Лютиче (Ранункулус): Отглеждане в саксия и в градината. Цена на луковици

♠ Какво е ранункулус, азиатско лютиче ♠ Как изглежда, описание ♠ Особености на азиатско лютиче ♠ На българско лютиче ♠ Видове и сортове ♠ Цена на ранункулус, откъде се купува ♠ 8 особености в отглеждането на лютиче ♠ Прихващане и отглеждане на открито и като стайно растение ♠ Подготовка на почвата ♠ Кога се хваща от семе ♠ Засаждане на луковици ♠ На открито, грижи ♠ В саксия ♠ Грижи за стайно лютиче ♠ По време на цъфтенето ♠ След цъфтенето ♠ Съхранение на грудките

Още в текста: ♠ Срокове за засаждане в България ♠ Вредители и болести ♠ Ранункулус в ландшафтния дизайн ♠ Лечение с билка обикновено лютиче ♠ Рецепти с разреден сок, пресен лист, мехлем ♠ Как се приготвя ♠ Отравяне с лютиче ♠ Признаци на отравяне и противоотрова

Ранункулюс (Ranunculus) е растение с големи перести цветове. То е подчертано декоративно. Подхожда за красиви композиции и нежни сватбени букети.

Ако срежем негов цвят и го натопим във ваза, то ще ни радва със свежестта си най-малко 15 дни.

Наричат го още азиатско или градинско лютиче. Отглеждането му на открито е несложна работа, стига да сме запознати с особеностите на това растение.

Какво е ранункулус, азиатско лютиче?

Растението спада към семейство Лютикови. Родът му наброява повече от 600 разнообразни видове – едно- и многогодишни.

Родината конкретно на това лютиче е Мала Азия. Името му е дадено от римския учен Гай Плиний. От латински името „ранункулус“ се превежда като „жаба“ – повечето видове на това цвете предпочитат блатистите местности.

Съществува легенда, че Исус превърнал няколко звезди в лютичета и ги поднесъл на майка си в знак на обич.

През 16 век цветето се пренася от Турция в Англия, където придобило изключителна популярност сред градинарите. В края на 19 век тази известност помръква и едва сега се възражда интересът към прекрасното цвете.

Как изглежда + ботаническа рисунка

Цветовете на ранункулус вдъхновяват, внушават мекота и възвишеност. Не случайно булките ги предпочитат – те пресъздават идеята за чистота и изисканост.

Букет от тези цветя изглежда лек и непринуден, но в същото време – луксозен, израз на добър вкус. Дори на картинка, перестите цветове задържат погледа ни.

При първа среща с лютичето мнозина го бъркат с божур, други – с роза, а при пълно разкритие – с мак. Всъщност тук говорим за култивираните видове, които се отличават с големи, пищни розетки, разнообразни ярки цветове и с нежен аромат.

Дивите видове имат малки, бедни на листенца жълти цветчета и сигурно ще ги отминете без внимание.

И неговото ботаническо описание:

А ето и култивирани видове и сортове:

Описание и особености

Азиатско лютиче

Азиатският ранункулус е много ефектно цвете. Отглежда се за декорация на домове и градини. Отлично вирее на балкони, тераси и в жилищните помещения.

Височината му варира от 20 до 80 см. според с вида и сорта. На здравите стъбла се разполагат дълбоко разсечени листни пластини.

Ефектните цветове са кичести, с гъсто разположени листенца. Отличават се с разнообразие на ярки или нежни цветове – всички нюанси на розово, оранжево, в червена или лилава гама, жълто и др. Техният диаметър варира от 5 до 10 см. Цъфтят постепенно от май до август.

Както често се случва в природата – най-голямата красота се придружава с опасност. Сокът на ранункулуса е отровен.

Градинари и цветари от векове се занимават с подобряване на сортовете и отглеждане на все по-ярки и пищни разновидности.

Но в самото начало азиатското лютиче е било два вида:

• Африкански ранункулус (Ranunculus africanus), чиито цветове са сходни с божура;
• Персийски ранункулус (Ranunculus Persian), чиито съцветия са сходни с розата.

