Чудеса.net
Факти свързани със създаването на Исляма разкриват неговото естество и зловеща същност
Много мохамедани се заселват навсякъде из Европа и по други страни на света, но не всички са зли или подли. Сред тях има умни, глупави, лъжливи и подли и всякакви хора, както сред всеки друг етнос или религиозна общност.
Ако ние искаме добре да разберем точно духа на Исляма, трябва да обърнем внимание, да погледнем в неговите основи, ние трябва да разгледаме семето, от което е възникнал. Мохамед е основател на тази религия и се смята, че от мюсюлманите той е единственият човешки инструмент, който е “получил” думите на Корана директно от Аллах. Ние можем да направим преглед на природата на духовните срещи на Мохамед, които са го довели до кариерата му като “пророк” и се е родила религията, която привлича вече вниманието на света.
Мюсюлманите вярват, че когато Мохамед получил откровенията, които са били събрани и от които е съставен Корана, той ги е приел дума по дума, директно от Аллах. Като такива, Аллах се смята, че е действителният автор на Корана. По този начин Коранът би трябвало да е написан така, че да се чете, сякаш е написан от самия Аллах и той да говори в първо лице. Мохамед следва да е само един негов човешки пратеник.
Един мюсюлмански теолог е казал, “Пророкът е напълно пасивен, когато Аллах му диктува – като в безсъзнание. Книгата не е била в неговата мисъл, нито език, нито стил. Всичко е от техния бог и пророкът е просто една писалка за писане.” От това изказване се вижда, че има разграничение на християнския възглед за естеството на вдъхновението на Библията. Християните разбират, че докато Бог наистина вдъхновява авторите на Писанието, за да предадат Неговите мисли и думи, всеки отделен автор вмъква в Писанията своя индивидуален човешки стил и индивидуалност. Бог използва човешките агенти като ценни негови инструменти, но той не ги заменя буквално. Както се знае от историята за възникване на Корана, това не е начинът, по който го е написал.
Карън Армстронг, британска писателка, защитаваща исляма, пише за начина на първоначалната среща на Мохамед, в която мюсюлманите вярват – за срещата му с духовно същество (ангел) Gabriel (Джибрил) в пещерата Хира, която се намирала в близост до град Мека, където е бил роден той. Мохамед е бил смутен в съня си в планинската пещера и усетил, че е поразен от опустошително божественото присъствие. По-късно той обяснил тази неизразима случка, като казва, че един ангел го бил обгърнал в ужасяваща прегръдка, така че той е имал чувството, че ще го удуши. Ангелът му дал командата да чете, но той протестирал като казал, че не може да чете, не е бил грамотен като kahin, един от пророците на Арабия. Но, каза той, ангелът просто го притиснал отново, докато достигнал предела на неговата издръжливост, както малко преди това, когато щял да го удуши.
Армстронг погрешно описва срещата, в която се споменава нещо реално, че за трети път “ангелът” започнал да души Мохамед, настоявайки той да рецитира и че той най-накрая го направил. Тази среща е в абсолютен контраст с общия характер на ангелските и божествени срещи намерени в цялата Библия, където почти винаги ангелите (или сам Господ), започват разговора си с успокояващи фрази като “Не се страхувайте.”.
Ние не се изненадваме да разберем, след това, че след ужасяващата и насилствена среща на пророка с духа в планинската пещера, той буквално смята, че го е обладал демон. Мохамед станал толкова разстроен и уплашен, че дори е мислил за самоубийство. В превода на ранната известна биография на Ibn Ishaq за Мохамед, пише: ”Така че аз (Мохамед) го прочетох и той (Габриел) се отдалечи от мен. Сега никое от Божиите създания не е по-омразен от мен от един (възторжен) поет или човек, обладан от дух.” След това той си помислил да отиде на планинския връх и да се хвърли оттам, с намерение да се самоубие, за да получи успокоение. По пътя обаче чул глас отгоре от същия дух, който му казва, че той е апостолът на Бог и че самият дух, с който се е срещнал бил Гавраил.
От описаната история със срещата с духа в пещерата на планината Нур около 610 г. се разбира, че Мохамед е бил обладан от демон, а не от Божи ангел, въпреки че се е нарекъл Гавраил. Самото име на този дух на арабски се произнася Джибрил, и не говори за нищо божествено. На български то наподобява думата ”джибри”, което ни навежда мисълта за дух или демон на джибрите в преносен и по-точно хумористичен смисъл. Чрез джибрите се получават алкохолни питиета (ракия и други), които размътват мозъците на хората и те са склонни да правят нередни за трезв човек неща. В такова състояние умът на човек не може да бъде под контрола на Бога и на ангелите, а на злите сили. И ето, че дух с такова име е обладал Мохамед, макар че това е само съпоставяне на думите.
