Чудеса.net
Живот в първичната честота на Безкрайния Разум – Светлината. Или как още сега чрез “Езика на Светлината” – речта, буквите, азбуката, можем да се подготвим за него
Това че по закона на синхроничността все по-често се случват съвпадения, натрупвания на празници в един и същ ден, все повече говори за придвижването на планетата и човечеството към по-високи нива на духовно развитие. Наскоро имахме съвпадение на духовния празник (Уесак) с Деня на Земята (22 април), на Великден с Деня на труда (1 май), на Гергьовден с Хъдърлез (6 май).
Защо се струпват толкова много празници?
В такива дни се отваря канал между небето и Земята, дори има едно изравняване на енергийните потенциали, за да се даде възможност за едно всеобщо духовно повдигане на хората, да се обогати Майката-Земя с една нова и високочестотна енергия.
Този канал между висшето и низшето се разширява, така както при равноденствията, се изравняват възможностите за творчество, за съзидание. Тогава плътта, материята, започва почти автоматично да възприема високите вибрации и да се адаптира към тях. Постигат се условия за съгласуваност между хората, за постигане пълната мяра на синтеза.
Не случайно Уесак звучи етимологично близко и с Песах, Пасха (Pesah) – празникът, припомнящ Изхода на еврейския народ от Египет, с Усия (същност, ипостас, лице), защото всичко е взаимосвързано.Както при Уесак, когато Буда и Христос работят заедно за всеобщото духовно обновление и повдигане, така и през всички други натрупвания на празници се създават времеви наслагвания, възможности за чудеса, за обединяване на миналото, бъдещето с настоящето, за духовни трансформации, за зареждане на предмети и вода със свещените енергии.
Духовните йерархии и празниците.
В такива дни 12-те Йерархии на нашата Слънчева система, контролиращи еволюционния процес, достигналите посвещение братя, които са различни въплъщения на Светлината, работят заедно, свързват и обединяват различните религии, учения, свързват Изтока и Запада. Взаимодействат си по-активно в сътрудничеството и трите Йерархии:
На елементарните частици, на материята (1), на ППП – Първично програмираното поле, Божието Слово (2), на Върховния, който създава “Универсалната програма” (3). В такива моменти те действат чрез синхронистични смислови събития.
Постига се едно планетарно изравняване между силите на светлината и на мрака, за да се отвори канал за изпращане на благотворните енергийни въздействия към Земята. Това изравняване обединява хората, общностите в единен устрем за постигане на висшите духовни цели.
Създават се предпоставки за разширяване границите на единението между хората и за освобождаване силите на Просвещението. Участващите в празника Уесак, например, измолват с песни, танци благословията на Буда за себе си и за света. Чрез церемониални ритмични действия, със строги геометрични фигури, напяването на мантри, изразяват желаното духовно тържество.
И двамата Велики Посветени (Буда и Христос), наричани на Изток братя,
спускат високочестотни енергии, които събуждат Божествеността, частицата Светлина, субстанцията, която свързва световете и всичко в тях, подтикват чрез Мъдрост и Любов към усилие и безстрастност, непривързаност, голяма дисциплина, с придържане към вечното, а не към преходното, мимолетното, да се осъществи Божествения Промисъл.
Събуждат, активират “Мрежата на живота”, която свързва Божествеността с формите, в които тя живее и поддържа взаимоотношенията, благодарение на което се стига и до постигането висшата цел на съвършенството. А то е заложено навсякъде и във всеки, но трябва да се събуди, да се изкупи личното и планетарно невежество и заслепение.
В този процес активно действие взима и Планетарният Логос, създал Слънчевата система от вече съществуваща материя с определени качества. Този Планетарен живот, Божеството на нашата Слънчева система, известно като Словото-Бог, превръща безпросветния мрак в Сияйна Светлина, земните страсти във волеви стремежи за разкриване, постигане на заложеното висше начало, на Божествената частица, на чистата воля, която битува във всички форми на живот.
Всяко едно проявление, обяснява Алис Бейли, е седмично.
Централният, Единен Лъч на Божествеността първо се проявява като Троичност (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух), после и като Седмичност (Седемте висши Духа пред Престола, или седемте Планетарни Логоса, съответстващи на седемте архангели в Християнството). Минали през човешкия етап, сега се проявяват чрез еволюцията на планетата. А най-висшият планетарен дух, работещ чрез даден глобус, е персоналният Бог на съответната планета.
