Наскоро изследователи са открили един завладяващ 4500-годишен древен папирус разкриващ детайли за строителството на Хеопсовата пирамида в Гиза
В продължение на векове, човечеството е търсило да открие и се е чудело как древните египтяни са построили Голямата пирамида в Гиза. Едва сега значителна част от доказателствата са дошли на бял свят, които биха могли да разкрият интересни подробности за пирамидата и нейното изграждане с един древен папирус.
Наскоро Музея на Кайро показа древен текст, който е бил открит през 2013 г. в Червено море, където редица подробности са описани във връзка с изграждането на Голямата пирамида в Гиза, и как е било построено това древно чудо, преди хиляди години в чест за един от по-добре познатите фараони в Египет – Хеопс.

Древният „дневник“ е написан с йероглифни букви върху парчета от папируси. Древният текст датира от 4500 години, което го прави най-старият документ открит някога в Египет.
Въпреки че текстът е зашеметяващ със своята възраст от 4500 години, документът показва, че той е в действителност дневник, който е принадлежал на инспектор с името Мере, който е бил „Отговорник на екип от около 200 души“, пишат археолозите Пиер Талет и Грегъри Мароуард в списание за близкоизточна археология.
Посетителите разглеждат един от най-старите папируси в историята на египетската писменост сред колекцията на цар Хеопс – древен папирус открит в пристанище Wadi El-Jarf, който е на показ за първи път в египетския музей в Кайро.
Древният документа описва в детайли процесите извършвани в редица каменни кариери, които са разположени в близост до река Нил и също така се посочва, че варовикът използван в строителството на външната част на пирамидата е получен в Тура, а по-късно е бил транспортиран с кораби до строителната площадка на Голямата пирамида.
Древният текст също в детайли описва, че пътуването от Тура до строителния обект отнема четири дни и материалите са били докарани до Голямата пирамида, благодарение на набор от канали, които започват в река Нил.
Археолозите Талет и Мароуард обясняват, че в дневника на открития древен папирус са писани доклади за няколко месеца, съдържащи график с 2 колони за ден с много операции, свързани с изграждането на Великата пирамида на Хеопс в Гиза и работата на варовиковите кариери на противоположния бряг на Нил.

Според изследователите Мере записал своя лог си в 27-ата година от царуването на фараона Хуфу.
Други древни папируси разказват, че оттогава Голямата пирамида е била почти готова и голяма част от оставащата работа е фокусирана върху изграждането на корпуса от варовик, с който се покрива външната част на Голямата пирамида.
Античният папирус описва в детайли как изграждането на Великата пирамида е било ръководено от Визиер Анкхав, който е полу-брат на фараон Хеопс. В статията в списанието Талет и Мароуард пишат, че една от титлите, които имал Анкхав била „началник на всички дела на царя“.
В началото на последното десетилетие на миналия век за първи път е проучвана теорията за това, че Сфинксът и Хеопсовата пирамида са по-стари от самия древен Египет и че са претърпели някакво наводнение според резултатите от някои последни проучвания. Намерени са следи в минералния състав на пирамидата и Сфинкса, от които се разбира, че са били под вода от наводнение от река Нил или от морето. Последните проучвания в тази насока са дали значителни резултати в доказването на валидността ѝ.
Учените допускат, че те могат да са по-стари от определената им възраст от 2500 г. пр. Хр., което ги отвежда във времето преди големия всемирен потоп описан в Библията. Това е само теория основана на проучванията. Досега не е ясно как са могли древните египтяни да построят тези 2 структури с голяма прецизност и специално месторазположение. Също буди интерес и технологията на построяването им, тъй като освен голяма точност има и големи тежки каменни блокове, за които е трудно даже със съвременната техника да се изгради подобно нещо.
На международна конференция състояла се в България по геоархеология и археоминералогия, двама учени са предложили свои доклади на геоложките проучвания за определяне времето, когато би могла да се е получила ерозията от покачването на водата от река Нил.

Интерес буди и въпросът с каква цел е построена Хеопсовата пирамида. Има предположение, че не е била построена с цел да бъде само гробница на фараон Хеопс, а с някаква друга цел или е имала двойно предназначение – религиозно и гробница. Все пак древните египтяни са били народ с големи познания в областта на астрономията и другите науки. Те са били известни с това, но и други народи са имали познания по астрономия.
Някои учени се опитват да обяснят построяването на Голямата пирамида от извънземна цивилизация, но други ги оспорват, че фактите за това са недостатъчни и не научно обосновани, и следователно такива твърдения с недоказан източник са псевдонаука. Има и предположение, че древните египтяни, а и други народи са запазили за известно време знанията от предпотопната човешка цивилизация за строенето и много други неща, изглеждащи ни сега фантастика и ги приписват някои на технологии на извънземна цивилизация.
Съвременните проучвания за това какъв е бил климата и живота на планетата ни преди потопа са интересни и може да се предположи, че предпотопните хора са били напреднали много в областта на науката и технологиите. Съществуващите древни рисунки на хора със скафандри и самолети и други неща характерни за нашето време, ни дава повод да мислим за това. Научната информация от института в Глен Роз и от други източници може само да затвърди вярата ни в доклада на Библията, което е от значение за нашия живот и нашето спасение.

За построяването на Голямата пирамида се предполага, че са използвали варовик, който е бил транспортиран от близките кариери, а този за външната обвивка от Тура добит от другата страна на реката. Изчислено е, че най-големите гранитни камъни употребени с изграждането на пирамидата, намерени в царската камера, са с тегло от 25 до 80 тона и се смята, че са били транспортирани от Асуан, намиращ се на повече от 800 км разстояние.
За изрязването на каменните блокове се предполага, че древните египтяни са използвали чукове и с тях някакви дървени клинове, които след това са били напоени с вода. Тъй като водата се абсорбира, клиновете се разширяват, което води до напукването на скалата. След нарязването им, те са били пренасяни с лодка нагоре или надолу по река Нил до пирамидата. Смята се, че са употребени 5,5 милиона тона варовик, 8000 тона гранит (внесени от Асуан) и 500 000 тона хоросан за строителството на Хеопсовата пирамида.
Чудеса.net