Чудеса.net
В началото на 2002 година в Париж за пръв път е представена пред света рецептата на легендарната „Златна напитка“, създадена от персийския лекар, математик, астроном, философ, поет, музикант и естествоизпитател Авицена, пазена в продължение на векове в архивите на един католически манастир
Роден през 370 година от хиджра (980 г. н.е.) в малкото село Афшан, разположено в миналото на територията на днешен Узбекистан, под името Абу Али Хусейн ибн Абдаллах ибн Хасан ибн Али ибн Сина, Авицена демонстрира изключителните си способности още в най-ранна възраст, поразявайки околните с бистротата на ума си и с необикновената си памет, рецитирайки с лекота пасажи от Корона и образци на арабската литература.
Завършвайки основното си образование в Бухара, Авицена започва задълбочено да изучава аритметика и алгебра, а впоследствие (под вещото ръководство на домашния си учител Абу Абдаллах ан-Натили) – логика, евклидова геометрия, астрономическия труд на Птолемей „Алмагест“ и „Метафизика“ на Аристотел.
През тези години той създава и първите си самостоятелни трактати и дори влиза в епистоларна научна полемика с Ал Бирину. По-късно продължава да се самообразова, тъй като учителят му вече не е в състояние да задоволява огромната му жажда за познание, насочвайки неизчерпаемата си любознателност към естествените науки, и по-точно – към медицината, привлякла вниманието му още като дете.
Той се запознава с всички известни медицински трудове и не след дълго започва да посещава болни, изумявайки с познанията и опита си дори и най-авторитетните лекари от онова време, които не се притесняват открито да търсят съветите му.
Едва навършил 17 години, Авицена е извикан в двореца на емира Нух ибн Мансур, който от дълго време страда от мистериозно заболяване, пред което придворните лекари се оказват безсилни.
Той успява да определи с точност диагнозата му и да го излекува, а за награда поисква да получи неограничен достъп до дворцовата библиотека на емира, считана за една от най-богатите в целия Близък изток, обогатявайки познанията си по един непостижим за повечето си съвременници начин.
След падането на персийската династия на Саманидите през 1004 година за него започва период на скиталчества из чужбина, които продължават до края на живота му, без никога отново да се завърне в родината.
През това време създава значителна част от трудовете си (включително и най-известния си – енциклопедията „Канон на медицината“), преподава, работи като личен лекар на редица владетели и дори за кратко заема поста на везир на иранския шах. Умира през 1057 година на 58-годишна възраст.