Дали третото око е онова, което помага на определени от нас да виждат невидимото за очите?
Според древните легенди, достигнали до нас, някога хората и животните са имали т. нар. „трето око“, разположено ту на челото, ту някъде на тила. То помагало на нашите предци да виждат на километри наоколо и им позволявало да четат чужди мисли.
Най-удивителното е, че днес съществуват доказателства за наличието на такъв орган у древни представители на животинския свят, към които се отнася и човекът, сензационно ни информира вестник „Феномен“.
Гръбначните животни имат черепна кутия с малък отвор, свързан с епифизата, разположена в самия център на мозъка. Такъв орган бил установен и при влечуги от семейство гущери. Може би и динозаврите да са имали „трето око“.
Възможно е някога „третото око“ да е служело за своего рода хранилище, съдържащо знанията на животното за заобикалящата го среда и би могло да бъде наречено звено, предшестващо появата на разума.
А защо да не предположим, че древните хора също са могли да използват „третото око“ като инструмент, позволяващ им да получават характеристики на неизвестни им процеси и явления? Ако петте сетива не са достатъчни, защо да не се използва шесто?
Това се потвърждава от присъствието на малка вдлъбнатина в човешкия череп. Някои хора и днес могат да боравят със своето „шесто чувство“. Мнозина притежават напълно реални и сериозни паранормални способности, което е съзвучно с хипотезата за „третото око“.
Изследователят Стив Никълс още през 1980 г. изказал идеята за т. нар. „фантомно око“ -своего рода аналогия с фантомния крайник. Човек, чийто крайник е ампутиран, продължава
по инерция да го усеща.

Никълс забелязва, че някои хора, които са изгубили зрението си, могат да виждат устойчиви картини, да усещат наличието на предмети и дори да ги описват в детайли. Той е уверен, че епифизата по някакъв начин се съчетава с човешката душа. Мозъкът на човека продължава „да чувства“ сигналите от „третото око“, затова виждаме странни халюцинации, моменти, които никога не са се случвали с нас.
Трудовете на Т. Лобсанг Рампа – тибетски лама, били издадени през XX век в Британия. В книгата си „Третото око“ той споделя как в град Лхаса изкуствено са му отворили „третото око“ и в резултат той е получил възможност да пътешества в т. нар. тънко тяло: посетил е Венера, където срещнал Буда и Иисус…
Чудеса.net