Чудеса.net
Свищовлията Росен Тодоров се натъкна на съкровище, състоящо се от златни накити и бронзови секачи, за което се казва, че е едно от най-големите откривани досега в България.
Учените веднага започнаха проучване откъде е дошъл материалът, от който са изработени златните украшения.
Благородният метал е добит в тракийския рудник на Ада тепе, в близост до Крумовград,
споделя археологът Христо Попов от Националния археологически институт към БАН.
Според него, Вълчетрънското съкровище – най-голямото откривано досега в Европа – също е направено от материал, добиван в Ада тепе, както и символът на микенската цивиливизация – маската на Агамемнон.
Ада тепе е най-древният рудник в Европа.
Единствено в Южна Грузия (Азия) има намерен по-стар.
Учените от екипа на Попов смятат, че златната мина е разработвана през 15 век пр.Хр., което е началото на бронзовата епоха.
До изследването на рудника на Ада тепе, специалистите са мислели, че до периода на гръцката колонизация – 8-6 век пр.Хр., населението е добивало само алувиално злато, т.е. от речните наноси.
Но с изследване на находището край Крумовград се установило, че златото се е извличало от коренни находища.
Друг интересен факт, който излиза от Ада тепе е, че златото не е добивано само от открити мини, а е използван и закритият способ на работа в галерии.
Рудникът е източван около 1000 години.
Той се характеризира с огромни размери.
Златната руда, добивана в него, е много богата на благороден метал – около половин килограм на тон.
Христо Попов разказва, че наличието на такъв рудник като Ада тепе, може да обясни и огромното златно богатство, с което са разполагали тракийските царе.
Има основания да се смята, че и Вълчитрънското съкровище, което се състои от 13 предмета с тегло 12.5 кг, също е изработено от злато, добито в Крумовградския рудник.
