Тайни при отглеждане на краставици. Пръскане, разсад и болести

Кога се сеят краставици за разсад и как се прави? Тънкости при отглеждане на краставици. Профилактично пръскане със сода, с разтвор от мая, с прясно мляко. Поливане и подхранване.

Краставицата е предпочитана култура за двора и градината. Тя се отглежда лесно и от начинаещи. При използване на разсад гарантирано се получава чудесна реколта.

Стопаните предпочитат разсад и защото искат ранни краставици. След засаждане на открито е по-устойчив към заболявания и неблагоприятно време.

Планиране на насаждения от краставици
Предходни култури	Характеристики
Най-добри предшественици	кореноплодни зеленчуци като ряпа, морков, репички, цвекло, защото кореновата система на краставицата се развива в повърхностния слой на почвата – на не по-вече от 20 см
Най-опасни предшественици	дини, пъпеши, тиквички и тиква. Те потребяват същите хранителни в-ва, както краставиците, значи изтощават земята
Неправилни предшественици	краставици – те е правилно поредно засаждане на краставици на едно място

Кога се сеят краставици за разсад?

Краставиците са любители на топлината. На открито те преживяват при устойчиво топло време. Затова семената за разсад се сеят в последната априлска седмица до началото на май. Най-ранната възможност е средата на април за по-топлите части на страната.

При засяване на семената в посочения срок, разсадът ще е готов за преместване в края на май до началната десетдневка на юни. На открито постоянно място растението се пресажда не преди средата на юни.

Разсад в кофички, как и откъде?

Желаещите да си спестят първата стъпка с отглеждане на разсад могат да си купят готов. Растения в кофички се продават на пазарите и тържищата, както и посредством частни обяви. Възможно е да си поръчате да ви направят разсад и това е добър подход, ако ще купите голямо количество. Малките производители „вадят“ на пазара по няколко десетки корена.

Производителите на разсад не предлагат богато разнообразие от сортове, те произвеждат 2-3 от най-търсените. Ако желаете по-рядък сорт, ще трябва да си го отгледате сами от семена.

Цените на разсада към момента варират от 0.60 до 1.00 лв за корен. Ако купувате по обява, добавете си и цената на куриерската доставка.

Как се прави разсад? Засаждане

За производството на разсад се препоръчват пресни семена, защото при престояване намалява способността им за покълване. Идеални характеристики имат закупените сортови семена. Повечето сортове са хибридни и от техните семена не се отглежда реколта със същото плодоносене и вкусови качества.

Подготовката на семената започва със сортиране. Семената с малък размер и неправилна форма се отстраняват, от тях едва ще израсне здрав разсад. Качествените семена се накисват в солена вода от 1 ч.л. сол на 250 мл. Почакайте малко и отделете семената, които изплуват на повърхността.

В кофички за разсад засяваме само семената, потъващи на дъното. Преди това ги изплакваме и нареждаме на марля, за да изсъхнат естествено.

Следващата стъпка е закаляване. Семената се слагат на влажна салфетка, върху която ще покълнат. Салфетката се поставя за една нощ в хладилник. Сутринта се изважда на комфортна температура. Тази манипулация ще повтаря още 2-3 нощи, до момента, в който обвивката на зърната се разпука. Следи се салфетката да не пресъхне.

• За повишаване на кълняемостта семената се пускат във воден разтвор с биостимулатор за 10-12 часа.
• За оздравяване на семената за разсад помага обеззаразяването. То се провежда по няколко начина:

1. 1% р-р на калиев перманганат (слаб розов оттенък) – семената се заливат за половин час, после се промиват и изсушават;
2. Поставяне на семената във фурната на 60°С за три часа;
3. Облъчване с ултравиолетова лампа за 5 минути.

Ако посадъчния материал не е от особено високо качество или е съхраняван дълго, препоръката е първо да покълнат семената и да се засеят само покълналите, а с останалите да не се губи време.

