Чудеса.net
Две сходни раси – на човеците и на кучетата, са били създадени на Земята от извънземен разум преди стотици хиляди години.
Има удивително съвпадение в генните структури на хората и кучетата; практически тези два вида имат идентичен набор от гени, твърдят руски учени. В последните години отново се събужда особения научен интерес към кучето, най-добрия приятел на човека. ”Да, кучетата са удивителни създания! Жалкото е, че някои хора (които никак не са малко) не го разбират и биха били щастливи, ако всички кучета на Земята бъдат изтребени” – пише читател на chudesa.net. Той е потресен от публикацията ни за появата на т.н. “ловци на кучета” /догхънтъри/, чието главно занимание е изтребването на домашни любимци. “…/Те/ не си дават сметка, че ако не бяха тези четирикраки създания е много вероятно човешката цивилизация да се развие по друг начин и да не бихме могли да достигнем дотук. Това, което сме днес ние, хората, дължим до голяма степен на най-добрите ни приятели”.
Съвпадението на генните структури при кучетата и хората е накарало руски изследователи да моделират възможните развития на теоретично зададен прототип на хуманоид /пришълец от Космоса?/ , ако бъде кръстосан с маймуна и с вълк. В първия случай се получава човек, във втория – куче. Счита се, че общият прародител на човека и кучето е притежавал паранормални способности: можел е да чете мисли, да предусеща бъдещи събития, да се телепортира.
От гледна точка на стандартното мислене са необясними някои археологически находки, свидетелстващи за близостта между кучето и човека. Експедиция е открила например при разкопки в Монголия скелет на 15-метров човек, чийто череп има форма на кучешка глава. Това е още едно доказателство за твърдението, че човекът и кучето имат общ прародител и че известно време двете разумни раси са живели паралелно. Дори фолклорът дава доказателства за това с образа на Песоглавеца!
Твърдението може би ни насочва към отговорите на въпроси от рода – как кучето РАЗБИРА мислите и чувствата на човека, как общуват помежду си четириногите и защо към него трябва да се отнасяме като към себеподобно.
Марта Савова
