Чудеса.net
Как да действаме при истерия? В образа на истеричка можем да видим приятелка, роднина, майка си или дъщеря си. Бихме могли да разпознаем дори и себе си, ако ни стигнат смелост и самокритичност.
А когато болестта се идентифицира, може да се помогне.
Светът е сцена
Неслучайно още бабите ни са наричали тези постоянно изнервени жени „големи актриси“. Истината е, че има нещо силно артистично в истеричните пристъпи. Истериците са предимно представителки на нежния пол, но с годините и изтласкването на мъжете в една по-женска позиция – в работата и в семейството, все по-често се срещат и мъже истерици.
Още по темата ТУК: Хистерията: Болест или театро?
Образите, в които засегнатите от нервното заболяване влизат с цел да привлекат вниманието на околните, са неизброимо много, но основните роли са две:
Ролята на динамичния мъж
Този тип истерик (мъж) още със събуждането си е тъжен, едва ходи и със сетни сили си прави кафе. В превозното средство, с което се придвижва към офиса, нещата започват да се променят. Той изправя рамене и на лицето му се изписва израз на самоувереност. Бързо изминава пътя към работата със сигурна и твърда стъпка. С влизането в офиса вече е придобил скоклива походка и си подсвирква. Шумно отваря вратата на стаята, в която работи.
Обаче не влиза веднага, а стои на прага, докато всички колеги вдигнат глави от бюрата си и го погледнат. Тогава с усилено жестикулиране и на висок глас казва: „Е, няма да повярвате какво ми се случи по пътя насам!“ Изявата му продължава, дори когато е дочул изказването на някой по-непредпазлив колега: „Айде, почна се с театъра“.
Пламенният разказ за всички онези невероятни неща, които са му се „случили“ от сутринта, така го изчерпва, че той се сгромолясва на стола и до края на работния ден не казва и думичка повече. Истерикът има много силна вътрешна чувствителност, която обаче проявява външно. Винаги трябва да се има предвид, че тя е и лабилна.
Ролята на неустоимата жена
Ако истеричка разиграе предходната сценка, тя няма да си подсвирква, докато ходи, но ще се движи като царица, няма да разказва историята си на висок глас, а приседнала на ръба на стола. Разказът й няма да е за нередовния градски транспорт, а за изключително привлекателния мъж, който се е приближил до нея в трамвая, за да й каже, че не може да спре да я гледа, тъй като никога не е виждал толкова красива жена.
Всъщност тя е пътувала, необезпокоявана от никого, и си е преговаряла тази история, докато стигне до офиса.
Истеричката се набива на очи повече от истерика и често разнообразява методите, чрез които привлича вниманието. Както е била разговорлива, така изведнъж млъква и оставя обърканите си колежки да се чудят сега пък какво става. Може да разиграва сценката, докато на някоя от тях не й издържат нервите и не я попита: „Какво се е случило, да не съм направила нещо?“
В отговор тя само повдига рамене, но вътрешно кипи от задоволство. Мъдрите жени или тези, които отдавна я познават и търпят, знаят, че няма нужда да питат нищо, просто трябва да изчакат следващия ден, в който ще влезе и този път ще разкаже за изумително красивия сърдечен хирург, който й е заявил, че иска тя да е майката на децата му.
Най-малкият проблем и… пристъп
При истериците всичко е наред, докато нещата се случват така, както те искат. Проблемът настъпва, когато се сблъскат с препятствие или несъгласие. Най-малката спънка по пътя към това, което са си наумили, предизвиква страховит истеричен пристъп.
В такива моменти истеричката реагира различно – крещи, тръшка се, чупи чаши или всичко, попаднало пред погледа й, скубе си косите, употребява вулгарни думи, каквито принципно не фигурират в речника й, заплашва, че ще се самоубие, припада. Понякога пристъпът напомня за някое болестно състояние – инфаркт, мозъчен удар, жлъчна криза. Тези диагнози трябва да се изключат след лекарски преглед.
Истеричният пристъп се различава от другите, породени от реални здравословни проблеми, по това, че той никога не се случва, когато истерикът е сам. Като истински актьор той има нужда от публика. Когато зрителите си тръгнат, пристъпът мигновено приключва – завесата пада.
Лекарската практика познава невероятни случаи. Млада жена нямала никакви истерични пристъпи, докато траел годежът й (цели две години!), и годеникът, влюбен до уши, не можел и да подозира за проблемите, които тепърва го чакат.
Първият, но съвсем не последен, пристъп булката демонстрирала в сватбения ден, а гостите невярващо гледали как доскоро тихото и очарователно девойче разкъсва воала си със зъби и нокти, докато крещи нещо на младоженеца. За нея обаче това било перфектното представление – пред голяма и подбрана за целта публика.