Само че покълналите семена имат съществен недостатък – трябва им много топлина и често поливане. Семената не са в състояние сами да се избавят от обвивката си. Трябва да им се помогне като се пръскат с пулверизатор с вода, докато повърхността се размекне. Тогава обвивката се сваля внимателно с клечка за зъби.

Оптималната температура за прорастване на семената е 25 – 28 градуса.

Засаждане на семената

1. Поставяме семената в контейнер или на чинийка, като постиламе 2-4 слоя влажна тоалетна хартия. Използваме плътна хартия, която не се разпада при намокряне. Памук и марля не стават;
2. Контейнерът се поставя в полиетиленов плик в топло помещение за няколко денонощия;
3. За активизиране на растежа семената се топят в разтворен тор. Тази стъпка се препоръчва, ако краставиците ще се отглеждат на неплодородна земя. Семената се слагат върху тоалетна хартия и се заливат с разтворения тор. Покриват се. В тази хранителна среда семената пробиват за 12 до 20 часа. Обработката се провежда при 20 – 28°С;
4. След прорастване семената се местят в торбичка от марля и се оставят да им се образува коренче. Температурата е 25°С.

На следващия етап ще засаждаме покълналите семена в кофичка с почва. Специалистите съветват почвата да бъде със сходни характеристики на тази, в която разсадът ще се премести за постоянно. Коренчето по-лесно ще прорасне в новата среда и ще се закрепи.

Приготвяне на почва: смесваме градинска почва с торф и промит речен пясък. Слой дренаж поставяме на дъното на кофичката за избягване на прекалена влажност. Ако почвата е взета от градината, тя се дезинфекцира в загрята фурна за 30 – 40 мин.

Начини на засяване на семената за разсад

С цел икономия на място някои използват за разсада кутии или касетки. За краставиците това не е оптималното. Ако се вземат пластмасови чашки, почвата набухва и се залепва за стените. За да се изкара растението с корена, чашката трябва да се разреже. Ако пластмасата е твърда, разрязването ще е трудно. Ако пластмасата е мека, тя не поддържа форма на разсада. Дъното на някои кофички е меко и се повдига. Достатъчно е да се натисне отдолу и разсадът излиза заедно с почвената буца. Ако пръстта е рехава, тя ще изпада от коренчетата и ще причини повреди.

Идеалният съд за засаждане на краставици за разсад са торфените съдове. Избирайте голеи с обем 400 мл и височина 10 – 12 см.

Ако все пак решите да ползвате кофички, действайте така: измиване със сапун, изплакване с кипяща вода. Насипете почва и във всяка кофичка поставете по едно семе, като го въведете в почвата с неговия тъп край. Отгоре посипете слой почва с дебелина от 0.5 до 1 см. Полейте с топла вода.

Кофичките се нареждат в тарелки, където ще изтича ненужната вода. Кофичките се закриват със стъкло или найлон, за да се затоплят. След появата на първите стъбла над земята стъклото се сваля и кофичката се премества на прозоречния перваз.

Тънкости на пикирането

Ако разсадът се развива в общ контейнер, след образуване на второто истинско листо трябва да бъде пикиран – да се разделят растенията в отделни съдове. Почвата обилно се овлажнява за няколко часа, за да не се увреди коренчето. Растенията се изкарват едно по едно и заедно с почвата се пресаждат в отделни чашки.

Стъблата се покриват с почва до началото на семеделните листенца. Почвата се уплътнява с ръка, така че растението да не се наклони под напора на теглото си.

Слабите и деформирани растения, открити при пикирането, се отстраняват. Те няма да преживеят пресаждането на открито. Пикирането затормозява развитието на разсада за около 5 – 7 дни.

За кофичките избираме светло и прохладно място, веднага щом на стъблото се образуват първите листенца. Краставиците обичат светлина, но не понасят преки лъчи. Нежните листенца нерядко изгарят.

