Децата на Фатик, доведени дъщери на Мая Илиева, таят омраза в сърцата си

Доведените дъщери на Мая Илиева – Александра и Адриана Тюркмен – деца от покойния мафиот Фатик, таят омраза в сърцата си срещу други деца на звезди у нас

Омразата, която изпълва душите на двете доведени щерки на Мая Илиева, деца на мъртвия Фатик – Александра и Адриана Тюркмен, е толкова сериозна, че тя ги изяжда отвътре, прави ги по-нещастни. Злобата е вродена в кръвта им, все пак са дъщери на баща си – един от основните фигури в подземния свят, платил греховете с живота си и преселил се да ги изкупва в Отвъдното. Сега потомството му продължава да върши злодеяния като него, но и мащехата им Мая Илиева също не е цвете за мирисане – тя е фаталната вдовица, покрай която се навъртат непрекъснато мафиоти. Двама вече са мъртви – Фатик и Георги Илиев, а сега върти любов с Николай Иванов-Шванца…

Мая Илиева и дъщерите на Фатик – Александра и Адриана Тюркмен

Доведените й дъщери Александра и Адриана Тюркмен, вместо да простят на враговете си, каквато е щерката на фолк звездата Глория – Симона, те още повече разпалват омразата си към нея, а който омраза сее, омраза ще жъне, както се случи с баща им Фатик.
Има един поучителен разказ, който разказва за съученици, които се скарали и започнали да се ненавиждат. Видял учителят им какво се случва, затова ги събрал и им казал да поставят по няколко картофа в чантите си, които да носят на гърба си, докато не им каже да ги махнат от там.
Носили ги известно време, но учителят им все не им казвал да ги свалят от плещите си. Картофите се развалили и започнали да смърдят ужасно. Накрая и двамата ученика не издържали и попитали защо ги наказва по този начин. Тогава учителят ги събрал и им казал, че омразата, която изпитват помежду си, действа по същия начин, както при картофите – разваля душата на хората.
Ако знаеха само тази приказка доведените дъщери Мая Илиева и деца на Фатик, едва ли щяха да са такива, каквито са, макар че има и едно НО!, тъй като Александра и Адриана Тюркмен имат и прекалена гордост, затова и едва ли някога ще се променят. Кръвта вода не става, освен да се надяваме на чудеса!

Боян Петракиев