Чудеса.net
Ескимосите или „Ескимасен” – „хора, които ядат сурово месо“, или „инуити“ – в превод „истински хора“.
И двете названия на тези далечни и все още твърде непознати за нас хора говорят за една по-различна култура на мислене, за едно по-различно антропологично измерение и коренно различна икономическа среда. Суровата среда на живот на ескимосите определя до голяма степен и техните културни, икономически и психологически особености.
Начинът на живот на ескимосите и средата им на живот обуславя една много любопитна подробност от тяхната действителност, а именно безотпадъчната им технология. Така е, защото поради ограничените ресурси и блага, които имат, те съумяват да използват всичките средства, с които в момента разполагат, за да внесат подобрение в начина си на живот. Консумацията на ескимосите е пропорционална на това, което успеят да уловят и да преработят. Месото се използва за храна, а кожата и костите на животните – за създаването на сечива, оръжия, битови предмети, подобряване на условията на живот в суровата среда.
Ресурсите, които използват тези „симпатични, безстрашни и усмихнати „северни хора”, са ограничени. И именно жестоките ограничения, поставяни от околната среда, са направили ескимосите изобретателни и издръжливи, но и много усмихнати и щастливи хора.
Кануто е основната форма за придвижване, която използват ескимосите през лятото. То бива покрито с тюленова кожа. Кануто служи и за транспортно средство при ловуване – което е най-важният начин на препитание на ескимосите и основно тяхно занимание. А харпунът пък е главното средство за лов.
Природата не винаги е благосклонна към ескимосите, понякога са нужни много усилия, опасни преходи през ледовете и богато въображение, за да се намери прехрана. Успехът често пъти зависи от умението на ловеца да се справи с плаващите ледени късове.
За да има добър улов на тюлени и моржове, се организира групов лов, като животните се следят, за да бъдат издебнати в най-подходящия момент за улов. Възползват се от факта, че моржовете са бързи във водата, но безпомощни на сушата.
Ловът на ескимосите включва лисици, тюлени, моржове, бели мечки, за които в повечето случаи се използва единствено харпунът. Ескимосите са чудесни риболовци, като с времето и опита са си създали техники и методи за успешен улов, дори и когато това изглежда невъзможно.
Докато ледът е тънък, не е безкрайно трудно да се забие харпун през дупката в тялото на тюлена. Ескимосът много внимателно охранява издълбаната в леда коварна дупка. Той дебне и появи ли се тюленът, бързо го нанизва и го измъква върху северния лед.
Традиционната прехрана на ескимосите е тясно свързана с годишния цикъл. От сезона зависи наличието или не на достатъчно твърд лед в студеното море. През лятото, когато няма лед, малките семейни групи пътуват като тръгват чак от крайбрежието към своите лагери.
През късната пролет и през лятото, ловците гонят движещите се на север големи стада от северни елени, убивайки ги при пресичането на реките или създавайки специални капани. Тръгне ли рибата се движи нагоре срещу течението, ескимосите я хващат в здрави мрежи или я пронизват със страшните си харпуни. През есента ескимосите отново се събират в общества, на които ловът на тюлени и птици е основната дейност.
Търговията в това затворено общество се изразява в размяна на кожaта на лисиците и полярните мечки за ножове, мъниста и бонбони с търговци, които прииждат от време на време.
Производството на блага и услуги се свежда до елементарни от гледна точка на Западния свят действия. Консумацията в съзнанието на ескимосите вероятно е твърде далеч от това, което ние разбираме под това икономическо понятие. Те ловуват и консумират уловеното, намират материали, които да им бъдат полезни и изобретяват нужните им сечива и приспособления по най-елементарния, но и най-полезен начин.
Сечивата и оръжията са от материали, които самите те намират. Ножът за нарязване на месо е от бяло-жълт кремък, огънят също се пали с кремък. С оглед на това, колко трудно се пали огънят, по-голямата част от храната се яде сурова. Котли и лампи се създават от специален вид камък. Използват се и яките кости от краката на мечката, кости от моржове.
Струва си да видите и:
Материалните блага включват изработването на стрели, харпуни, на плетени кошници, на екзотични дървени прибори. Изобретателността условие за продължаване на техния живот, протичащ под знака на суровия климат, в който живеят. Изработват своите оръдия на труда от всевъзможни материали – дрехи от кожа, харпуни от еленови зъби и рога, приспособления за шейните и други.
Домът на ескимосите се нарича „иглу” и поради нуждата от постоянно преселване се построява бързо и лесно. Иглуто се изгражда от достатъчно плътен сняг, който с помощта на голям, специален нож се нарязва на блокове. След като се оформи, се засипва със ситен сняг, за да се запълнят пролуките и да задържи топлината. Постила се с кожи от тундров мъх, а върху него кожи от животни.
Шейните са основното средство за придвижване през зимата, като те не са от дърво, а от кости, за да бъдат по-здрави и издръжливи.
Лятото ескимосите живеят в палатки от еленови кожи, често просторни и уютни, с отвор за дима от горната страна.
Цялата организация на живот, прехрана и труд , цялото производство, разпределение и потребление на блага и услуги по един или друг начин е свързано с намирането на прехрана и стремежът към физическо оцеляване.
ДАБЕДА ТОЧНО ТАКА СИ ГО ПРЕДСТАВЯМ !