Чудеса.net
Русалките във вярванията на славяните се славят със своята кръвожадност
Русалките се срещат в митологиите на много народи по света. За тези същества споменават древногръцките автори през 3-4 век от нашата ера, но за тях има данни и от по-ранни времена. Има свидетелства, че определени реални хора са се срещали с тях – твърди руският учен Александър Култипин, кандидат на геолого-минералогическите науки.
Корените на легендите за русалките се крият във вавилонските божества – към бога на слънцето Оанес и богинята на луната Атаргатис. В действителност те имали тела на полухора, полуриби. Жителите на Вавилонското царство вярвали, че слънцето и луната завършвали своето околоземно пътешествие, потопени в морето. Затова им трябвали тела, подходящи за живот и на сушата и във водата.
Много бил развит култът към такива същества – полухора, полуриби. Намираме го при ацтеките и маите и дори в Киргизия има легенда, че главният им бог бил получовек, полуриба.
История за русалки или сирени описва и Омир в своята Одисея. Одисей наредил на моряците си да запушат с восък ушите си, иначе подмамени от песните на сирените шели да бъдат завлечени от тях на дъното на морето. Самият Одисей се завързал за мачтата, но не успял да устои на песните на русалките и дълго време молил хората си да го отвържат. Те обаче не сторили това и така Одисей и моряците му продължили своите приключения.
В Западна Европа считали, че русалката е ангел. Русалките при славяните обаче били кръвожадни и завличали мъже към дъното на езера и реки. „Това са същества, които живеят от емоциите си – ако харесат човек, могат да го направят щастлив, не го ли харесат обаче, могат с лекота да го унищожат без никаква жалост“ – смята руският етнограф Алексей Блинов.
„Русалката това е кон, кобила, която бяга по сценичното поле. Рус идва от руса, светла, а „алка” е кон. Дори в народните традиции наричали русалките с имена на коне” – счита Светлана Жарникова, кандидат на историческите науки.
