Какво е интуиция и какво разбираме под това понятие. Значение на думата и упражнения за развитие на интуицията. Женска интуиция и шесто чувство в любовта.
Какво е интуицията в любовта? Сега няма да си говорим за окултни науки, няма да викаме духове и няма да те учим как да разваляш черна магия и да правиш бяла за любов.
(това ми е сред любимите малки обяви по вестниците!). Ще си говорим за нещо много по-реално и дори научно доказано. Преди да обявиш така нареченото шесто чувство за бабини деветини или измислица на тясна група психолози, я си признай честно – никога ли не си го изпитвала ти самата?
Случвало ли ти се е да имаш усещането, да речем, че телефонът ей сега ще звънне и хоп, той наистина звъни? Или да знаеш със сигурност кой ще бъде на другия край на линията, още преди да си вдигнала слушалката? Виждаш ли, в тези моменти е проработило шестото ти чувство, но може би не си била наясно какво е това.
Според психолозите интуицията е нещо като подобрена версия на инстинкта. И всички я притежаваме. Също както инстинктите. Просто някои от нас умеят да я използват по-добре. Ако се научиш да достигаш до най-затънтените кътчета на съзнанието си, ще си в състояние да разчиташ перфектно посланията й.
Както и да я наричаш – шесто чувство, интуиция, предчувствие, става дума все за едно и също нещо. Това е способността да разбираш усещанията си с помощта на мисълта, нещо като мост между разума и чувствата ти. Колкото и необяснима да ти изглежда цялата работа и да не виждаш грам логика и здрав разум, само ще спечелиш, ако не задушаваш малките проблясъци на вътрешния си глас. Ето как да се настроиш на нужната вълна, така че скритата ти сила да работи в твоя полза.
Съдържание:
Има ли наистина „женска интуиция“?
Едва ли съществува друго толкова популярно клише. Сигурно защото е прието да се смята, че дамите сме доста по-склонни към всякакви свръхестествени занимания и съответно по-надарени с „гадателски“ заложби. Но както казахме по-горе, интуицията няма нищо общо с магическите ритуали. Всички – и жени, и мъже, имаме „вътрешен глас“, който нашепва разни неща в главите ни (спокойно, това не е някаква форма на тиха лудост).
Само че когато се заслушаш повечко в него, ти се струва, че не можеш много-много да разчиташ на приказките му. Причината е, че често пъти мозъкът ти е претрупан с толкова информация, изпълнена си със страхове за бъдещето, с угризения за миналото, с емоции за настоящето, или просто си прекалено заета, за да обърнеш внимание на вътрешния си глас и да разбереш какво иска да ти каже. А той ти изпраща сигнали какво е най-добре да направиш в дадена ситуация.
Проблясъците на интуицията се проявяват под най-различни форми в зависимост от човека. Но винаги разбираш, когато те осенят, защото усещането е различно и някак си по-истинско. Възможно е да се изразява в картина, дума или „нашепване“, които ти подсказват как да действаш, или да е просто странно чувство, което те обзема изневиделица.
Та, като говорим за прословутата женска интуиция, едва ли има жена, която да не се е възползвала от нея. Попитай обаче някой мъж, дали му се е случвало да се осланя на подобно чудо и най-вероятно ще те изгледа с насмешка. Какво да ги правиш, мъже!
Не че са лишени от вътрешен глас, просто за разлика от тях, жените му обръщаме повече внимание. Представителите на обратния пол от край време са научени да разчитат основно на логическия, аналитичен и праволинеен начин на мислене и всичко друго за тях обикновено е пълна измишльотина и „женски глупости“.
***
И нещо по-задълбочено в тази връзка. Как можем да се слеем с човека, когото обичаме, за да знаем от първа ръка какво той мисли, чувства и иска? Ето една техника, която е описана от Рудолф Щайнер и доразвита от неговите последователи.
Техника за развитие на интуицията
Интересно е да се говори за взаимодействията на тези три душевни дейности: мислене, чувства и воля, защото и за трите съществуват големи недоразумения. Когато говорим за чувства, най-вече разбираме емоции. Дори се говори за емоционална интелигентност. А чувството е нещо друго, то е осмислено, базира се на мисълта. Но също така е и, както казват руснаците, “поволенное”, тоест произлиза и от волята, не те халосва внезапно отнякъде като с бухалка. То е съзнателно, промислено и доброволно.
От друга страна чувството може да бъде познавателен процес или дори орган за възприемане в някакъв смисъл. Говорим за “прочувстване” на някоя мисъл. Това води до живото мислене. То е прочувствано и произвежда образи, тоест се превръща в имагинация. Това е осветената от Аза мисъл.