Разсадът два пъти се подхранва с комплексен тор, поливането е с топла вода. Листата се напръскват сутринта. Краставиците обичат повишена влажност, но предпочитат да прекарат нощта със сухи листа. Влажните листа хващат гъбички и плесен нощно време.

Разсадът е готов за пресаждане, когато на всяко растение се появят по 2-3 тъмнозелени листенца, а корените заемат почти целия съд. Към този момент възрастта на разсада е 3-4 седмици.

Разсадът се мести на постоянно място след 20 – 25 дни от началото на развитието си. От 15-20 април това се върши само в оранжерии, от 10 – 15 май – на открито под найлон., от началото на юни – на открито без каквито и да било укрития.

Има различни схеми на посаждане, които гарантират, че растенията няма да си пречат и да боледуват. Вижте някои на рисунката по-горе.

За разсада се изкопават дупки, в които се поставя тор, като най-полезен е калият. Може да се сложат още и азотни торове, те ускоряват растежа. Идеалният състав е 10% азот, 7% калий и 7% фосфор на 20 см дълбочина (корените на краставицата се намират на такава дълбочина).

Директно засяване на семената

Директно засаждане на семена е добро, когато почвата се загрее до +15 – 16 °C, но времето трябва да е устойчиво топло, да не се прогнозират застудявания. При тези условия няма да покълнат всички семена. Оптималната температура на почвата е от +24 °C, при нея има добра кълняемост още на третия ден. Особено важно е нощната температура да не пада под +8 °C, а денем – под +15 °C.

В оранжерии семената могат да се посеят три седмици по-рано.

При засаждането на открито от ключово значение е сортът на краставицата. Не всички растения оцеляват при такова засаждане, затова се препоръчва използване на не по-малко от 5 сорта едновременно. По т. начин ще се застраховате от пълна загуба на реколтата. Освен това сортовете имат специфични особености, поради което различно реагират на атмосферните условия.

За да изберете подходящ сорт, четете внимателно информацията на опаковката, изберете пресни семена (вижте срока на годност), не купувайте семена от ръка. Рискът от болести и неуспех се увеличава. От полза са известни и проверени сортове и производители.

Кои са най-вкусните сортове и семена?

Желанието е сортовете да се развиват добре на открито и минимално се влияят от атмосферните условия. Те трябва да са устойчиви на болести, да дават добра реколта с качествен плод и отличен вкус, да зреят рано.

