Чудеса.net
Всичко съществуващо е част от нашата дуалистична Вселена, в която материята има своя невидима противоположност, наречена антиматерия
Този огледален образ притежава различни характеристики и е изграден от елементарни частици, които притежават заряд, спин и квантово състояние с обратен знак на частиците от познатата материя (електрони, протони и неутрони), изграждащи атомите, наречени съответно позитрони, антипротони и антинеутрони. Ако частиците на материята и антиматерията влязат в непосредствено взаимодействие, двете се привличат една към друга, при което се наблюдава един от най-впечатляващите реакционни процеси в природата, известен под името анихилация, съпътстван от отделянето на огромно количество енергия, получена от остатъчните им маси.
За пръв път терминът антиматерия е използван от английския физик Артър Шустер през 1898 година, направил екстравагантното за онази епоха предположение за нейното съществуване. Сериозният научен интерес към загадъчната антиматерия обаче датира от 1928 година, когато знаменитият английски физик Пол Дирак за пръв път обосновава теоретично съществуването на необичайна античастица, развивайки квантовата теория на електрона. Извеждайки уравнението, представящо състоянието на електроните в квантовата физика, Дирак установява, че то може да бъде приложено и към друг вид частица, притежаваща същите свойства, но с противоположен заряд. През 1932 година американецът Карл Андерсън доказва експериментално съществуването на тази необикновена частица, наречена позитрон, а впоследствие (през 1955 и 1956 година) това се случва и с антипротона и антинеутрона.
Науката предполага, че непосредствено след Големия взрив, случил се преди около 13,7 млрд. години, в новосъздадената Вселена е имало еднакво количество материя и антиматерия, които обаче се унищожават взаимно, като все пак остава част от материята, от която впоследствие се образува всичко съществуващо – звезди, галактики, планети. Едно от възможните обяснения за този парадокс, който учените предлагат, е това, че частиците антиматерия не са точно противоположно копие на частиците материя, а в някаква степен се различават от тях. Първите доказателства в подкрепа на това предположение са получени още през 1960 година, когато е наблюдаван разпадът на частици, наречени неутрални каони. През 2001 година това се потвърждава и от наблюдения на частици, наречени В-мезони, а през 2011 година – на частици, наречени D-мезони. През 90-те години учени от ЦЕРН успяват да се сдобият с първите десет атома антиводород, а през 2011 година извършват и първото измерване на атоми антиматерия – антиводородни атоми, уловени чрез магнитни полета, които не им позволяват да взаимодействат с обикновените атоми водород, с които взаимно да се анихилират.
Предстои да бъде изминат още значителен път, преди науката да даде окончателен отговор на една от най-големите загадки във физиката, хвърляйки светлина и върху собственото ни съществуване.
