Търси се…съкровище край Русе!

Останки от антични градове извадиха зимните стихии в различни точки от страната. Антични и средновековни постройки и пътища свидетелстват за големите богатства, които са се сипали като златен дъжд над земите ни в миналото – и като дъжда са потънали незнайно къде в пръстта. Слух упорито настоява, че едно от съкровищата още лежи някъде край Русе!

Това събуди страстите иманярски, накара малки и големи да преразказват истории за несметни богатства, заровени дълбоко и останали неоткрити столетия. Съкровището на Вълчан войвода е сред най-примамливите, сън не дава на изкушените. Българският Робин Худ грабел от богатите османлии и раздавал на бедните българи, а част от плячката трупал за въстание. Понякога легендата преминава в реалността и кара хората наистина да тръгнат с кирка и лопата. Малко преди краха на социализма един такъв опит не само ангажирал десетки хора, но и стигнал до Георги Йорданов, тогава – председател на Комитета за култура.

Цялата история започнала от това, че Мустафа Хасанов от русенското село Копривец пътувал до Турция, пишат „168 часа” и „24 часа”. Там се срещнал със старец, който му разкрил истината за съкровищата на Вълчан войвода. Показал му тефтер, уж на Вълчан, в който били описани скривалища навсякъде из страната. Едно от тях, наричано „Жената”, било край Копривец.
Мустафа мислил и пресмятал и решил, че „Жената” е под Змейов баир. Събрал 30 здрави мъже, направили план и през пролетта на 1983 година започнали да копаят.

Находките буквално побъркали нашенския Али Баба и ортаците му. Попаднали на зидове от дялан камък, имало купища отломки от керамични съдове, кости от хора и животни. Издялали прорез в една от стените и навлезли в затрупана от пръстта сграда с дълги коридори. Движели се на групи, защото знаели, че Вълчан е заложил капани по пътя към съкровището. Веднъж случайно докоснали издаден камък и целият таван се срутил върху главите им. За щастие – разминало се без жертви.

Групата на Мустафа усетила, че работата става дебела, и решила да информира най-високо място за находката си. Изпратили писмо до Георги Йорданов, в което подробно описали какво са открили и какво още очакват да намерят. Гвоздей в разказа била 40-килограмова змия от чисто злато, която пазела подстъпа към планина от осем тона жълтици и златни накити.

Разбира се, златото на Вълчан войвода така и останало неоткрито, а постройката се оказала част от укрепена стена с прилежащи сгради от римско време. Във всички разкази за несметни богатства има много мистерия, но има и истина. Въпросът е как да отделим едното от другото – а може би не трябва?
Марта Савова