Магическата психология на цветовете според Гьоте

Има различни теории свързани с психология на цветовете, една от тях е създадена през далечната 1809 от Гьоте

Всъщност теорията на Гьоте за психология на цветовете е най-ранната позната теория в областта и от тогава, тя е модифицирана по различни начини.

Въпреки че теорията не е била приета от по-голямата част от научната общност, тя представлява сериозен интерес за учени като Артур Шопенхауер, Курт Гьодел и Лудвиг Видгенщайн.

Най-интересният и революционни елемент в теорията на Гьоте е бил свързан с влиянието на цветовете върху емоциите и настроението.
Ето как определя различните цветове великият поет:

Жълто

Това е най-близкият цвят до светлината. В най-високата си чистота, жълтото винаги носи със себе си характера на яркостта, ведрост и вълнение. Когато жълтото се смеси с тъмни и мрачни цветове , то губи част от качествата си,светлината е затъмнена. Жълтото носи спокойствие и благородство, стига да не се смесва с други цветове.

Червено

Според Гьоте, червеното съдържа частица от всички други цветове. Ефектът от този цвят е своеобразен като неговата природа. Той внушава достойнство и магнетизъм и в същото време благодат и привлекателност.

Синьо

Синият цвят се свързва със светлината и чистотата, но то носи и частици тъмнина в себе си. Този цвят има мигновен и едва ли не магически ефект върху съзнанието. Изключително мощен цвят, но не с негативен акцент – има стимулиращо въздействие. Вълнението и покоят се сменят като ефект от синия цвят върху съзнанието.

Зелено

Когато смесим синьо и жълто – два от основните цвята се получава успокояващото зелено. Зеленото носи спокойствие и благодат – ако двата цвята са смесени с прецизна точност то се поучава една перфектна симбиоза между огън и лед – жълто и синьо. Зеленото е спокойствието и уравновесеността, природата и безкрая.