Българско лютиче

То е обикновено лютиче. Расте в умерените ширини и у нас ще го срещнем на полето. За мнозина то е невзрачно полско цвете.

Латинското му наименование е Ranunculus acris – на практика див вид, който дори не напомня за кичестите си роднини, култивирани с декоративна цел.

Видове и сортове за открито отглеждане

Ранункулус има стотици разновидности и сортове. За по-лесно се разделя на четири групи:

• Азиатска група – цветята от тази група цъфтят в края на май до средата на юли. Съцветията им са красиви и женствени. Подходящи са за отглеждане около градинска беседка или в саксия на прозореца. Достигат до 80 см. височина;
• Персийска група – растенията от тази група радват окото в края на пролетта. Съцветията приличат на розички;
• Френска група – започват да цъфтят в началото на лятото. Плод са на труда на френските селекционери и се отличават с френски шик;
• Африканска група – има най-голямо сходство с истинската роза. Цветовете са големи и богати на перести листа.

Разнообразието на сортове и цветове е представено и във видеото:

Цена на ранункулус и откъде се купува?

У нас и чрез сайтове в интернет се продават луковици (грудки) за отглеждане на ранункулус. Обикновено са опаковани по 5 бройки в пакетче и средната им цена е от 1 до 5 лв. – зависи от сорта и търговеца.

Рядко на пазара се появяват саксии с цъфтящо лютиче. Към момента няма такива предложения с актуална цена.

8 особености в отглеждането на лютиче

• №1 Когато лютичето цъфти, му е необходим калий;
• №2 За удължаване на цъфтенето се съкращава поливането и саксията се премества на сенчесто, дори затъмнено място;
• №3 При торене има риск да се изгорят корените на растението. Трябва да се избират торове с био хумус;
• №4 Цветовете крайно болезнено реагират на пресаждане, затова към такова се пристъпва само в случай на крайна необходимост;
• №5 Съцветията, които започват да вехнат, се отстраняват. Тогава новите цветове се разтварят по-бързо;
• №6 Ако желаете да получите по-ефектен букет у дома, засадете в един съд няколко екземпляра от растението, които да бъдат с различни цветове. Нерядко пакетчетата с ранункулус съдържат грудки от разноцветни видове;
• №7 В края на лятото стъблата трябва да се изрежат до основи;
• №8 Когато листата напълно изсъхнат, грудките се изваждат и прибират за съхранение през зимата – растението не издържа на студ.

Захващане и отглеждане на лютиче

на открито и като стайно растение

Подготовка на почвата

Градинският ранункулус се развива прилично на слънчеви места, но най-много му подхожда сянката. Причината е, че при непряко огряване цветовете запазват наситения си цвят и най-важното – цъфтят по-дълго.

Хубаво е растението да се пази от течение. То не понася минусови температури, затова се сади, след като мине рискът от застудявания.

Подходящата почва е лека, с неутрална киселинност и наситена с хранителни в-ва. Може да е торф или хумус, премесен с чернозем. Непременно добавете тебешир за неутрализация.

Лютичето не трябва да се сади на глинеста почва. Почвата трябва да попива отлично и въобще да не задържа вода. За да се избегне гниене на корените е необходим добър дренаж. При посаждане в ямата изсипете малко пясък. Преди това прекопайте земята и внесете компост. Може да обработите с помощта на Фундазол.

Кога се хваща от семе?

Отглеждането на лютиче от семена е сложен процес, при това с нисък процент успешност. Опитните цветопроизводители събират семената само от тези цветове, които са цъфнали първи. За да не се посипят по земята, те ги обвиват с марля.

Семена се сеят в средата на февруари. Използва се лек субстрат, обогатен с полезни вещества. Засипват се с 1.5 – 2 см. слой почва. Върху контейнера се поставя прозрачно стъкло или фолио. Съдът се поставя на светло и сравнително затоплено, при темп. в границите на 15 – 17°С. При необходимост се овлажнява почвата.

