести. Слепци си тръгвали зрящи оттам, сакати прохождали, а неми проговаряли.
Местните духовници разказват, че по същото време при Ангелушевото аязмо водели и психично болни, за които се смятало, че са обладани от дявола.
Завързани за носилки, на тях им стигала и глътка от лековитата вода, за да се освободят от злото, научаваме от „Галерия“.
Днес близо до извора още стоят захвърлени патерици, бастуни и очила на стотиците изцелени болни. Но както се появил внезапният интерес към светената вода, така и изчезнал. Мястото престанало да се посещава и аязмото дори било заличено, след като в селото тръгнал слух, че отец Ангелуш забогатял с помощта на светата течност.
Според преданията изворът бил открит отново чак след години. За да не изчезне някога пак и за да се вижда отдалеч, местните поставили голям кръст до него. Чудесата продължили. Славата на чудодейния извор от година на година започнала да се възражда и Ангелушкото изворче все по-често се радва на посетители.
През последните няколко години на втория ден на Великден при Ангелушевото аязмо се събират вярващи всички краища на България. Присъстващите се даряват с червено яйце и козунак за здраве и благополучие.
В началото на новия век Доротолският митрополит изразява желание пред общинската управа за построяване на мъжки манастир на святото място. Молбата му е удовлетворена и се даряват 10 декара земя около аязмото. Името на манастира ще бъде „Возкресение Христово“, а празникът му ще се отбелязва на втория ден на Великден.