В крайната оценка, ние виждаме, че това, което е посял Мохамед – семената, от които ислямът е покълнал, са започнали сред насилие и тъмна среща с някаква форма на духовно същество в станалата известна пещера Хира. От историята се вижда също, че в живота на Мохамед има периоди на значително заблуда или крещящ духовен гнет.
Също така, когато се опитваме да различим първичният духовен източник на тази религия, е правилно не само да обърнем внимание на тъмния характер на първоначалните семена, от които Ислямът е покълнал, но дори и в последвалите векове – неговата пълна зрелост, неговите “плодове”. Демоничните и анти-библейски откровения започнали в далечното минало в пещерата Хира, намират своята кулминация с терора и убийствата на всички евреи, християни и на немюсюлманите в света. И не само това. На мохамеданите е позволено да изнасилват бели жени, да ги вземат за робини, има снимки в нета на деца, на които се правят порязвания по главите като жертва, други са малтретирани сексуално като жени, в мохамеданските страни все още убиват жени с камъни за глупости и дребнави неща. Например преди време бяха убили с камъни една арабка за провинения на съпруга й и на всичко отгоре са заснели екзекуцията извършена на градския площад. В друг случай в Саудитска Арабия е заснета екзекуцията чрез обезглавяване също на арабка отново за някакви провинения на съпруга й.
От всичко личи демоничния характер на Исляма, и особено от терора над българското население през времето на турското робство и геноцида над нашия и другите поробени народи. Към това може да се добави, че турските ходжи и колегите им от другите мохамедански народи, са много вещи в магията и много силни в нея. С това се обясняват успехите им по време на война и за всичко, които са чрез силата на демоните.
Ако днес все още не сте се смели, може да си вземете поредната порция смях. На тази снимка, един ислямист се е снимал с превързано бетонно блокче пред гениталите си, защото иска да ги предпази от куршуми или шрапнели, за да може да ги ползва на оня свят в рая. Та нали са им обещали девици и т. н. Той не си дава сметка, че такива като него, които убиват и изнасилват, нямат шанс за рая. Това е в резултат на лъжата, че тяхната религия е права, но противоречията с ученията на Библията, от която са заимствали своите писания в Корана, са големи.
Ако техният бог беше същият като истинския на евреите и на християните, те нямаше да са озлобени срещу тях и щяха да търсят да живеят в мир с друго вярващите. Освен това не са приели никакви Божии заповеди като дадените от Бог на Мойсей, валидни за всички Божии последователи. Измислили са да спазват петъка вместо съботата като свят ден в пълно противоречие с тази важна доктрина за евреи и християни.
Светостта на съботата като ден за почитане на Бога е отменена постепенно от католиците през Средновековието, но първата заповед за това е още от император Константин. Това е важно за истинското поклонение пред Бога и начина на служене. От едната страна на Европа католиците налагат изменения в 10-те Божии заповеди и в други учения като вкарват езически такива, от другата – мохамеданите налагат с огън и меч своята религия, която както видяхме в основата си е демонична.
Само сред някои групи протестанти са се спазвали истините за Христовото учение като валдензите, катарите, има сведения, че и богомилите са спазвали съботата, но по ония години по времето на схизмата през 1054 г. разделяща църквата на западна и източна, във Византия не е била въведена неделята, а по правило богослуженията били в събота. Промяната е станала по-късно, но заменянето на светостта на съботата с това на езическата неделя е бил един от предявените от папата спорни въпроси за разделянето на църквата.
Този въпрос обаче е важен, за втората заповед против идолопоклонството (включва икони и статуетки на светци и на дева Мария) и четвъртата заповед за светостта на съботата от 10-те Божи заповеди, които представляват две важни промени в католическия катехизис. Учението на Исляма се различава изцяло от това на Християнството, особено по най-важния въпрос за спасението на човека, е напълно различно. Дадено е само едно име за тази цел и това е името на Бог Исус, а не на Мохамед или Аллах. В наше време макар и рядко, случва се мюсюлмани включително и имами да приемат християнството, след като разберат каква е истината.
За всички има хора има надежда да получат обещаната награда от Бог в деня на възкресението на мъртвите и да живеят вечно, ако приемат с вяра Исус за Бог и свой Спасител.
За разкритата от бивш йезуитски свещеник зловеща връзка между Исляма и Ватикана – статия в 3 части четете – ТУК. За прикриването на една важна истина за Исляма – ТУК. Вижте и клиповете по важните за нашето време въпроси.
Първоначално публикувано на:21.03.2016 @ 21:11