Логосът е външното проявление, следствие, на вечно скрита Причина. Той има седем силови потока, седем велики светлини (Лъчи, всеки от които е въплъщение на велика космична същност – три Лъча на Аспекта и четири на Атрибута). Така Единният Лъч се проявява чрез трите главни Лъча и четирите малки, образуващи божествената Седмичност.
Струва си да видите и:
Единният Лъч към края на всеки голям цикъл абсорбира всички останали лъчи с цел постигане на съвършенство. Строителят на Формите, Аспектът на Любовта и Мъдростта, Божеството на нашата слънчева система, Богът-Слово, управлява всички действия на непрекъсващата промяна чрез вечно менящите се, преплитащи се лъчи, йерархии, нива, планети, планове, схеми, кръгове, раси и подраси.
Чрез непрекъснатото преминаване на Цялото,
Единното в троично и седмично, чрез движение в хармонично съзвучие, се стига до невъобразими диференциации и трансформации. И Главният Строител Логосът-Слово твори всичко в логична последователност. Браунинг обрисува това движение по следния начин: „Истината е вътре, но и отвън; а между тях е лъжата — плод на изменението, както истината е лице на неизменността. Тя последователно приема форма, всеки път с една степен по-висока от предишната си проява…“
Библията също дава принос в изясняването на тази трансцедентална сила. Често нарича речта Логос на мисълта (Йоан, 1:1-3). В Евреи 1:2 се казва, че “в края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете… Словото на Бога е най -мощната сила в света. Когато Бог говори, нещата се случват (Исая 55:10-11). Навсякъде в Библията можем да видим силата на Словото Му в действие.
От началото на времето до неговия край, Бог работи чрез Словото Си
и изпълнява целите Си в живота и делата на хората. Когато Той каже, че нещо ще бъде направено, то наистина става. Kогато Бог е изговарял думи при сътворението на света, е създавал неща от нищото само и единствено чрез силата на Своето Слово.Тази творческа работа е била извършена чрез Сина (Исус Христос).Словото на Бога има невероятна сила да избавя, да освобождава, да изцерява душевно и физически, дори да възкресява от мъртвите.
И, както става ясно от духовната наука, основата, върху която е ставало и става проявяването на всичко и на всеки, е издаденият от Бога-Слово съзидателен звук, произнесената дума. Първо се е визуализирала медиативно като завършен образ с всички подробности пред Неговия вътрешен взор, после се е произнасяла Думата на Силата, доверена Му, съобщена от Висшестоящия, от Единния, от Логоса на космичната схема, част от която е и нашата Слънчева система.
Доверява Му се Думата-Слово, наречено „Свещена Дума“ или АУМ,
макар че АУМ въплъщава човешкия стремеж да се възпроизведе в безкрайно по-малък мащаб тройния сътворителен космичен звук с троична последователност. Става ясно също, че думите на Силата съдържат много вариации на тонове, подтонове и във всеки звук има начални, завършващи и сборни тонове, сливащи множество по-малки ноти.
Слънчевият Логос предава Три Думи на всеки от тримата Планетарни Логоси: Свещеният звук „А „, чрез който работи Бог-Отец, на Шива, въплъщаващ аспекта на духа, на волята; Звукът „У“ на Вишну, Бога-Син, строител на формата, осигуряващ тялото, в което се въплъщава Духът; Звукът „М“ на Брама, снабдяващия с енергия и познание, свързващия духа и формата.
Т.е. „А“ е звукът на живота, „У“ на формата, а “М” свързва „А3“-а и „неАЗ“-а. Тези три звука после се групират в 7 Велики Думи, в 49 Думи и във все повече продължаващи комбинации от думи и знаци, като всички те, разширено спускане на трите основни звука, се коренят във Великото Слово, дадено на Слънчевия Логос в зората на проявлението.
Чрез Бога в себе си човекът също твори със Слово,
като непрекъснато контролира речта си, употребява точните думи, пести говорната енергия, опознава силата на звука, владее менталната материя. Движи се в съзвучие с ясно определената цел на вътрешния си Бог. Чрез буквите, азбуката, чрез променящото им се произношение, които са наречени в “Книга на Енох” “Език на Светлината”, хората се подготвят за случващите се в живота им събития.
Заживяват в първичната честота на Безкрайния Разум – Светлината. Чрез променящите се светлинни структури в звука, светлината и нейната геометрия, подтикват човечеството да премине от едно в друго състояние, да си повдигне духовното развитие, да се разбере Вселената, да се справи с промените. И явлението Петдесетница ще се случва все по-често, ще бъдат раздавани все по-щедро дарбите на Светия Дух, за да стане духовният човек съработник на Създанията на Светлината.