Първите стъбълца се показват след 14 до 20 дни. Тогава се маха покритието на съда.

Щом израснат 2 двойки листенца, цветето трябва да се пикира в индивидуални саксии. Когато премине рискът от замръз, може да се изнесе на открито или да се прехвърли в градината.

Цъфтене очаквайте след 1 година. Ако искате бърз резултат, отглеждането от семена не е подходящият начин за вас. Използвайте грудки.

Във видеото е демонстрирано захващане на лютиче от семе:

Засаждане на луковици на открито

Луковиците се засаждат направо на открит терен. Подходящото време е, щом почвата се загрее и застудяванията останат назад. Принципно това са последните дни на април, началото на май.

Засаждането на луковици не е сложно, но има някои тънкости.

Първо, самите луковици (грудки) се подготвят. Те се поставят или върху добре напоен с вода мъж или върху навлажнена гъба. Да останат там няколко часа.

Същият ефект се постига и ако грудките се натопят в хладка вода или в слаб р-р на калиев перманганат. Тогава в течността може да се сложи стимулатор на растежа.

При избора на място се спрете на възможно най-подходящото, защото пресаждане не се препоръчва.

В приготвената ямка за посаждане грудката се спуска задължително с „клюнчетата“ надолу – на дълбочина от 5 до 8 см. Между растенията трябва да има разстояние от 10 – 15 см.

Ако все още е възможен спад на температурите, покрийте мястото като мини парник.

След 2-3 месеца от всяка грудка ще израснат по няколко цветоноса, а по-късно ще започне и цъфтенето.

Грижи на открито

Грижата за растенията в градината е съвсем проста – системно поливане, без да се преовлажнява почвата. Иначе има риск от загниване.

Началото на гнилостни процеси личат по появата на плесен по листенцата и опадането на пъпки. Тогава изрежете поразените части, разрохкайте околната почва и непременно намалете поливането.

Второто, което се иска, е периодично торене с органичен тор с калий през 15 дни. Дозата е 40-50 г на 1 кв. м. По време на цъфтежа подхождат калиев сулфат или дървесна пепел.

Трето, наблюдавайте за акари, листни въшки или трипси.

Засаждане на луковици в саксия

Гледането на лютиче на балкона е не по-сложно от отглеждането му в градина. Има няколко правила, които осигуряват приличното развитие на растението.

Вкъщи растението не се сади поединично. В една саксия се поставят по няколко стръка. Тогава избираме по-обемиста саксия, задължително с добър дренаж.

За засаждането трябва същата почва, какво и в градината – на основата на торф. Отново предварително трябва да накиснем грудките, а на дъното на саксията да насипем дренажен слой. Грудките се разполагат в горния слой, така че леко да излизат над повърхността. Накрая добре поливаме и на първо време прибираме саксията на прохладно място (ок. 12°С).

Грижи за стайното лютиче

Щом растението порасне до няколко сантиметра, саксията трябва да се премести на по-топло място (20-22°С). Ако искате бурен цъфтеж, то през целия период трябва да осигурите температура от 18°С – нито повече, ни по-малко.

Саксийното лютиче се нуждае от преки слънчеви лъчи. Сложете саксията пред западен или източен прозорец. Южната страна е малко проблематична, защото има риск цветето да прегори.

Когато времето съвсем се стопли, саксиите може да се изнесат на балкон или тераса. Тогава те се ще нуждаят от по-често поливане. При това през времето на интензивния ръст се препоръчва и торене.

Полива се по малко, без да се преовлажнява почвата. Периодично пръскайте самото цвете с пулверизатор. Когато то започне да вехне, намалете количеството на водата и разредете поливките.

Грижа за стаен ранункулус след цъфтенето

(зимуване)

След края на цъфтежа цветето се прибира на сенчесто и достатъчно прохладно място. То ще продължи да расте още известно време, преди да навлезе в периода на покой. Ще разберете по това, че листата и стъблата пожълтяват и изсъхват. Тогава пресадете цветето в прясна почва и я пренесете на място с Т 15 – 18°.

