Около 10-12 процента от жителите на планетата са левичари /леворъки/
Думата няма нужда от специално обяснение, важен е фактът, че към тези хора отношението не е еднозначно. През различните епохи и при различните народи левичарят може да е приеман за човек с необикновена дарба – но може да е и човек, върху когото има някакво проклятие. Дете на дявола, обладан от демони, най-малкото – невротик.
По-често предимно с лявата ръка си служат мъже. Съществува вярване, че леворъко дете идва на бял свят, ако майка му роди след четиридесетия си рожден ден. Вероятността това да се случи е 120 пъти по-голяма в сравнение с раждането от майка на 20 години. Тъй като 40 е възраст, в която е обичайно да се проявят генетични дефекти, твърдението отвежда оценката на левичаря като човек с някакъв дефект. В Мароко левичарят се назовава със същата дума, която хората използват за дявола. Средновековието е времето, когато левичарят е бил считан за обладан от демони. Дори през ХХ век образователните системи в Европа упражняват натиск върху децата с уклон към лявата ръка: коригира се естественият им стремеж и се школува писане и рисуване с дясната ръка. Нещо, за което педагогиката по-късно си скубе косата: на практика се получава затормозяване и посредствени резултати в интелектуалното развитие.
Ескимосите пък са на мнение, че левичарят е човек със специална дарба и затова той може да бъде магьосник, шаман. Северноамериканското коренно население също квалифицира това като късмет за човека: той е роден под щастлива звезда. Доказано е, включително експериментално, че левичарите се ориентират по-добре в пространството и са талантливи математици.
Чудеса.net
Ако се интересувате от научната истина за леворъките и колко са в България, прочетете моята книга „Мозъчна асиметрия и леворъкост“ („Славена“, Варна, 2011)