Съществуват ли? Как изглеждат? Къде живеят? Русалки, Морски девици, Сирени, Самодиви, Феи, Фараонки… И добри, и лоши – действат хипнотично. Митове, легенди, предания – древни и по-нови. Българската русалка – мистична и автентична. Русалска неделя.
Съдържание:
Русалката – полу-жена, полу-риба
Красавици, които от кръста нагоре били жени, а от кръста надолу – риби, живеели в реки, езера, морета и океани. Русалки – под това име са познати от славянската митология тези полу-жени, полу-риби. Англоезичните митове утвърждават неуловимите водни красавици като Морски девици, в превод от латинската дума mermaids: mer — море, водно пространство, и maiden — девица. Сирени са те според древните гърци. Така са известни и при елините, римляните, испанците и французите, поляците… Русалки, Морски девици, Сирени, Феи, Самодиви, Фараонки, Ундини…. Както и различните народи през вековете да назовават жените амфибии с рибешки опашки, днес Русалка е доминиращото и общопризнатото име на прекрасните и много често опасни водни духове.
Русалките: външност и нрав
Между двете крайности се люшкат описанията на загадъчните водни създания. Вечно млади и изумително красиви са тези хибридни същества. С дълги – до под кръста – руси и меки, като коприна, коси, прикриващи и част от седефената рибена опашка. Очите — сини, като дълбокото море. Кожата – нежна и прозрачна, като розов листец (по Андерсен). Тяло – стройно и гъвкаво. С най-омайващия глас. Често пеят. Русалките – най-пленителните девици, населяващи морета, океани, езера, реки.
По-рядко се срещат описания на русалки като страховити полу-хора, полу-риби, със зелени дълги и сплъстени коси, с люспи по кожата и широка уста, преминаваща в хриле. Гръмовни звуци, подобно на Йерихонска тръба, издават такива зловещи русалки.
Свръхестествената сила на русалките
Било красавици или грозници, Русалките действат хипнотично върху хората. В резултат на тази своя омагьосваща сила русалките вършат добрини или злини. Русалки спасяват удавници и бедстващи мореплаватели. В Ирландия и Шотландия ги почитат като същества, преливащи от любов и даряващи любов. Но Русалки потапят кораби. Моряци стават техни жертви, запленени от прелестта им. Русалките предизвикват бури и наводнения. Според английския фолклор те носят единствено лош късмет. Тези загадъчни и страховити хибридни създания рядко изплуват от дълбините на водните басейни на повърхността. Това се случва най-вече в полунощ при пълнолуние. Благодарение на дългите си опашки и гъвкаво тяло те са бързи и изкусни плувци.
Митове, легенди, предания
Някога, някога, толкова някога… Близо 3000 години до новата ера…Оттогава до днес е жива легендата за вавилонските божества – богът на слънцето Оан (Оанес) и богинята на луната Атаргатис. Според асирийските вярвания всекидневният си път по небосклона Слънцето и Луната приключвали дълбоко в морето. Ето защо Оан имал шлем във вид на рибена глава и мантия от рибени люспи, а тялото на Атаргатис завършвало с рибна опашка. Впоследствие се появил богът на моретата Еа – полу-човек – полу-риба (взаимстван от древните гърци чрез Посейдон, а при римляните това е Нептун). Хронологично следват древногръцките тритони, все още властва мъжкото начало, но не след дълго се появяват сирените. Те вече са полу-жени, полу-риби. Келтите отъждествяват русалките с Милузина, която живеела в реки.
Древни източници
В своята „Естествена история“ Плиний Стари пише за морски нимфи (нереиди), същества, наподобяващи човешка фигура, но с тяло, покрито с рибешки люспи. За сирените четем и в Омировата „Одисея“.
По-нови писания
Позабравените древни митове и легенди, често противоречащите си факти в отколешни предания на различни народи, дават импулс за нов живот на сказанията за русалките в по-ново време.
- V в., манастир на малък остров до Шотландия: русалка посещавала монах и той се молил заедно с нея. Но въпреки привързаността на двамата един към друг, морското момиче не се решило да остане завинаги на сушата.
- ХІІ в., в исландски летопис се споменава за „чудовище“, което живее по бреговете на Гренландия: „до кръста прилича на жена с дълги ръце и копринени коси, тялото завършва с рибена опашка като плавници, има люспи“. И в един английски документ (1187 г.) се твърди за „морски човек“, уродлив на вид, хванат по бреговете на графство Суфолк.
- XV в. След разрушителна буря морето изхвърлило на бреговете на Холандия морска девица и местните я прибрали. Заживяла по човешки, дори и да се кръсти усвоила русалката, но не и да говори. Така 15 години, след което била погребана според християнските обичаи. Тази история е преразказана в справочната книга „Чудесата на природата…“ от Сиго де ла Фон (1730-1810).