Когато истеричката стане майка
Излишно е да се мисли, че след раждането жената вече няма да има истерични пристъпи. Истината е, че те не секват, но детето е единственият зрител в случая. Обикновено жената излиза в отпуска по майчинство, мъжът й е на работа по цял ден, с родителите му, както всъщност и със собствените си, тя не се разбира и не разговаря.
Съпругът гледа да се прибира колкото е възможно по-късно, за да си спести поредната сцена, и детето остава само на бойното поле. Най-често истеричната съпруга звъни на половинката си в работата по 20 пъти на ден и му праща още толкова съобщения. Съдържанието често е: „Лошо ми е (на детето му е лошо), прибирай се веднага, ако се забавиш, не се знае какво ще намериш вкъщи.“ В случай че мъжът се излъже и наистина се прибере, той разбира, че е подведен.
Съпругът попада в истински ад, защото към причините, които досега са го спирали да се разведе, се прибавя още една – осъзнава, че не е желателно да оставя детето си да расте с тази жена. Ще продължава да живее със страха, че може да получи инфаркт, защото животът му никак няма да е лек – докато е на работа, се тревожи, че нещо става вкъщи, когато се е прибрал, търпи истеричните пристъпи на жена си.
Детето обикновено служи за реквизит на Истеричката, с който тя играе ролята на перфектната майка, каквато всъщност не е. С рожбата си истеричната майка е гневна – наказанията са жестоки, обикновено се свеждат до бой. Веднага след това обаче тя изпада в пристъп на жал и обсипва объркания малчуган с целувки и извинения.
Помощта на специалистите
Истерията е нервно заболяване и е добре, както при всички други, да се потърси лекарска помощ, за да се облекчи животът и на Истеричката, и на всички около нея. На помощ идват клиничните психолози и психиатрите, които обаче предупреждават, че лечението е трудно. Това, което може да се постигне, е максимално ниво на владеене на емоциите.
Лекарите обясняват на истерика какъв е проблемът, трябва да го убедят, че наистина е болен, и след това с помощта на терапия да се научи да следи за състоянието си, да се контролира и да свежда пристъпите до минимум. Най-трудното е да се накара Истеричката да отиде на лекар, защото тя е на мнение, че нищо й няма и другите са виновни за всичко.
Ако съпругът е твърде настоятелен и все пак успее да заведе половинката си в лекарския кабинет, то е възможно истеричната му жена да се представи в най-добрата си светлина на спокойна и самоуверена жена. Тогава лекарят я пуска, защото няма какво да лекува, а когато се прибере вкъщи, тя победоносно заявява: „Докторът каза, че нищо ми няма и… че съм много хубава!“
Помощта на семейството
Ако съпругът реши да остане с жена си истеричка, въпреки че тя отказва да се лекува, трябва да знае как да реагира в критичните ситуации. Най-добре е той самият да се консултира със специалист и да разбере как да действа при криза. Бабините съвети за поливането със студена вода и шамарите не вършат работа. Най-доброто, което мъжът може да направи, е да вземе детето със себе си и да излезе от вкъщи.
Обикновено пристъпът приключва в момента, в който се затръшне входната врата. След първия пристъп (задължително е обаче партньорът да се убеди, че става дума именно за истерия, а не за епилептичен припадък) той трябва да заяви категорично: „Още една такава сцена и си тръгвам.“
И наистина да го направи. След 1-2 месеца настоятелни, молби на половинката може да се прибере, но да предупреди, че ако това се повтори, този път си отива завинаги… и отново да го направи. Истеричката е много зависима от своя партньор и когато се убеди, че той не блъфира, една справедлива заплаха може да направи чудеса.
Детето истерик
Децата също могат да изпадат в истерия особено когато и майката страда от това нервно заболяване. Тогава те като истеричния си родител се опитват да изпъкнат и да бъдат център на вниманието. Дори в присъствието на възрастни те искат да определят какво да се прави и говори.
Когато на детето истерик му се направи забележка, то получава пристъп – крещи, рита, плаче, удря и обижда възрастния („ти си гадна майка“). Децата истерици обикновено са отлични ученици, защото са много амбициозни – нали трябва да са винаги първи. Когато обаче не са най-добрите, настава истински ад.
Тогава те правят всичко възможно, за да се подобрят постиженията им и да заемат първото място. Процесът е съпроводен с много плач, хвърляне на учебници и чупене на предмети. Когато детето все пак успее, родителите му си отдъхват, без дори да осъзнават, че това е само временна победа.
