Чудеса.net
Канибализмът – зловещото табу, вдъхващо оправдано отвращение и страх у повечето хора, присъства като практика при някои развити и недотам развити култури по света, а самите канибали, обвити в мистерии и страх, вече много отдавна са станали част и от масовата култура
Точният произход на тази отблъскваща практика остава загадка за науката, но все пак се приема, че корените ѝ трябва да бъдат търсени още в най-дълбока древност – през неолита и бронзовата епоха, за което недвусмислено свидетелстват многобройните археологически доказателства, открити на територията на Европа, Африка, Близкия и Далечния изток, Австралия, Нова Зеландия и двете Америки. Мотивите за самия канибализъм обаче по никакъв начин не подлежат на категоризиране, тъй като могат да бъдат както културно обусловени, така също и продиктувани от конкретни житейски обстоятелства, подтикнали членовете на дадена общност да се хранят с плътта на себеподобните си, превръщайки се в канибали.
Съществуват няколко вида канибализъм, сред които ритуалният и духовният, практикувани под различна форма, са най-разпространените в различни райони на света.
При т.нар. екзоканибализъм се наблюдава поглъщане на членове на дадена човешка общност от друга такава, за да може последната да демонстрира по този начин своето надмощие и сила, както и за да бъдат придобити духа и способностите на враговете ѝ. В обратния случай (ендоканибализъм) се наблюдава самоизяждане между членове на дадена общност, като най-широко разпространената негова форма е т.нар. погребален канибализъм, при който цялото племе изяжда покойника, вярвайки, че така всеки един негов член поглъща частица от духа му. Възможно е също така да бъде практикуван и смесен вид канибализъм – ендо- и екзоканибализъм, канибализъм с цел оцеляване, а също такъв, свързан с чисто хранителните и вкусови качества на човешката плът.
В по-ново време убийството на човек с цел неговото консумиране се счита за криминална форма на канибализъм, разделяща се на четири подвида – сексуален канибализъм, агресивен, духовно-ритуален и питателен. Психологията обаче все още се затруднява да посочи точните фактори, отключващи у дадени хора подобни смущаващи импулси, превръщащи ги в канибали, като все пак се допуска, че определени преживявания през детството вероятно имат непосредствена връзка с тези прояви на една по-зряла възраст. Наред с това съществуват и други теории, според които канибализмът всъщност е някакъв вид хранително или сексуално разстройство, но всички те дават само частично обяснение на този шокиращ феномен, който продължава да изумява науката и да отвращава и плаши обикновените хора.