И, както твърди Конфуций, човекът ще се върне към истинските значения на думите, съдържащи абсолютните вселенски истини, а няма да ги изговаря само за удобство и комуникация. Защото точно неизползването на думите по тяхното предназначение е довело човечеството, според древния мъдрец, до погрешни преценки, объркани действия, безнравствено мислене.
Защото думите са знаци-символи, които имат пряка изява и връзка със заложените в тях функции.
Само ако използващите ги могат да осъзнаят това, могат да приемат езика на светлината направо във сърцето си, да получат велики прозрения, промъкващи се засега понякога само в творческите постижения. Затова Томас Каралайл казва, че “ в символа намира убежище просветлението”.
Знаковите буквени символи са и една свещена, канонична геометрия, според Пол Деверу, чрез която се екстраполира, обобщава, рамкира проникването на енергията в нашия пространствено-времеви континеуум. И в този универсален принцип, небесен механизъм и архетипен свят на Бога, се навлиза подсъзнателно, интуитивно, но само от подготвените да го направят.
Докато днешните западни езици със своя рационализъм все повече прекъсват пъпната връв с Духовността, зародила всички езици. Те стават сепаратистични, свързват глаголите и думите за действие със съществителните, изключват възможността да се назове някакъв процес без физически носител, за разлика от източните езици, в които обект и субект са едно и също нещо.
Така например в японския език влюбените не си казват “обичам те”, а просто “обичане”.
Затова Изтокът по-лесно възприема мистичната страна на живота. В българската традиция тя се е постигала от исихастите чрез мълчание.Не случайно и думата “мистерия” произхожда от старогръцкия глагол “muo” – мълча.
Според хиндуитската традиция, истинските звуци пулсират в човешкото сърце и това се е изобразявало чрез “Барабана на Шива” – диаграмата на пулсиращия инструмент на Сътворението, който съдържа пропорционалните честоти на чистата музикална гама. Че трябва да се осъзнае тази истина, ни се напомни и чрез житната формация при Уайтпариш – аналогия на “Барабана на Шива”.
В неговите два равностранни триъгълника, допиращи се с върховете си, както обяснява в “Тайни в полята” Фреди Силва, се съдържа набор от реципрочни тонални модели, съдържащи се в чистата музикална гама. Външното кръгово изражение съответства на дните на Сътворението (6). Божият почивен ден е представен от завършената фигура от седем кръга.
Следващите разширения показват “Семето на живота”, вътре в него е “Дървото на Живота”, “Яйцето на живота”, “Цветето на Живота”, в което лежат 13-те кръга на “Плода на Живота”. 13 е броят на кръговете в един шестоъгълник и в една тайствена египетска диаграма. А когато се свържат всички кръгове, се получава “Кубът на Метатрон”, който съдържа всички геометрични форми на енергията, необходими за създаването на Платоничните обемни фигури, като “Звездният тетраедър, – основните свързващи форми, които образуват Вселената.
От свещената геометрия египтяните са създали математиката,
законите на физиката и самите морфогенетични физически структури. Чрез универсалния код на свещената геометрия, чийто откривател бил бог Тот, станали известни различните мерки, дадени на жреците и философите на древността. В тези алегории и емблематични фигури се криели формулите за духовно, умствено, морално и физическо регенериране, известни като “Мистичната химия на душата”.
Основният акцент в Египетската мистична школа е лежал върху един всеобхватен геометричен символ, наричан “Цветето на живота”(“Цветето на Аменти”). В “Изумрудените таблички на Тот” то е описано като безкрайна решетка на мирозданието. Състои се от кръг, който е разделен от многобройни повторения на Vesica piscis (Рибен мехур-Утроба) – фигура, образувана от пресичането на два кръга с еднакви радиуси.Затова Vesica piscis се счита за основа и на Дървото на Живота.
След всеки седем негови мултипликации, следва изнасяне, въртение навън, за да се създаде “клетка”.
А с всяко осмо деление (Осморния път в будизма) започва ново развитие навън и така процесът се повтаря до безкрайност.
Но най-интересното е, че насочената навън ротация на Цветето е като завихрящото движение на тръбовиден тороид, чиято форма е основна за създаването и регенерирането на материята и тя показва как енергията тече едновременно навън и навътре от себе си, както става в магнитното поле, което съществува около Земята и около всяко човешко същество.
