Чудеса.net
Няма да е нужно толкова дълго време за връщането у дома, в нашето свръхсъзнание. В съзнанието ни Всемирният потоп, познат още от Ной, вече е започнал.
Учени от НАСА (Националното управление по аеронавтика и космически изследвания) стигнаха до заключението, че след 60 години отново ще има Всемирен потоп.
Това предвещавали измененията на климата на планетата и бързото топене на ледниците. Но това, което не казват е, че потопът в съзнанието на хората, предизвикал днешните апокалиптични картини, е започнал много отдавна. И няма да е нужно толкова дълго време за връщането у дома, в нашето свръхсъзнание.
Защото само до две години той ще достигне своя връх, според предсказанията на много свръхсензитиви. И всичките натрупвания от причини, фактори, породени от невежество, апатия, идват най-вече от неправилното отношение към т.н. край на живота, към смъртта. От непрекъснатото всяване на страх от нея, от истерията да живеем сега динамично и страстно, преди да е дошла.
Като за последно. А това води до раждането на съжаление, раздразнение, агресия, ненавист, озлобление срещу това, което не можеш да промениш. Без да имаме и най-малкото допускане, че това не е нужно, защото всичко е предвидено твърде съвършено от Създателя.
Без да имаме вяра поне колкото синапово зърно в Божия промисъл и закон, според който всичко случващо се е закономерно и в повечето случаи необратимо. И в момента, в който приемеш това, вече не съществува проблем, а само един факт.
Такъв безпроблемен факт е и смъртта. Тази, която те свързва с реалността на живота. Един вакуум, според езотеричната наука, празнота и най-плодотворна почва за многовариантните прояви на Духа. Всичко се ражда, започва и свършва в нея. Тя е Цялото.
Ако я носим и в себе си като празнота и като празничност, което е едно и също, ще ни носи само мир, покой и благодарност. Времето няма да ни препира, преходността, нетърпеливостта няма да ни впечатляват, незначителното ще отпада.
Защото ще знаем, че ни предстои цялата вечност. Ще се наслаждаваме на своите плодове на труда, на духа ни, с наслада, благоговение и възхита. Ще помним естеството на своята вечна природа, а не мъките, изпитанията, страданията, които пак са ни се случвали за добро. Оказва се, че всичко е въпрос на знание за това кои сме, къде сме и защо сме тук.
На знание, че целта на живота е празнотата, че тя е празникът, че тя е онази завършеност, към която винаги ще вървим. А щом се стигне до нея, тя вече губи значение. Само пътят до нея, извървян с любов, ще остане винаги значим.
Затова е много по-добре да стигнем до това осъзнаване чрез знание, а не чрез страдание. Но когато това не става по лекия начин, става недоброволно и чрез много изпитания. Имаме само този избор кой от двата пътя да хванем и как да стигнем до това разбиране.
В древните култури е имало това познание за вакуума, за празнотата-пълнота, за мъдрото единство живот-смърт. Затова и някога, както и днес, най-светите места са свързвани с погребалните ритуали. Защото само осъзнаването на смъртта може да донесе непристрастеност и трайно установяване в знанието. Това, което ни прави истински Божии творения.
Лияна Фероли