• Краставица Гергана – от ранните сортове. Дава дълги плодове, пригодни за консервиране и пряко потребление. Растенията са силни и високи, с висока продуктивност. Плодовете са гладки, без брадавици. Вкусът им няма и намек за горчивина, поради което са идеални за салати. Най-дългите достигат до 28 – 33 см, а малките и ненапълно развитите могат да се осоляват. За салатни краставици трябва богата на органични в-ва почва, която не пресъхва. В такива условия Гергана дава дълги, големи и сочни плодове от най-високо качество. Реколтата се събира през август и септември.
• Краставица Крокодилка – Тя спада към познатите ни корнишони. Крокодилките се харесват заради стабилното плодоносене, неголемите размери, отличният търговски вид и способност за консервиране. Културата е хибридна, предназначена за отглеждане на открито и в оранжерии. Отнася се към зреещите в среден срок. Първите плодове съзряват 45 дни след формиране на разсада, а реколтата се събира почти 4 месеца до първите студове. Вкусови характеристики: сладка, ароматна краставица без горчив привкус.
• Краставица Сандра – сортът е разработен за отглеждане в оранжерии целогодишно, подходящ е и за открит терен. Спада към ранните. Ранната сеитба е от 25 март. Добивът при Сандра е много висок. Плодовете са обемисти, по 330 – 350 г. Те са с отличен вкус и добре се съхраняват.
• Бодлива краставица – кивано или африканска, тя завоюва популярност с необикновената си външност и вкус. Плодовете са ярко оранжеви, а на повърхността са разположени меки шипове. Вътрешността е зелена и мека, подобна на желе. У нас се продават семена от рогатия екзотичен плод с особен вкус, който напомня едновременно на пъпеш, краставица и лимон. Киваното е за бърза консумация, съхранява се едва няколко седмици.
• Мексиканска краставица – екзотичен вид, също бодлив, но в вид на малък пъпеш. Чайот също вече се отглежда и  у нас, като впечатлява с устойчивостта си на болести. Сърцевината на този вид наподобява повече тиквичка и като вид, и като вкус. Все пак ароматът е на краставица. Чайотът се консумира пресен на салати и се готви чрез варене и печене.
• Тести грийн –  този хибриден сорт дава отлични добиви, а плодовете са с приятен вкус. Тести грийн изпъква със своята устойчивост на брашнеста мана и високи температура. Има продължителен период за беритба.
• Палермо – универсален сорт, който дава добра реколта и се отличава със устойчивост към множество неблагоприятни обстоятелства. Палермо не се поддава на брашнеста мана и коренно гниене, толерантен е към аскохитоза и неблагоприятни условия на отглеждане.
• Краставици Гизда – нов сорт, който предлага крехък, хрупкав и изключително ароматен плод. Средноранен, той има по-специфична форма на плода – среден с големина от 250 – 300 г.
• Бомбър – здрав сорт, с дълго плододаване с много високо качество. Отличава се с лесна беритба и устойчивост на ред патологии като брашнеста мана и някои видове мозайка.
• Делано – устойчив на същите болести плюс листни петна и краста. Също показва бърз и устойчив растеж, стабилен добив и издържане на студени периоди.

Отглеждане на краставици

Краставиците не искат особено внимание, те не са капризни. Единствено желаят топлина и светлина, но не и палещо слънце.

Правила за отглеждане

• Задължително е да се разрохква почвата, особено след поливане и дъжд. Разрохкването подобрява усвояването на влага и аерацията, но внимавайте да не повредите корените;
• При появата на трето листенце растението трябва да се прекопае и оплеви, но много внимателно, защото младото растение може да се повреди. Това способства по-доброто усвояване на водата и предпазва от загниване на корена;
• Краставицата не понася течение и вятър, защото е добре да оградите участъка, например като засеете между редовете царевица. Тя защитава посевите от вятър и дава сянка в горещи дни;
• Благоприятно въздейства на растенията мулчирането, като дебелината трябва да е минимум 3 см;
• Събирането на реколтата трябва да се прави навреме. Презрелите плодове не са приготви за хранене и консервиране, те губят качествата си;
• При бране плодовете се режат, не се късат, за да не се наруши образуването на нови плодове;
• Не допускайте засушаване и пазете растенията от студове, за да предпазите плодовете от вгорчаване.

Непременно вижте и ТОВА:

Схема за пръскане на домати с кисело мляко и сода. В оранжерия. Със сода бикарбонат и йод. С Аспирин. С прясно мляко.

Слагане на мрежа за краставици

Краставиците не могат да покажат висок добив дори при отлична грижа, ако не са правилно завързани. Преди засаждането им в оранжерия или на открито предварително трябва да се помисли за опорна конструкция. Най-често се ползват колове, между които се опъват въжета за подкрепа. Друг вариант е да се опъне мрежа между два опорни стълба в краищата на участъка. В такъв случай дори не е нужно растенията да се завързват, те сами ще започнат да пълзят по конструкцията.

Мрежа се продава в на рула, като стандартният размер е 0,17 х 0,17 мм, но може да се ползва и по-ситна 0,1 х 0,1 мм.

Конструкциите дават възможността на краставиците да растат нагоре, намаляват риска от гниене и ограничават достъпа на някои насекоми-вредители. Растението расте по-скоросно и се развива, давайки по-голямо количество плодове.