- Христофор Колумб (1492—1493) също е оставил писмени сведения, че е видял русалки по крайбрежието на Гвиана. Той е споменат от руския учен геолог Александър Култипин, като реален човек, срещал се многократно със загадъчните морски същества.
- XVI в. оставя безброй записани срещи с магнетично красиви и често недотам безобидни морски момичета – главно от мореплаватели. В мемоарите си капитанът от английския флот Ричард Уитбърн споделя, че появилата се в пристанището на канадския полуостров Лабрадор жена-риба освен че била много красива, била и дружелюбна.
- XVII в. В апокрифа „Легендата на московските търговци за рибите“, който се пази в библиотеката на Руската академия на науките, може да се прочете: „В Черно море има риби, които са били хора фараонки…“
- В корабния дневник на бележития мореплавател Хенри Хъдсън на 15 юни 1608 година е записано, че двама моряка са видели русалка. Те я описали по известния ни от и други свидетелства начин – от кръста нагоре е жена, с много бяла кожа и дълги черни коси, а опашката й била като на делфин.
XVIII в. В печатно издание от 1717 година имало рисунка на русалка. Надписът под изображението уточнявал, че „това морско същество“ е уловено на брега на Борнео. Било дълго метър и половина. Живяло на сушата – в бъчва с вода – четири дни, като издавало човекоподобни крясъци. През 1739 година списанието „Scot’s magazine“ съобщава, че екипажът на кораб „Халифакс“ е уловил край бреговете на остров Мавриций няколко човекоподобни морски девици, изпекли ги и ги изяли. - ХVІІІ – ХІХ в. Периодично различни авторитетни издания, сред които и вестник „Таймс“ (8 септември 1809 г.) публикуват текстове за уловени или изплували русалки. The Gentleman’s Magazine пише, че „съществото, умирайки, стенело като човек. Очите, носът и устата на морската красавица също имали човешки вид“.
През 1823 година в Дания била учредена кралска комисия за изучаване на съобщенията за русалки.
Русалките в българския фолклор
Нямало едно време русалки… Има ли ги сега? Водните нимфи, този митичен персонаж – са нещо, нетипично за български фолклор, смятали до неотдавна родните ни етнографи. Личността на водните нимфи е абсолютно автентична – рекли и отсекли фолклористите ни, като сравнили нови и предишни материали (от края на XIX, началото на ХХ век). Такъв човек с името „руускалка“, „русалии“ е добре познат в Североизточна България. Поверията свързват нашенските русалки с водата, растителността и света на мъртвите. Според друго народно вярване русалките идват от Дунава във вид на бели пеперуди, тъй като това са души на момичета и млади родилки.
Русалките по нашите земи доста се припокриват със самодивите. Те обитават води и горски поляни. И те, като другите славянски и западноевропейски посестрими, са вечно млади и дивно красиви, с дълги зелени коси. У нас се смята, също така, че в русалки се превръщат душите на удавени момичета или на убити и хвърлени във води девойки, където стават подвластни на речния дух Водник. Ето защо русалките седят по скалите и бреговете на реките и помагат на хората, в разрез с повелите на Водник.
„Русалката“ се появява веднъж в годината през така наречената „Русалска неделя“ (това е седмицата след Спасовден и Петдесетница). Селяните вярвали, че русалките поръсват с жива вода нивите им, затова в почит към тях никой не бивало да работи през Русалската неделя (седмица). Русалска (самодивска) болест поваляла онзи, който не тачил тази традиция. За нея се разказва в народната песен за мома Драгана.
Носиш ли стръкче от билката пелин, орехово листо или скилидка чесън през Русалската неделя, няма да те посети русалка. Цветето росен също е лек против тежката русалска болест. То цъфти само в нощта срещу Спасовден. Точно тогава русалките идвали да оберат всичките си любими цветове росен, пеели, танцували, радвали се и лекували страдащите. Те обаче също трябвало да извършат определен ритуал – „ходене на росен” се нарича той.
През същата Русалска неделя в някои – главно северни – райони на страната, се изпълнява друг, насочен срещу русалската болест, ритуал. Извършва се от лечители, наричани русалии. Това са ритуално посветени мъже, които са силни и почтени, и следват главния водач, наричан „ватаф”. Той води и мистериозния лековит танц, който се изпълнява от русалии.
Загадките нямат край
ХХ и ХХІ в. От дълбините на моретата и океаните се долавят нечувани досега и затова все още необясними звуци. На бял свят излизат нови и нови сведения на очевидци, че водите се населяват и от русалки. Подобни на русалките, изрисувани в пещерите още през каменната ера? Подобни на малката русалка от едноименната приказка на Андерсен? Морски крави, делфини… или? Или … пленена русалка, плуваща в изкуствен водоем, а учени с пагони се опитват да докажат недоказаното. И още: Човек не е произлязъл от маймуната, а от морско същество, дали това не е русалка – има биолози, които поддържат тази теза.
Има русалки, няма русалки. Реалност или фикция са те? Кажете по-долу какво мислите по въпроса!