Чудеса.net
Да живеем в изобилие не означава само да имаме материални блага, а да бъдем в хармония – със самите себе си
Когато живеем в изобилие, ние виждаме възможностите във всички аспекти от живота си и финансовото благосъстояние е само една част.
Да бъдеш богат и да живееш в изобилие са две коренно различни неща. Изобилието включва да сме удовлетворени от пътя си и да вървим по него с увереност, че това е нашият път.
Колкото и пари да притежавате, ако това, което ви заобикаля не ви изпълва с любов, не може да кажете, че животът ви е пълен с изобилие.
Ето кои са 3-те неща, които ви държат далеч от изобилието:
1. Съзнание за липса
Манталитетът основан на липсата е роден от страха и е нещо, към което всички прибягваме понякога. Когато сме притиснати от определени обстоятелства, фокусираме вниманието си само върху настоящата ситуация, без да виждаме общата картина. За да се отърсим от този модел на поведение, в който виждаме само липсите, можем да приложим следните практики:
– Да сме благодарни
– Да не се сравняваме с другите – заменете завистта с благодарност
– Да спрем със самокритиката
– Да вземем предпазни мерки (да планираме бюджета си, да си купим здравословна храна, за да не се изкушаваме)
– Да не бъдем алчни – колкото повече даваме на другите, толкова повече получаваме
2. Комплекс за малоценност
Всички сме податливи на негативни мисли и вярвания за самите себе си. Често пъти появата на депресията се предхожда именно от комплекса за малоценност, породен от съответната травма. Да се чувстваме непълноценни е противоположно на това да имаме усещането за изобилие. Не можем едновременно да изпитваме комплекс за малоценност и да развием съзнание за изобилие във всички аспекти от живота. Чувство за безполезност може да приема най-различни форми, най-вече в мисли или чувства за липса на качества, постижения, привлекателност, интелигентност или други негативни нагласи към себе си.
Истината е, че докато не започнем да обичаме себе си и не проумеем, че за хората, които ни ценят сме с неизмерима стойност, не може да се отърсим от тези негативни модели.
3. Критика и осъждане на другите
Всички грешим и това е човешко. Никой не е перфектен и няма по-естествено нещо от това. За съжаление в съвременното общество все повече се ценят статусът и постиженията от морала и правдата. Хората, които не са постигнали „успех“ и „престиж“ често пъти се смятат за хора от по-ниска категория.
Да поставяме етикети на хората и да ги определяме като „странни“ , „непривлекателни“ или „неуспели“ е още една форма на негативно мислене и модел, който твърде много хора са възприели като нормален и напълно естествен.
Съдейки и критикувайки другите печелим единствено наслояването на още повече негативни чувства и емоции. А това ни отдалечава още повече от изобилието.
Следващият път, когато започнете да съдите и критикувате другите, спрете за миг, усмихнете се и трансформирайте тези мисли в положителни.
