На 20 декември почитаме паметта и делото на Свети Игнатий Богоносец
Ще почерпят всички с имената Игнат, Игнатий, Игнатка, Гатьо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна
Свети Игнатий Богоносец е първият учител на Христовата църква и първият голям богослов след 12-те апостоли.
Св. Игнатий е роден в гр. Антиохия, в източната част на Турция, близо до границата със Сирия.
Свети Игнатий станал вторият епископ на Антиохия (от 70 г. сл. Р. Хр).
Той лично е познавал и 12-те апостоли.
Текстовете, които е завещал на хората, показват добро образование и значим писателски, поетичен талант, защото от малък бил добре образован.
Когато римският император Траян започнал да преследва християните, Свети Игнатий също бил заловен.
Понеже отказал да се отрече от Христовата вяра и защото твърде старателно я разпространявал, той бил осъден на разкъсване от диви зверове на арената на римския Колизеум.
Лъвовете се нахвърлили върху него и го разкъсали на парчета. Това станало през 108 г. сл. Хр.
Християни, които станали свидетели на грозното зрелище, събрали костите на Свети Игнатий и ги пренесли в гр. Антиохия.
Много хора обичали светеца, заради мъдрите поучения и напътствия, които давал на млади и стари. Затова християните дълго плакали и скърбели за Свети Игнатий. На някои от най-ревностните, Свети Игнатий се явил, за да ги утеши в тяхната скръб.
Защо Свети Игнатий се нарича Богоносец?
Свещеното писание разказва, че Иисус Христос взел на ръце малкия Игнатий, вдигнал го нагоре и казал, че докато човек не стане чист като децата, няма да влезе в Царството Небесно. Затова е Богоносец – носен от Бога. Когато Свети Игнатий бил заведен, за да изтърпи мъченическата смърт, на гърдите му било изписано името на Иисус Христос.
Според народните традиции от Игнажден до Коледа дните се наричат Мъчници,
защото на Игнажден започнали родилните болки на Пресвета Богородица, за да роди Спасителя точно на Рождество.
Според народа, в миналото бременните жени не трябвало да работят никаква работа, за да имат леко раждане, а бебетата да бъдат здрави.
Друга народна традиция е т.нар. полазване или кукулязник.
Това е задача на децата, които още в ранни зори тръгват на групички по домовете из селото. Внасяли наръч със съчки, който поставяли в огнището. Клякали до огнището и наричали през идната година в този дом да се раждат много животни. Жените от дома ги дарявали с орехи, за да могат да снасят и да мътят кокошките.
На Игнажден стопанинът на дома отива в гората, избира и отсича Бъдника. Това е дъбово или крушово дърво, което ще бъде сложено в огнището на Бъдни вечер. В зависимост как ще изгори, хората са гадаели за плодородието през следващата година.
На Игнажден не се дават пари назаем, за да не изтече имането, плодородието и изобилието в дома.
Много е важно да обърнете внимание на първия човек, когото срещнете на Игнаждени или който влезе във вашия дом (офис), защото такъв късмет (добър или лош) ще ви донесе през Новата година. В миналото тези хора са наричани полазници.
Преди да изгрее слънцето на Игнажден почиствали комините на домовете.
Изхвърляли саждите на някой кръстопът или вън на двора, за да не се развъждат бълхи през идното лято.
Като на всеки по-голям празник, така и на Игнажден, не се върши домакинска работа – пране, къпане, чистене, плетене, тъкане, шиене. Но в някои части на България има обратното поверие. Трябва да се работи от всичко, но по малко. Всичко, което се понрави на Свети Игнат, това ще спори най-много през годината.
В навечерието на Игнажден младите момчета слагали зрънца ечемик под възглавницата си.
Според вярването, която девойка сънуват, за нея ще се оженят.