Чудеса.net
Момината сълза е едно от най-нежните цветя и е призната за символ на пролетта. Не случайно в Германия на Великден украсяват с цветовете й дрехите си, а в края на празника изгарят тържествено повехналите цветя в чест на богинята на светлината, пролетта и плодородието Остера.
Хората са изказали обичта си към Момината сълза, като са й дали десетки имена. Научното си наименование – Convallaria majalis L. – цветето дължи на шведския основател на научната класификация на организмите Карл Линей. В превод то означава „лилия на долините“ и това не е случайно – Момината сълза произлиза от семейство Лилии и най-често се среща във влажни долини. У нас я наричат и гергьовденче, „сълзите на Мария“, „стълбата на Яков“, майска лилия, „ушенце на сърничка“.
Изисканият аромат на Момината сълза действа прелъстително и е забелязан отдавна от парфюмерийните компании. Първият ароматен букет, включващ Момина сълза, е предложен на пазара от Кристиан Диор през 1956 година. След това свежестта на цветчетата й е вложена в парфюмите и на Кашарел, Есте Лаудер, Гучи, Пенхалионс и Келвин Клайн.
Създаването на градински декоративни форми на Момина сълза започнало в началото на XVI век. Днес цветето може да се срещне на сенчестите и влажни места в почти всяка градина. Цъфти през май и юни, като достига на височина до 25 см. Развива 2-3 продълговати листа, които обхващат стъблото. Цветчетата й са бели, камбанковидни, със силен аромат. След опрашването им се появяват кръгли зелени плодчета, които с времето почервеняват. Чувства се най-добре на полусенчести и влажни места, върху леки, добре отцеждащи се градински почви. Ако земята е суха, Момината сълза расте бавно и почти не цъфти, а камбанките й нямат аромат.
Момината сълза се размножава най-лесно чрез разделяне на коренищата – през есента (когато надземната част изсъхне) или през пролетта (когато няма опасност да измръзне). Новите растения се разсаждат на разстояние 20 см. Поставят се на дълбочина 1,5-2 см в дупка с размер 20 х 10 см. Добре е дъното й да се покрие с 5 см торф, в който да се сложи коренът, а отгоре да се покрие с 10 см песъчлива пръст. През 3-4 години трябва да се разсажда, за да дава по-качествен цвят.
