Чудеса.net
През последното десетилетие една от най-обсъжданите теми в областта на духовността е до колко можем да говорим за еволюция на съзнанието и имаме ли достатъчно информация за това
Много учени в различни области все по-често си задават въпроса къде религията и духовността се срещат през третото хилядолетие и какво се случва при все по-интензивната еволюция на съзнанието.
Един от основните въпроси, които вълнуват не само учените, но и все повече хора, нямащи нищо общо с науката е какъв е смисълът на живота. Този въпрос е вълнувал хората още в Древен Египет и Рим, както и в Гърция, не един или двама от най-великите гръцки философи, учени и творци са го разисквали. Но през последните години, сякаш търсенето на смисъла на живот придоби нов вид, започна своята еволюция в духа на нашето хилядолетие.
Никога до сега за своите 21 века човечеството не се е изправяло пред толкова интензивни промени – такава несигурност и сложност.
Дори само преди няколко поколения всеки знаеше своето място и то беше ясно то раждането до смъртта – стабилност, която днес почти липсва. Повечето хора ще живеят на много и различни места, ще пътуват много, ще изследват себе си и света повече отколкото всички свои предци взети заедно. Повечето ще се разведат и омъжат по няколко пъти. Много от нас виждат родителите и децата си веднъж в годината. Всички сме изправени пред безпрецедентно разнообразие в нашите работни места, хора с много различни мирогледи, вярвания, нагласи и предпочитания.
В същото време технологичният прогрес изисква от нас ниво на адаптивност, каквато не е била нужна никога до сега.
Едно от най-големите предизвикателства обаче е, че сякаш сме загубили колективния си ориентир. Религията векове наред е била навигатор на хората и им е сочела пътя, по който да вървят.
Догмите от миналото претърпяха две основни сътресения, които разклатиха из основи съзнанието и мирогледа на човечеството.
Едното от тях е Просвещението, научната революция. Дадохме си сметка, че можем да разберем реалността директно, да разбираме себе си без посредничеството на Църквата. Това, което отбелязва началото на т.н Модерна епоха ни позволи да излезем от религиозните догми и да погледнем отвъд, да достигнем до „лично“ и „обществено“ откровение.
Вторият преломен момент е постмодернизмът, прозрението, че дори и да смятаме, че виждаме истината, ние винаги я пречупваме през културните си лещи и има неща, които винаги ще са невидими за нас. Всички ние сме пристрастни и дори науката работи с твърде много предположения.
Счупването на догмите от миналото води до свобода, за която хората дори не са предполагали, че може да съществува.
Еволюцията на съзнанието е процес, който има своето начало, колкото и мъгляво и неопределено да е то, но краят е още по-неопределен и непредвидим. Еволюцията на съзнанието ни кара да погледнем отвъд страха от неизвестното и да започнем да изследваме себе си, света около себе си и хората използвайки всички познати методи за това.
А резултатът винаги е неочакван, но пък си заслужава.