В същото време, въпреки безкрайното деление в Цветето на Аменти, се поставя и началото на нещо като матрица за всеки следващ еволюционен път, като всяка клетка от него, на принципа на холограмата, съдържа модела на цялата матрица. Неговите разклоняващи се фигури описват геометрията на светлината, която въздейства и на генетичния материал в клетките, на разклоненията на основните аминокиселини и на подредбата на ДНК-кода.
Това се потвърждава и от предсказанието в Плочка № 8 от “Изумрудените таблички” на Тот:
“Човек постепенно се променя към форми, които не са от този свят. С течение на времето той преминава към безформеност, към равнината на горния цикъл. И знай, че трябва да станеш безформен, преди да се съединиш със Светлината.” Т.е. всичко идва от Светлината и всичко се променя чрез нея, за да се стигне до една по-висока форма на съзнание.
А на земно ниво това става чрез електромагнитната енергия на Слънцето, която въздейства върху човешкото ДНК. Според ирландския молекулярен биолог и имунолог Колм Келехър, вероятно, тъкмо тя ще бъде причината за бъдещите мащабни генетични промени в рамките на кратко време, защото от 64-те символа на нашия генетичен код 44 не служат за нищо, т.е., може би, са структури, които чакат своето активиране, именно чрез езика на Светлината, чрез нейните хармонично звучащи сфери.
Нещото, за което са единодушни в мнението си и западните, и източните религиозни традиции, това е, че в Сътворението важна роля играе звукът. От “Попол Вух” до Библията и Корана, разказите за божественото сътворяване на материята, на живота чрез слово, са в основата на всяка вяра и космология. Това е така, защото по същество думата е вибрация, а тя създава звук, от който се развива постоянната величина на тона.
Неслучайно египтяните са изобразявали името на Бог и думата на Сътворението с един и същ йероглиф –
този за “уста”, който по същество е Vesica piscis и силно напомня вибрираща струна (струнната теория унифицра всички природни сили). И точно както формите на свещената геометрия се появяват от утробата на Vesica piscis, така от началния тон на Сътворението са се появили седемте бога, като библейските Елохим (боговете на Светлината).
Всички те са имали свои специфични сътворителни задачи. Изобразявани са като лъчи, излизащи от триъгълник от бяла светлина. А тройната природа на бялата светлина поражда седемте цвята на видимия спектър и на нотите от диатоничната музикална гама.
Още от около 4000 г. пр. Хр. геометрията и звукът, формата и звуковата субстанция са били неразделно обвързани, още оттогава се е знаело, че законите на геометрията управляват математическите интервали, образуващи музикалната гама. Много от древните храмове, свързани с познанието и преображението, са носели, закодирани в своята структура, хармоничните музикални отношения.
Колосалните каменни египетски статуи на фараона Аменхотеп III, син на Тутмос IV,
наречени на името на Мемнон, сина на Еос, богинята на Зората, са издавали ясни звуци, наподобяващи пеене и човешка реч, когато върху тях попадали първите слънчеви лъчи. Статуите-близнаци гледали на изток към изгряващото слънце и към река Нил.
Това че звукът, геометрията и човекът са тясно обвързани, се доказва и от експеримента, направен с облъчване на прах върху стоманена плоча със звуци, които човешкото ухо може да възприеме. Получената вследствие на това фигура изключително много приличала на символа “ОМ”, както и на тризъбците на Нептун и на Шива.
А за хиндуистите и будистите “ОМ” е космическият звук, Първопричината, Източникът за цялата материя на Вселената. А представените графично като вълнови форми последни пет ноти от “Алилуя” на Хендел и наложени една върху друга образуват пентаграма. ОМ намира отражение и в египетското “Амон”, по-късно приспособено от християнската вяра като “Амин”.
Звуковата честота на ОМ се генерира в центъра на чакрата на слънчевия сплит.
Но тъй като западната вяра измества този център да трепти по-нагоре в гръдния кош и главата, се отнема и първично заложеното слънчево активиране чрез произнасянето на тази дума. И в това окултните познавачи виждат една от основните слабости на западната религия.
Деваки, майката на Кришна, описва ОМ като съхраняващ цялата Вселена в устата си. Тази вибрация е изразена и във фразата “Nada Brahma“ – “Звук-Бог”. Неслучайно гръцките богове са наричани “Akousmata” – “Звучните”. И китайците, като индийците, вярвали, че всичките достъпни звуци на земята са проява на някаква свръхфизическа вибрация, част от един основен тон, звучащ във всяко небесно тяло. По-късно гърците го нарекли “Хармония на Сферите.
