Чудеса.net
Пътуването във времето представлява теоретична възможност за преместване на обект в миналото или в бъдещето, а самата идея е неизменно свързвана с едно специално устройство, използвано за нейното осъществяване – т.нар. машина на времето
Подобна идея за пътуване с машина на времето се появява най-напред в литературата, след като през 1836 година руският картограф, лингвист, археолог, поет и писател Александър Велтман публикува романа си „Александр Филиппович Македонский. Предки Калимероса“, а почти шейсет години по-късно (през 1895 година) известният английски писател Хърбърт Уелс я прави основна тема в знаменития си научнофантастичен роман „Машината на времето“.
От научна гледна точка съществуват няколко хипотетични възможности за реализиране на подобно пътуване. Най-известната от тях е свързана с т.нар. „червееви дупки“ („мост на Айнщайн-Розен-Подолски“) в пространствено-времевия континуум, чието съществуване се допуска от общата теория на относителността на Айнщайн.
Съгласно тази идея е възможно даден обект да се придвижи през този своеобразен времеви тунел, свързващ две отдалечени на огромно разстояние една от друга точки в пространството и времето. Впоследствие към тази хипотеза са добавени още две – на У. Дж. ван Стокъм (открил през 1936 година, че тяло, обикалящо около безкраен по размери въртящ се цилиндър, се озовава в миналото) и на Робърт Форуърд (предложил идеята за поставено в силно магнитно поле атомно ядро, придобиващо в резултат на това достатъчно маса и скорост, за да може попадащите в него фотони да се пренасят в миналото).
Наред с теоретичните научни разработки неизменно биват изтъквани и някои неудобни аргументи срещу възможното пътуване във времето – нарушението на каузалността (причинно-следствената връзка), „парадоксът на дядото“ (свързан с възможността човек да причини смъртта на собствения си дядо, което на свой ред ще направи невъзможно неговото бъдещо раждане и връщане в миналото) и липсата на пътешественици във времето в настоящето.
Извън физичната наука обаче съществуват многобройни примери, които по-скоро доказват съществуването на пътуването във времето. Става въпрос за спонтанни премествания в пространството и времето, документирани през различни епохи, когато случайни хора неочаквано се озовават извън своето историческо време, без при това да използват машина на времето или някакъв друг вид апарат. Впоследствие става ясно, че някои от тях стават свидетели на исторически събития от миналото или виждат конкретни места такива, каквито те са изглеждали много по-рано във времето. Наред с това съществуват и документирани случаи, в които хора разкриват, че са посетители от бъдещето, върнали се обратно в миналото с машина на времето, за да изпълнят някаква определена мисия.