През периода на интензивния растеж от всяка грудка са излезли 5 до 7 млади стъбла. Те се изкопават и грудките им внимателно се разделят. Ако желаете, разделете ги в индивидуални саксии или ги съхранете до пролетта. Едно от подходящите места е в хладилника, в чекмеджето за зеленчуци.

От такива „съхранени“ грудки израстват по-слаби растения, с по-малък диаметър на цветовете.

Ето защо повечето неопитни цветари предпочитат всяка година да купят нови грудки.

Как да изровим и съхраним грудките

Изваждането на луковиците се прави есенно време, след пожълтяването на цветето. Стъблата с изсъхналите листа се изрязват, а грудките се изваждат от почвата.

Внимавайте! Корените на лютичето са крайно нежни и се нараняват. Манипулирайте леко, без натиск.

Ранункулус може напълно да загине при минус 7 градуса. Затова извадените грудки се съхраняват при 4 – 6°С, на добре вентилирано място. Завийте ги със сух мъх или ги сложете в хартиена торбичка.

Преди това за половин час се обработват с Фундазол и се оставят добре да изсъхнат на сенчесто място, примерно 3 дни.

В страните с меки зими грудките може и да не се вадят, а само да се затрупат с окапали листа или елхови клонки.

Във видеото е демонстрирано захващане на лютиче от грудка:

Срокове на посева в България

Климатът у нас е такъв, че последните опасни за лютичето студове отминават през март. От април вече може да се сади в градината. Първите цветове се очакват в края на май.

У нас е възможно отглеждане от семена, но нека са събирани в същата година. Те се засяват в периода октомври-ноември, като за предпочитане е добре да се сложат в парник. Другият подходящ период е м. март, като също трябва да са на защитено място.

Вредители и болести

Основните вредители по ранункулуса паяжинообразуващите акари, листните въшки и трипсите. Акарите се появяват обикновено през лятното засушаване.

Когато видите белезникави петънца по листата, заемете се с унищожаване на вредителите. Обработете растенията с подходящи инсектициди.

С профилактична цел обработвайте 2-3 пъти седм. с разтвор на органофосфорен  инсектицид (меркаптофос) 0.2%.

От болестите ранункулусът може да пострада от брашнеста мана.

Ранункулусът в ландшафтния дизайн

Азиатското лютиче е удачно решение за ландшафтните дизайнери. То се оформя на ефектни групи, с него се чертаят фигури. Използват се едноцветни растения или смесването на различни цветове, моделирайки пъстър килим.

Растението е подходящо за цветни лехи, за оформяне на бордюри, за алпинеуми. Ярките цветя често се поставят във висящи саксии. Те са подходящи и за акцент в градината.

Лечение с билка обикновено лютиче

Докато декоративните видове радват окото, то невзрачният им роднина – обикновеното лютиче, познаваме като лечебна билка. С него се приготвят целебни отвари.

Обикновеното лютиче се казва още ливадно или просто: жълтурче. Латинското му име е Ranunculus acris L., на руски – Лютик едкий.

Помните ли, че сокът на ранункулус е отровен? Това важи и за жълтурчето. По тази причина растението не се ползва от официалната медицина и не се признава за лечебна билка. Но качествата му са описани още от Авицена. Днес се прилага само от народните целители.

Някои качества на лютичето:

• обезболяващо при мускулни и ревматични болки;
• тонизиращо средство;
• заздравява рани;
• подпомага за узряване на гнойни абсцеси;
• за резорбцията на тумори (като лечебен пластир).

За лечебни цели се ползва надземната част на лютиката – прясна или сушена. Растението се събира по време на цъфтенето през май-юни. Тъй като сокът му е отровен, винаги се бере с ръкавици.

Суши се на сянка под навеси или на терасата, като се разстила на пласт от 3-5 см. При сушене всички отровни вещества се разрушават и остават само лечебните. Сухата суровина се държи в хартиени пликове до 1 г.

