Вълчан войвода – първият български пират

Легенди се разказват за Вълчан войвода и неговите несметни богатства, които се търсят и до днес из България, където се предполага, че могат да се намират

Вълчан войвода контролира района между Приморско и турското пристанище Мидия. Войводата става предводител и капитан на цяла флотилия хайдушки гемии.

Пиратите в Черно море са нападали крайбрежието на Османската империя и са плячкосвали дори Варна, Балчик и Созопол и други по-големи пристанища.

Легендарният български войвода е нападал турските кораби внезапно и плячкосвал всичко ценно от техния товар. Известен е Вълчан войвода с това, че използвал тъй наречения капан Зловещо хоро.

Войводата и неговите хора, когато се  зададяла буря подклаждали буен огън и на най-високия бряг и започвали да играят хоро около огъня. Блясъкът на горящия огън от далеч привличал заблудените в бурята кораби, които смятали, че това е морски фар. Приближавайки на близо те се разбивали в скалите и пиратите плячкосвали ценностите, с които били натоварени.

Много легенди се носят за несметното богатство на войводата Вълчан, който бил скрил съкровищата си в тайник на Маслен нос. Преданието разказва, че там са заровени цели седем казана с жълтици, три големи медника с бели пари и само един с цванчове. В едно ковчеже били отделени накити и диаманти.

За местонахождението на съкровището на първия български пират Вълчан е написано лично от неговата ръка, където се дават указания как да се стигне до тайника със ценностите, но изненадващо описанието прекъсва.

Смята се, че втората част на упътването е написана в друг тефтер на българския пират, но от него до днес няма открити никакви следи.

От години запалени иманяри и търсачи на приключения обикалят Маслен нос и използвайки съвременни металотърсачи се надяват да открият несметното съкровище на Вълчан войвода, прочул се, като първият български пират. Не случайно народната песен възпява подвизите на Вълчан, както в нея се пее: Вълчан в гемия плуваше и на турци мъстеше…

Вълчан войвода е роден на 7.01.1775 г. и е починал на 23.03.1889 г. на 114 г., ако са определени точно датите. Участвал е в 5 войни и няколко въстания, и е водил чета от 70 хайдути. Навярно е останал разочарован от политическата обстановка в България след освобождението.