Отглеждане на хортензия. Болести и препарати. Цена. Размножаване

Отглеждане на хортензия, как се прави по правилния начин. Болести по растението и препарати за лечение и предотвратяване на проблемите. Цена в цветарници и магазини. Размножаване по различни начини.

Растението хортензия (Hydrangea) принадлежи към семейство Хортензиеви: то включва до 80 вида храсти, лиани и малки дървета. Свободно в природата расте в Япония и Китай; в Северна Америка и в Далечния Изток.

Растението носи името на римска принцеса, а латинското си название е получило заради удивителната си тяга към влагата. Повечето разновидности се отглеждат като градински, като стайно растение е позната едролистната хортензия.

Отглеждане

Интересът към растението от векове е провокиран от красивите цветове, които то развива. Хортензията цъфти от пролет до есен с големи цветове във формата на топка, по-рядко на метличка или чадърче. Красивото образувание е оформено от два типа цветчета: дребни фертилни или плододаващи в центъра на съцветието, и едри, стерилни по периферията. У нас хортензии могат да се отглеждат и като стайни и балконски растения – и като градински. Важното е да се знаят особеностите на това красиво цвете и за него да се полагат редовни и адекватни грижи.

В градината

• Как е правилно да се отглежда хортензия на открито, в градината? Вижте кои са най-важните правила за това:
  Ако искаме да имаме цветове с определен цвят, трябва да се погрижим за киселинността на почвата. Така киселата почва подхранва сини цветове, неутралната – бели и бежови, а алкалната – розови и лилави. Опитните градинари знаят как да проченят киселинността на почвата, така че да получат храстчета с различно оцветяване.
• Цветето, както вече казахме, обича влагата. Важно е да се полива не само по много, но и навреме.
  То се нуждае от преки слънчеви лъчи. Все пак трябва да знаем, че цветчетата могат да изгорят под въздействието на силното обедно слънце. Затова е добре да изберем за засаждане на хортензия място, което по обяд ще е леко засенчено.
• Растението трябва да се обрязва, това се прави в точно определено време.
• Не са необходими много органични торове: те ще причинят бурно развитие на храста, но при това той може да не разцъфне.
• Някои видове хортензия са студоустойчиви, но при много ниски температури и тези растения мръзнат. Затова се препоръчва да бъдат “опаковани”, покрити за зимата.
• Градинската хортензия е устойчива на болести и вредители – и въпреки това трябва да обръщаме внимание на състоянието й и в това отношение.

Основно задължение на градинаря в случая е поливането: то трябва да е обилно, приблизително с по 30-50 л престояла вода на храст два пъти седмично в горещото лято. Ако почвата е мулчирана с торф, поливките могат да се разредят. Важна е аерацията на корените – за целта почвата около всеки храст се разрохква надълбочина 5 см 3-4 пъти за пролетно-летния сезон. Прецъфтелите клонки се изрязват.

Няколко думи за наторяване и подхранване: ако искате хортензията да цъфти красиво и дълго, трябва да я наторите поне два пъти в годината – преди цъфтежа и непосредствено след него. В началото на пролетта се прави разтвор на карбамид, 20 г за 12-литрова кофа с вода; едно възрастно растение се нуждае от три такива дози. След приключване на интензивния цъфтеж следва подхранване с комплексни минерални торове. През лятото може да се направи допълнителна подхранка с угнил оборски тор в малки количества.

При интензивно развитие и добро хранене цветовете на хортензията могат да станат твърде едри и тежки, което създава риск от счупване на стеблата – препоръчва се привързване о подпори.

Подготовка за зимуване. След като хортензията прецъфти, иде време за подготовката й за зимата. Изрязват се освободените стебла и растението се увива с юта или друга техническа тъкан, а почвата около храста се покрива с торф – така се предпазва и повърхностната коренова част от студа. Дървовидните хортензии могат да останат открити, загърля се с пръст или торф само зоната ниско около ствола.

В домашни условия

Хортензията може да се отглежда и на открито – и като стайно растение. По правило във втория случай се залага на едролистната разновидност. Растението ще е търпеливо към любителските ни опити, но все пак при отглеждането му вкъщи трябва да сме наясно с най-доброто за него.

