Чудеса.net
Всеки има някаква представа за задгробния живот, за това какво се случва след смъртта
Какво се случва в задгробния живот – нов живот, смърт, изживявания извън тялото или пътуване към Аз-а и съзнанието.
Древните култури са обръщали голямо внимание на задгробния живот, защото са вярвали, че съзнанието продължава да съществува след смъртта.
И са били прави: изживяванията извън тялото доказват, че наистина съществуваме извън тялото и след неговата физическа смърт.
Каква е великата мистерия на живота? Според индианския духовен епос Махабхарата, най-голямото чудо е, че безброй хора умират всеки ден, но тези, които остават вярват, че ще живеят вечно. вечно.
Както гласи популярна поговорка, единственото сигурно нещо в живота е смъртта, но в нашето хипер-свързано модерно общество размислите за това какво лежи отвъд преходното не са особено вдъхновяващи.
Независимо от вярванията ни за това какво се случва след смъртта, едно от най-важните неща, които можем да научим приживе, е да живеем живот изпълнен със смисъл и да бъдем благодарни за него всеки ден и час.
Почти всички духовни култури са поставяли подготовката на индивида за пътуването в отвъдното на видно място в живота си. Те много добре са знаели, че нашето съществуване се простира далеч зад физическото съществуване и, че животът и смъртта са част от голямата картина участваща в създаването на ума- като част от продължаващо пътешествие на съзнанието – животът представлява невероятна възможност за съзнателна еволюция.
Съвременната култура ни тласка все по-навътре в плиткия и недалновиден материализъм и изкуствена метафизика и това води до все по-голямата нужда от преоткриването на дълбоко заровените ценности и целта на живота, така ценени от древните.
Всъщност животът след смъртта е идея създадена от древните египтяни. Но концепциите за задгробния живот са толкова чести в географски изолирани култури по света, че не може просто да се нарекат съвпадение. Някой от детайлите се различават в зависимост от културните особености, но разбирането, че продължаваме да съществуваме без физическото си тяло, се е превърнало в универсално вярване с течение на вековете.
В действителност, погребването на мъртвите и реализацията на задгробния живот се смятат за едни от най-важните белези на културното развитие в хората от каменната ера. Това е знак за интелигентност и разграничаване на хората от животните и проправя пътя за развитието на по-сложни цивилизации.
Осъзнавайки факта, че съзнанието ни продължава да съществува и след смъртта ни кара да прогледнем и да видим общата картина, да поставим целия си живот в перспектива.
В разказите на хора преживели преживявания близки до смъртта се описват не материалните придобивки, които са имали през живота си, а най-вече начина, по който са се отнасяли с другите хора и дали животът им е бил изпълнен с любов. Тези преживявани променят из основи хората и ги вдъхновяват да бъдат по-духовни и осъзнати.
