Чудеса.net
Първото описание на загадъчния феномен, при който взиращ се в огледало човек изненадващо започва да вижда напълно непознати лица, се появява в статия, публикувана в списание „Perception“
Неин автор е италианският психолог Джовани Капуто, който съветва любопитният експеримент да се провежда в помещение, осветено само от една 25 W крушка, поставена зад гърба, докато самото огледало е отдалечено на около 40 см – условия, които ще позволят мистериозният феномен да бъде наблюдаван само след няколко минути.
Изследователят провежда експеримент с 50 доброволци, всеки един от които участва в индивидуален 10-минутен сеанс, по време на който се взира съсредоточено в огледало. Веднага след това участниците описват преживяното, заключаващо се в следното: 66% виждат силно изкривено собственото си лице, 18% – лицата на един от родителите си, 28% – лицето на непознат човек, 28% – архетипен образ (старица, дете), 18% – муцуната на животно (котка, свиня, лъв), 48% – фантастични същества и чудовища.
Капуто смята, че наблюдаваният феномен може да се дължи на комбинацията от прости зрителни нарушения, възникващи в резултат на това, че зрителната система разпознава отново и отново едни и същи образи, интерпретирайки ги по различен начин.
Изключително любопитна се оказва и емоционалната реакция на участниците по време на наблюдавания феномен. Почти половината от тях заявяват, че лицата в огледалото им причиняват сюрреалистични усещания – сякаш някой друг се взира в тях от другата страна, като особено плашещ се оказва начинът, по който са наблюдавани – загадъчно, враждебно, окуражително, усмихнато. Появяването на починали роднини или архетипове създава усещане за безмълвни въпроси, докато фантастичните същества внушават ужас и тревога. Динамичната деформация на лицата в огледалото (пулсация, промяна на размерите, поява на усмивка) предизиква чувство на безпомощност и неспособност да се повлияе на ситуацията.