Светлината. Хортензията предпочита светло място в стаята, но без пряко греене. На сянка пък ще спре да се развива – добре ще й е на около 3-4 метра от прозореца.

Температурата. За хортензията най-добра е средната температура в помещенията, целогодишно около 18-22 градуса. Растението обаче трябва да се пази от течение. След като прецъфти, трябва да се премести на тъмно и хладно място; добрата температура в този период е около 7-9 градуса. Поливането е разредено, с малки количества престояла вода. През февруари хортензията се събужда и тогава трябва да се пренесе на топло и светло. Ако тази рецепта не се изпълни, цветето ще цъфти чак на следващата година.

Поливане. Почвата в саксията трябва винаги да е влажна; от време на време водата за поливки се подкиселява с лимонов сок, 5 капки на литър. Ако киселината липсва, листата на растението пожълтяват. Необходимо е и пръскане с пулверизатор. И още нещо важно – в помещенията с парно саксията с хортензия трябва да е далеч от радиаторите.

Подхранване. Ако не се подхранва, хортензията не се развива и може да спре да цъфти. През лятото във водата за поливане се добавят по малко минерални торове, а в етапа на цъфтеж в поливната вода се добавя разтвор от калиев хиперманганат.

Пресаждане. Красивият цъфтеж изисква всяка година растението да се пресажда; това се прави наесен след цъфтежа. Новата саксия трябва да е с 50% по-широка; добре е да се избират плитки и широки саксии, тъй като хортензията развива плитки корени в ширина, а не в дълбочина.

Струва си да видите и:

Разрешен алкохол при подагра: Бира, бяло вино и Колхицин

11.02.2026

Почвата за хортензии в най-добрия случай е смес от пясък, торф, угнили листа и горска пръст в съотношение 0.5:1:1:2. най-добре е да се купи от разсадник готова смес. Задължително е в новата саксия да се подготви добър дренаж.

Цена и откъде може да се вземат

Хортензията е популярна у нас като градинско растение; не е трудно да се набави в цветарски магазин, по щандовете за растения в големите хипермаркети или от разсадници – на място. Може да се поръча и онлайн. Рискът при всяка покупка е да ви се падне болнаво растение, но стопроцентова застраховка не може да има, сами разбирате.

В интернет има и любителски обяви за продажба на по-ниско цени; в този случай може да срещнете пояснението, че едрите доставчици търгуват с холандска стока и че тази стока не оцелява дълго в нашите условия. Изборът е личен, но като че ли най-надежден си остава вариантът да избирате на място, ако условията не правят поръчката онлайн единствено възможната.

И така – цените. Саксийка с малка хортензия може да се намери за около 3-4 лева. Обикновено това е най-разпространената разновидност – розова. Иначе цените са в зависимост от размера на храстчето и от сезона, в който го купувате. Най-често цената за бройка бяла или розова варира между 6 и 12 лв, за т.н. “синя палуба” или “либел” – между 9 и 17лв.

Болести, препарати

Хортензията е сравнително устойчиво растение, но и тя не може да се размине съвсем с болести и вредители. Ако например листата на вашето цвете започнат да пожълтяват и да падат, а клончетата да станат крехки, това може да е хлороза. Причината за нея е дефицитът на желязо. Най-често подобен проблем имат хортензиите, които са засадени върху варовита почва, торени са твърде обилно с оборски тор и са поливани със студена вода.

Други проблеми създават гъбичните заболявания – бяло или сиво гниене, както и брашнестата мана, лъждивост, септориоза, акари, листни въшки. Естествено, за всяко заболяване има решение – различни фитопрепарати, инсектициди; понякога върши работа обикновената сапунена вода или разтвор с хлебна сода. Важното е проблемът да се хване отрано и да не се допусне той да засегне растението необратимо. Или, ако имате повече хортензии – да съсипе много храсти.