Звукът е смятан за вибрация на въздуха, но в безвъздушните пространства на Космоса за мисъл, която пътувайки през по-плътните слоеве на атмосферата, натрупва маса, възприема акустичните характеристики на звука. Така Словото-Мисъл се спуска от небето и придобива плът, както се казва в Библията. А езикът, думите, възникват като имитация на природните звуци и съдържат модела, резонанса на тяхната енергия.
Според египетската космология, първите хора общували помежду си чрез звук и песен,
но после забравили мелодията и използвали само думите. Затова древните мъдреци, като Орфей, Питагор и др., са били и жреци, и музиканти. Затова в легендите на тибетците, маите и ацтеките са описвани случаи на разцепване, извайване, преместване на големи разстояния на огромни каменни блокове чрез звуци със специфична честота. А науката на 20 век доказа, че нашата слънчева система е хармоничен музикален инструмент, който е съставен от повече от 40 октави, а това е диапазонът на честотите на звуците до видимата светлина, които чуваме.
По същия начин Земята също е моделирана като един гигантски акорд и всеки геологичен слой съответства на един от основните акорди на естествената обертонова гама. В химията октавата е представена от кислорода и неговото число 8, а ядрото му е съставено от 12 интервала (7 пълни и 5 празни), което е точно конфигурацията на белите и черните клавиши на пианото.
По подобен начин подредбата на химичните елементи от периодичната таблица наподобява обертоновата структура на музиката, според германския учен Ханс Кайзер. А чрез дългогодишните си проучвания Андрей Гладжевски, търсещ свързващата звуковите хармонии нишка, стига до извода, че “атомите са хармоничните резонатори”, затова всички атоми от човешкото тяло вибрират при точно определена честота.
Тези отношения се изразяват и от законите на октавата,
от взаимовръзките между звуците и цветовете, според които на всеки тон отговаря по един от цветовете на видимия спектър. Например, тонът “до” отговаря на червеното от долния край на видимия спектър и се възприемат с честота 24 херца, докато крайното виолетово и тонът “си” от върха на скалата изискват 800 трилиона херца.
На пръв поглед светлината и звукът изглеждат несъвместими, но, за разлика от напречните електромагнитни вълни, които образуват светлината, звукът е акустична вълна, състои се от възлови точки и антиточки (върхове и спадове) и се движи надлъжно. А пък светлината е едновременно и вълна, и частица, намираща се в състояние на трептене, самото й движение генерира звук.
Известно е и обратното – че звуковите честоти могат да генерират светлина и този процес на преминаване от звук към светлина се нарича “сонолуминесенция”. Според древноегипетската космология пък “светлина”, “звук” и “начало” са се появили в един и същ момент и Атум Ра (Слънчевият бог) е създал Вселената с “вик от светлина”.
Гръцката философия също твърди, че “Логосът”, означаващ едновременно “дума” и “звук”,
е играл ролята на основното контролиращо начало във Вселената, проявяващо се чрез Словото. Затова оставайки верен на това Божие Слово, на “Езика на Светлината”, санскрит, подобно на тракийския, древноегипетския, арамейския и др. се е считал за свещен.
Смятало се е, че сричките на санскрита съдържат геометрични вибрации, можещи да впрегнат силите на светлината, на звуковите октави и да създават материя.Индусите дълго са смятали, че всяка чакра има по една санскритска буква в центъра си. “Тракийските хроники” пък съобщават, че със словесни наричания траките са правили чудеса, сразявали са противника си, променяли са климата…
Вече няма съмнение, че ние не откриваме реалността, а участваме в нейното създаване.
И някои шамани, пътуващи в неограничения си свят на съзнанието и проникващи все по-дълбоко в равнищата отвъд атома на фините енергии, са се убеждавали многократно в това. Те са разбирали, че това е един безкраен духовен свят на честоти, част от които са и тези на светлината.
Че има много отделни холографски и квантови възможности за проявления, че бъдещето е само приблизително очертано и все още подвластно на промяна, зависеща най-вече от нашия вътрешен растеж, от творческите ни визуализации, от нашето въображение, а не толкова от външните условия и обстоятелства.
След като са навлизали дълбоко в душата си, доста шамани, йогини, суфии, са достигали до този неявен още, нелокален свят, който обгръщал, заобикалял и съдържал външното и видимото.
