Чудеса.net
Учени лабораторно пресъздадоха условията на планетите гиганти Уран и Нептун, където благодарение на метана има условия за формиране на частици диаманти
Първото нещо, което се забелязва на планетите гиганти Уран и Нептун, е, че те са сини, а това идва от факта, че заедно с елементите водород и хелий, в техните атмосфери има големи количества метан. Учените считат, че когато започнат гръмотевични бури, гръмотевиците удрят облаците от метан (химична формула – CH 4 ), и вследствие въглеродните атоми се разпадат от техните химически връзки и плават свободно из въздуха сами.
Тези самотни въглеродни атоми започват да се събират в облаци от сажди, които потъват в долните части на атмосферата, където налягането и температурата около тях постоянно се повишават. В крайна сметка, налягането става толкова голямо, че въглеродните атоми се сливат в солидни диаманти. И ето, че се получава дъжд от диаманти.
Хората често говорят за това условно в преносен смисъл, че “валят пари” или получават “пари от небето”. В действителност, ако богатството падне от небето, ще бъдете твърде заети да го харчите през живота си, да се радвате и да бъдете щастливи. Точно това се случва на Уран и Нептун, две от най-тайнствените планети в Слънчевата система. Учените казват, че имат солидни дъждове от диаманти.
Лабораторният инструмент “Материали в екстремни условия” в СЛСК дава на учените средствата за разследване на изключително горещата, плътна материя в центровете на звездите и гигантските планети.Тези експерименти могат да помогнат на изследователите да проектират нови материали с подобрени свойства и да пресъздадат процеса на ядрен синтез, който захранва слънцето.
Разбира се, всичко това е теоретично. Никога космическа сонда не се е потапяла в атмосферата на Уран или Нептун, така че ние не знаем от опит, дали всъщност вали там вали дъжд от диаманти. Ето защо изследване публикувано през август 2017 г. в сп. “Nature Astronomy”, е толкова вълнуващо: то представя първият експеримент, когато учените пресъздадоха условията за Уран и Нептун, за да успеят да произведат “дъжд” от диаманти.
Има достатъчно метан и в другите газови гиганти на Слънчевата система, Сатурн и Юпитер, за да има дъжд от диаманти и там. Но метанът се превръща в много по-голям процент на атмосферата на нашите сини съседи – толкова много, че учените допускат, че на тях може да има диамантени океани и осеяни с твърди диаманти “айсберги” на Уран и Нептун. За това може да бъде виновен и фактът, че техните магнитни полета са наклонени от осите им на въртене с цели 60 градуса.
Използвайки лабораторния инструмент, който се нарича Matter in Extreme Conditions (MEC) (Материя в екстремни условия (MEC)), в университета в Станфорд, учените са използвали рентгенов лазер, за да взривят тип пластмаса, съставена от същите въглеродни и водородни атоми, намиращи се в атмосферата на газовите гиганти Уран и Нептун.
Цялата тази енергия принуждава въглеродните атоми да се отделят от пластмасата и да се съчетаят в супер малки диаманти. Диамантите са продължили съществуването си само една наносекунда, но тя е била достатъчна, за да могат изследователите да докажат, че това може да се случи.
Вълнуващото за нашите познания за нашите планетарни съседи, е че може да има и ползи от изследването им и за Земята. Нанодиамантите намират приложения в технологични инструменти, например в медицината и точно сега учените могат да ги направят само с контролирани експлозии. Това може да бъде по-безопасен и по-ефективен начин да се произведат малките диаманти за тези цели.
Изкуствени диаманти се произвеждаха досега с възпроизвеждане на условията в земните недра – високо налягане и висока температура. Те намират приложения в производството на свръхтвърди материали.
