Розетата от Плиска – загадъчният старобългарски артефакт

Розетата от Плиска е един от най-известните старобългарски артефакти, който вече повече от половин век е предмет на задълбочено изследване от страна на археолозите в България

Розетата от Плиска е открита при археологически разкопки, ръководени от проф. Станчо Ваклинов, в първата българска столица Плиска през 1961 година, и представлява 7-лъчева звезда с диаметър 38 мм, направена от бронз, с малък клуп за окачване и с изобразени седем двойки рунически знаци върху всеки един от трапецовидните лъчи на обратната ѝ страна, както и с древния знак/символ IYI, изсечен на гърба ѝ, символизиращ най-вероятно небето или небосклона. Древният медальон датира от периода VII – IX век, а характеристиките му (изчистен в геометрично отношение и с прецизно очертани знаци и лъчи) доказват, че е отлят матрично от разтопен бронз и е масово тиражиран в големи количества.

Според някои български изследователи седемте лъча и изобразените върху тях рунически знаци са всъщност познатите в древността седем небесни светила (включително Луната и Слънцето), почитани като богове, подредени по часовниковата стрелка – Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Месечина, Меркурий, Венера. Приема се, че главното предназначение на розетата от Плиска е било предсказването на добрите и лошите дни от седмицата и на добрите и лошите часове от денонощието, в което древните българи силно са вярвали, допитвайки се до нея, когато им предстояло някакво по-важно събитие от частен или обществен характер.

Самото гадаене се е осъществявало чрез завъртане на бронзовия медальон, окачен на конец или връв, а лъчът, на който се е спирало въртенето, показвало дали даденото начинание, запланувано за определен момент във времето, ще бъде успешно или не. Кръстовидният знак, изобразен върху най-горния лъч на розетата, се приема за символ на Слънцето, но значението на вътрешните знаци от всяка една от седемте двойки върху лъчите все още не е изяснена от изследователите и е предмет на дискусии.

Редица археолози са на мнение, че съществува непосредствена връзка между розетата от Плиска и астрологическите познания на народите от Месопотамия (Шумер, Акад, Асирия и Вавилон), използвали още от най-дълбока древност т.нар. „звезда на маговете“, за да правят различни предсказания за добрите и лошите дни/часове от седмицата/денонощието. При древните българи обаче това астрологично пособие е пречупено през призмата на тяхното собствено познание, за което е доказателство и наличието на собствени имена на седемте небесни светила, а не пряко копиране на месопотамския първоизточник.

Непременно вижте и ТОВА:

Розетата от Плиска: Значение, как да я използваме за късмет и др?