Внимавайте при събирането и обработката. Контактът с отровния сок на растението води до раздразнение и изгаряния по кожата и лигавиците.

Рецепти с прясно лютиче

Въпреки че е отровно, прясното растение има лечебни свойства и се използва с няколко конкретни цели.

Силно разреден сок се прилага за:

• Промиват се очите при ечемик;
• Обеззаразяват се гнойни рани;
• Обтрива се тялото при заразяване с краста.

С концентриран сок се премахват брадавици.

Пресен стрък – млян на каша, се налага като лапа за:

• Премахване на възпаление при гнойни процеси;
• За избиване на гнойта при циреи и абсцеси.
• В гореща отвара от лютика потапяме краката при ревматизъм.

Свежи листа се използват за:

• Разтриване при ревматизъм и подагра;
• Налагане като лапа при кашлица;
• Като превръзка върху гнойни образувания, за да избие гнойта;
• Като компрес при гнойни кожни патологии;
• Като превръзка при рани, изгаряния.

Внимание! Пресните листа са токсични и могат силно да увредят здравата кожа, вкл. за причинят некроза.

Някога се е пиела отварка от лютиче срещу малария, главоболие и за храносмилателни проблеми. Но това днес е неприемливо, защото растението наистина е достатъчно отровно. Съвременните целители го ползват само външно.

В домакинството отварка от лютиче се ползва против инсекти. Във ветеринарната практика – като лекарство при усложнени рани.

Рецепти за приготвяне

• Отварка от лютиче: ½ с.л. сушен стрък на 500 мл вода. Запарване в термос за 30 мин. Прием 3 Х 1 с.л. на ден и за промивки на гърлото и устата (гаргара и жабурене) при възпаление на лигавиците;
• Мехлем от цвят на лютиче: смесват се млени цветове с натурална мазнина в съотношение 1:1. При вирусни, простудни патологии и при възпаляване на лимфни възли с този мехлем се разтриват гърдите и гърлото. Процедурата се прави преди сън, а загрятото място се покрива с памучна тъкан;
• Старинна рецепта за лечение на ревматизъм (за обезболяване), артрити, брадавици и различни безвредни новообразувания на кожата: болното място се намазва обилно с растително масло или вазелин и отгоре се полага лист от лютиче. Оставя се до 10 мин.

Отравяне с лютиче

Отравянето с лютиче протича тежко и се бележи от остри болки в хранопровода, стомаха и червата, повръщане, диария и сърдечна слабост.

При външно прилагане е възможно изгаряне на кожата и стартиране на некроза.

Старо име на всички лютичета е „кокоша слепота“, защото растенията съдържат протоанемонин, а това вещество остро повлиява лигавиците на очите – наблюдават се силна болка, сълзене и временна слепота.

Признаци на отравяне

Протоанемонин има остър мирис и парещ вкус. Ако вдишате от голям букет лютичета, веднага ще ви се раздразнят очите, ще се появи хрема, сълзене, спазъм на гърлото и задушаване.

Сокът от листата може да изгори кожата и лигавиците. Появяват се зачервяване, мехури, сърбежи, а понякога и пъпки.

При попадане на отровното вещество в тялото се изпитва силно парене в устата, по хранопровода и в стомаха. Отделя се обилно слюнка. Отровеният повръща, заболява го стомах.

При тежко отравяне се поразява ЦНС: тремор, гърч, загуба на съзнание. Има всички признаци на общо отравяне – бърз и слаб пулс, завиване на свят.

Животни, отровени с лютиче, понякога загиват до 30 мин. след първите симптоми.

Лечение: промиване на стомаха, активен въглен.

И още едно полезно видео за отглеждане на саксийно лютиче:

Дървото на живота: защо да го отглеждаме вкъщи

Източници:

• Лекарствените растения в бита, медицината и козметиката, том 4
• Саксийни цветя: ранункулус 
• Отглеждане и грижа за ранункулус