Размножаване

Има няколко начина за размножаване на хортензия; обикновено от тях се интересуват любителите, които са склонни да превърнат това растение в доминиращо тяхната цветна градина. Принципно нещата са класика: размножаваме хортензията чрез семена, чрез вкоренени резници, чрез вкореняване на израстъци на място и чрез разделяне на корена.

Чрез семена

Семената се разпределят по повърхността на навлажнена почва и отгоре се покриват с прозрачен капак или полиетилен. Сандъчето/саксията се прибира на топло. Покълването е след 20-25 дни. Следват грижи за младите растения, които продължават в стайни условия две години. Този срок е даден за пикиране, подхранване, грижи за влага, осветление и топлина и пр. Става ясно, че това е всъщност работа за професионалисти.

Чрез резници

Това е по-лесен начин, който е достъпен за любителите. Той е и най-разпространен. Необходимите стръкчета се избират измежду онези, които не са втвърдени; имат гъвкавост и са с по няколко все още неразвити пъпки. Стръкчето трябва да е с дължина не повече от 12-15 см; потапя се в съд с разтвор на вкоренителя хетероакусин (две таблетки на литър вода. След 2-3 часа резниците могат да се преместят в подходяща почва. Първоначално им трябва парникова защита, затова всеки стрък се покрива с буркан или срязана пластмасова бутилка. Ваша е грижата почвата да се поддържа влажна, без да я превръщате в кал.

Към края на лятото живите “пръчки”пускат първите листенца. Те трябва да са обгрижени да не измръзнат през зимата, затова или се подготвят с увиване и покриване със защитни материали, или – ако са в сандък, се прибират в закрито помещение. През пролетта вече могат да се засадят на открито.

Чрез отводи

Хортензията може да се размножи и чрез т.н. отводи. През есента или в началото на пролетта се избират здрави израстъци-млади странични стебла, които се полагат по дължина в плитка траншея и се затрупват с пръст, без да се отделят от растението-майка. След като тези “погребани” разклонения пуснат корени и дадат знаци за самостоятелно развитие, се отделят от старото растение и се засаждат на постоянното си място.

Чрез разделяне на коренището

Този метод се прилага, когато искаме да пресадим хортензията и да я подмладим. Изкопаваме храста, почистваме коренището и го разделяме на две до четири части, в зависимост от възможностите. При тази операция почистваме загнили и мъртви части на корена. Всяка част се засажда отделно на новото си място. Този метод се практикува в градини, където хортензиите са много и дълго време са се развивали на едно и също място. Той е бърз и успешен и в случаите, когато отглеждана в саксия хортензия видимо е надраснала обемите на обитавания от нея съд.

Подрязване

Подрязването е операция, необходима на великолепната хортензия в зряла възраст. Т.е. за да се предприеме подобна операция, растението трябва да е на три-четири години. Трябва много да се внимава с тази операция, да не е твърде ранна за сезона или прекалено да закъснее. Има риск, ако хортензията е започнала да се събужда и соковете й са се раздвижили, тя буквално да загине. Ако пък резитбата е твърде ранна, изрязаните стебла няма да стават за вкореняване. Затова резитбата не може да се фиксира точно в календара по дати; необходимо е да се следи състоянието на растението и да се действа тогава, когато пъпките едва-едва помръдват за живот.

По принцип най-рано се подрязва дървовидната хортензия, тъй като тя е ранобудна, прави го първа от всичките разновидности. Дългите израстъци се отрязват на височина три-четири пъпки; отрязаното стебло се нарязва на парчета и всяко може да се вкорени по описания по-горе начин.

Доста капризна за тази процедура е т.н. метличеста хортензия. При нея се подрязват миналогодишните израстъци, като ги скъсяваме с една трета; от тях се получават чудесни и успешни резници.

Още информация и източници на английски: Отглеждане и грижи за хортензията; * Засаждане и размножение на хортензия; * Описание и видове хортензии.

Най-непретнциозна е едролистната хортензия; на практика при нея не се прави класическо подрязване, а само подмладяване. Премахват се счупени или видимо сухи и мъртви клончета. Правилото е да се премахва всеки четвърти израстък, особено ако са във вътрешността на храста. Тази разновидност е сред най-разпространените у нас.