Колтучене и прищипване

Някои сортове като Гергана имат нужда от колтучене – те плододават от колтуците, разклонения на растението. Ако не се развиват достатъчно колтуци, върхът на растението се премахва (прищипване), за да се стимулира излизането на култуци.

Прищипването се провежда, когато се сформира петият лист на растението. Изпълнява се с нож или ножици, като срезът се прави между петия и следващия лист, който още не е напълно сформиран.

Видео: как изглеждат колтуците и как се прищипва растение от сорта Гергана.

Отглеждане в оранжерия. Добив от декар

В оранжерии засяването на краставиците може да започне от февруари, със сигурност от март. Ключовият момент е поддържането на около 25°С денем и 16-18°С нощем. Ако оранжерията не се отопля, понякога се налага покриването с допълнителен полиетилен.

Почвата се поддържа с влажност от 8%, въздухът – на 80%. Нужно е редовно проветряване, само през часове с външна Т около 25°С.

При окопаването се пазят от увреждане корените, затова се работи на максимум 8 см дълбочина. Подхранването е на 2-3 пъти с амониев нитрат и 1-2 пъти с оборски тор.

За поддържане на стъблата се изгражда конструкция с височина от около 2 м, като растенията се привързват под или над петия лист.

Отглеждане в саксия

Отглеждането на това растение в саксия е сравнително сложно, поради нуждата му да расте на височина. Възможно е да стане, ако саксията е поставена до решетка или друго съоръжение, по което то може да пълзи и да се привързва. Освен това е нужна хранителна почва с добър дренаж, която да може редовно да се полива.

Поливане

Поливането е ключово мероприятие в отглеждането на краставици. Водата подобрява качеството на бъдещия плод. Идеално е да има капково напояване. Без такава, поливайте краставиците не по-рядко от 3-4 пъти в седмицата. Организирайте чести, но не обилни поливания, за да може почвата по-добре да усвои влагата.

Подхранване, торене. Схема

Краставиците, както всички култури, се нуждаят от подхранване. Ако почвата е обогатена с органична тор преди засаждането, то през вегетацията не е нужно торене. Но щом растенията започнат да цъфтят и да връзват плодове, идва време за балансиран разтворим минерален тор от 30 г амонячна селитра, 20 г калиев и 40 г суперфосфат. При тази схема ще запазват качествата на растенията.

Профилактично пръскане на краставици

Без помощ от човека прекрасно растат само плевелите. Краставиците не са претенциозни, но при тях възникват проблеми с болести и вредители. Грижата и обработките започват още от семената и при пресаждане на разсада.

Профилактично средство преди засяването е обработка на семената с разтворен калиев перманганат. Най-голямо количество обработки са нужни в периода на вегетацията. Тогава растенията са податливи на огромен брой болести. Има препарати за всички възможни проблеми. За любителите на народните средства даваме няколко универсални рецепти.

Със сода бикарбонат

За борба с брашнеста мана се прави 0.4% разтвор от сода бикарбонат. Концентрацията се постига чрез 4 г сода на 1 л вода. Добавете малко сапун и пръскайте поразените растения.

С разтвор от мая (бирена или др.)

Маята се ползва за подхранване и в подкрепа на растежа. В 3 л затоплена вода се разтварят едно пакетче прясна мая и 10 с.л. захар. Разтворът се бърка -7-8 часа, максимум 10 + 7 л вода. С такъв р-р растенията се подхранват през 12 – 15 дни.

Прясно мляко и сода

При много болести по краставиците помага млечно-йодов разтвор. На 1 л мляко разредете 30 капки йод и 20 г домашен настърган сапун. С този разтвор растенията се пръскат през 10 дни през цялата вегетация.

Може да ползваме за пръскане и сода бикарбонат, но тогава млякото трябва да е кисело. На 1 л мляко дозираме 2 с.л. сода. Хубаво е да се добавят 40 г син камък. Всичко се разрежда в 10 л вода и се пръска след дъжд.

