В малко селце, намиращо се в южната турска провинция Хатай, живее уникално семейство, прекарало по-голямата част от живота си на четири крака
Става дума за пет братя и сестри на възраст между 18 и 32 години, които се придвижват из селото, използвайки не само краката, но така също и ръцете си – необичайна гледка, с която съседите им отдавна са свикнали, но представляваща особена атракция за туристите.
В малко селце, намиращо се в южната турска провинция Хатай, живее уникално семейство, прекарало по-голямата част от живота си на четири крака
Необикновеното семейство е открито случайно през 2005 г., а последвалите изследвания, на които са подложени членовете му, разкриват, че състоянието им се дължи на наследствено заболяване – церебрална хипоплазия, представляваща рядко разстройство в ембрионалното развитие, свързано с непълното развитие на малкия мозък.
Членовете на турското семейство не са в състояние да се движат изправени, а само леко приведени, и то за кратки периоди от време.
Преди да бъде изяснена точната причина за необичайното състояние на братята и сестрите, някои изследователи дори изказват предположението, че при тях се наблюдава някакво своеобразно връщане към инстинктивното поведение, което с течение на еволюцията постепенно изчезва, но остава кодирано в човешкия мозък.
Петимата членове на турското семейство имат още 14 братя и сестри, които обаче не страдат от наследственото заболяване.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
– „някои изследователи изказват предположение, че при тях се наблюдава някакво своеобразно връщане към инстиктивното поведение, което с течение на еволюцията постепенно изчезва но остава кодирано в човешкия мозък.След като изследванията на които са подложени съответните членове се дължи на наследствено заболяване, как може да се каже че поведението им е някакво своеобразно връщане към инстиктивно поведение? Познавам хора които са боледували от детски паралич и не могат да стават, а се придвижват с дупето и тях ли да ги причислим към своеобразното връщане към инстиктивното поведение?