Чудеса.net
Още от най-дълбока древност човекът е вярвал в съществуването на задгробен живот – увереност, залегнала в традициите и практиките на почти всички култури по света
Вярата в безсмъртието на човешката душа се среща при всички народи и нейните прояви могат да бъдат проследени още до най-дълбока древност, за което свидетелстват многобройните артефакти, доказващи специалното отношение, отдавано от далечните ни предци на смъртта и последващото пътуване на душата към отвъдното.
Подобни вярвания се появяват още при неандерталците, които съвременната наука приема за първите хоминиди, погребвали мъртвите си (в определени случаи дори и с определени артефакти – миди, цветя и др.), и вероятно е знак за наличие на определени представи за задгробен живот при тях.
При съвременния човек идеята за задгробен живот се открива още в най-древните шаманистки практики, при които надарени с по-специални способности индивиди са влизали в непосредствен контакт с отвъдното и с душите на покойниците.
Културите, възникнали на територията на Месопотамия (Шумер, Акад, Асирия и Вавилон), не познават идеята за задгробен живот, тъй като тяхната религиозна традиция е непосредствено ориентирана към земното съществуване на индивида и благата на видимия свят.
В Древен Египет тези вярвания се проявяват в най-голяма степен в култа към мъртвите и задгробния живот, който просъществува хилядолетия наред, а балсамирането и пирамидалните гробници са важна част от процеса на запазване на тялото и душата в отвъдното.
Античният човек в Гърция и Рим счита отвъдното за зло и го нарича „свят на сенките“, докато материалният свят е нещо добро.
В православното християнство е залегнала идеята, че след физическата смърт човешката душа продължава своето съществуване на място (рай или ад), определяно от Бог в зависимост от нейния земен живот, очаквайки окончателната си присъда в деня на всеобщия съд.
Официалната наука все още счита, че задгробен живот не съществува, обяснявайки мистериозния феномен, за който свидетелстват хиляди хора по света, с различни биохимични реакции, протичащи в мозъка. Независимо от това обаче съществуват и редица сериозни изследователи, които не подхождат с подобно научно пренебрежение към това явление, опитвайки се да намерят някакво друго обяснение за съществуването му. Последните открития в тази посока са на учени от университета в Саутхамптън, Великобритания, установили, че човек има съзнателни преживявания дори и след като мозъкът и сърцето му спрат да функционират. За това свидетелстват разказите на стотици пациенти със сърдечни заболявания, участвали в проведеното от тях 4-годишно изследване, които впоследствие разказват за преживяванията си в състояние на клинична смърт.