Пръскане против мана

За защита от лъжлива брашнеста мана се прави разтвор на чесън – 50 г млени скилидки на 1 л вода, да престоят 24 часа. Течността се прецежда и й се добавят 9 л вода.

Дитан М 45

Дитaн е сред разпространените препарати за обработка на млади растения. С него се пръска десетина дни след преместване на разсада на постоянното му място. Дитан предпазва от появата на патогени и вредители, особено от гъбички – мана, петна и др. Пръска се и при първи признаци на някакво заболяване.

Болести по краставиците

При краставиците се срещат инфектирания от гъбички, бактерии и вирус. Някои поразяват растенията на открито, други – в оранжериите, а трети – повсеместно.

Мана

Най-разпространената гъбична инфекция е брашнеста мана. Представлява бели петна в/у листата, подобни на брашно. Първо се поразява обратната страна, а после и целият лист. Повърхността потъмнява, листенцата се сгърчват. Общото съст. се влошава, растенето се прекратява, а плодовете пожълтяват.

• Причина за болестта е погрешна грижа, твърде азот в почвата, рядко поливане или такова със студ. вода, температурни спадове.
• Лечението се провежда чрез специални препарати. От народните средства са ефикасни разтвори с мляко, син камък и др.

Пероноспороза

Наричат я лъжлива мана. Отгоре на листа се виждат жълтеникави петна, отдолу – сиво-лилав налеп. Петната растат и стават кафеви, а листата се чупят и опадат. Стъблата се оголват. Инфекцията не поразява плодовете, но заради болестта намалява количеството завръзи, а зрелите плодове влошават своя вкус.

• Причини за болестта – температурни аномалии, конденз в оранжериите, студ. вода и роса, прекалена влажност.
• Лечение се провежда с препарати, бордолезов разтвор, млечно-йодов разтвор, отвара от чесън.

Листни въшки

Първа причина за появата на въшки по краставиците – това са мравките. Те се хранят със сладката роса, която отделят вредителите. Придвижвайки се от място на място, мравките пренасят със себе си ларви и разпространяват листни въшки сред културите. Въшките обхващат растенията и се натрупват от обратната страна на листата.

Втора причина за появата на този вредител е нарушаването на агротехническите правила.

Въшките не са само вредители, но и разнасят опасни болести по краставиците.

Още информация и източници на английски: Отглеждане на краставици; * Препарати против болести по краставиците; * Как се отглеждат краставици в оранжерия?

Мозайка. Петна по листата

Сред вирусните заболявания най-разпространени са различни видове мозайка. Ефективно средство за борба с тези инфекции няма, затова са нужни профилактични мерки. Болестите се причиняват от различни вируси, следователно има разни типове мозайка. Във всички случаи се разрушават тъкани на растението, листа, стъбла и издънки съхнат и загиват.

Разновидности на мозайката – обикновена, бяла, на петна. Признаците на обикновената мозайка са жълтеникави петна и намаляване на завръзите. Бялата се отличава с петна на кръгчета или звезди, а петнистата – със светли прожилки. Плодовете на поразените растения се деформират.

Още нещо интересно ТУК: Засаждане и отглеждане на малини. Откъде се купува хубав разсад? Цена, разсадници. Сортове: Люлин, Херитидж, Мекер, жълти и др. Малини без бодли. Листа от малина.

Още заболявания:

• Антракноза – жълто-кафяви петна, причинени от гъбички. Причините са влажно време, температурни аномалии, поливане със ст. вода или нередовно, заразени семена;
• Алтернариоза – изпъкнали кафяви петна, разрастващи се и покриващи се със спори. Причините са горещини, висока влажност и др. благоприятни условия за патогенни гъби;
• Аскохитоза (черно гниене) – гъбична инфекция през плододаването. Стъблата се поразяват от сиви петна, листата жълтеят и изсъхнат. Причини за черно гниене – слабо растение, висока влажност на въздуха, гъсто засаждане.

Видео: диагностика на болести по снимка (на руски)