Самото чувство, ако се освети от Аза чрез мисълта, се превръща в инспирация. Тоест ти вече можеш да чуеш какво ти казва този образ, приближаваш се до неговата същност и се отдалечаваш от “външния му вид”. Защото вече не виждаш “черупка без съдържание”, а я чуваш какво приказва. От говора на едно същество можеш да разбереш повече, отколкото от външния му вид.
А ако този познавателен процес още се подсили и с волята чрез Аза, се получава интуиция или ти самият ставаш това същество. Тук отново играе и чувството, защото за да станеш това същество, ти трябва да го обичаш. Това е свързано с благоговението, в което има сериозен елемент на себеотрицание. Може да се каже, че интуицията е осмислена и прочувствана воля.
Това е пътят, по който чрез чувствата (но не без участието на мисленето и волята) се свързваме едни с други. Той има своите проявления във всекидневието под формата на извличане на образи, вътрешен диалог, глас на съвестта, а също и много интуиции. Но те са само намеци за това, което може да бъде. След като се мине прагът на духовния свят.
***
Когато разсъждаваш логически, влизаш в спор със себе си. С интуицията нещата стоят по-различно, защото смислените аргументи в случая не вършат никаква работа. Ето един нагледен пример: 32 плюс 33 е равно на 65, нали така? При логическия начин на разсъждение стигаш до отговора чрез поредица от последователни стъпки. Ако в картинката се намеси интуицията, ти просто ще виждаш съвкупност от числа, а отговорът 65 ще изскочи в главата ти преди да си посегнала към калкулатора.
Кога се появява интуицията?
Не може да не си гледала по филмите как примерно пожарникарят скача от горящата сграда секунди преди тя да се взриви. Или как майката, която изведнъж се сеща да потърси детето си, вижда, че то е паднало в басейна. Това не е просто художествена измислица. И в реалността се случват такива неща и те са класическа форма на интуиция.
В най-страшния случай тя може да ти спаси живота. Но със същия успех шестото чувство се проявява и във всякакви други моменти. Тъй като е продължение на вродените ни инстинкти за оцеляване, интуицията е най-естественият и първичен отговор, който получаваш, когато си изправена пред сериозна дилема. Тя ти помага да преодолееш дадена ситуация, без значение каква е – от застрашаваща живота до всекидневна, като да речем, да се разбереш с шефа, който днес е в лошо настроение.
Всеки стига до шестото си чувство по различен начин. В общи линии, не е чак такава философия да се научиш да се възползваш от него. Трябва само да се упражняваш да блокираш онази част от мозъка ти, която те подтиква да подлагаш всичко на съмнение.
Понякога интуицията проговаря, когато си под силен стрес, умът ти е блокирал и логическото мислене не може да ти даде отговори. В други случаи интуитивното решение може да те осени, докато си под душа, или докато пътуваш към работата. Най-лесно се получава, когато мозъкът ти не е погълнат от конкретния проблем и разумната му страна е съсредоточена върху други неща.
За разликата между интуиция и параноя
Честно казано, много пъти ми се е случвало да усещам отвътре, че трябва да направя нещо (или съответно да не го правя) и първата ми мисъл в такива случаи е била, че това е гласът на интуицията ми. Но също толкова често се е оказвало, че като задълбая малко повече в нещата, виждам, че в решението ми са намесени много други фактори, но не и интуитивни – всякакъв род опасения, притеснения и какво ли не още…
Шестото чувство е безотказна стратегия за оцеляване, но истината е, че когато в сметките се намеси дори бегла форма на страх, вътрешният глас вече не е толкова надежден ориентир, колкото може да бъде.
Впрочем, разделителната линия между шестото чувство и най-обикновената параноя (не се стряскай от думата) е доста тънка и внимавай да не бъркаш двете неща. Параноята се появява, когато изцяло подчиниш мислите на фантазиите си. В такова състояние постоянно си задаваш едни и същи въпроси. Докато интуицията е нещо като безпристрастен страничен наблюдател. В момента, в който се появи каквато и да е емоция, мислите, които ти минават през главата, вече не са обективни.
Съществува и обратният вариант – да не се доверяваш на инстинктите си достатъчно и погрешно да отхвърляш интуитивните сигнали като параноя. Или да ти се струва, че просто на теб ти се иска да стане еди-как си. Само че тук не говорим за онези мисли, когато се надяваш нещо да се случи. Сещам се за една приятелка, която наскоро приключи връзка и която постоянно твърди, че има чувството, че това все още не е край на отношенията и въпросният мъж много скоро ще я потърси пак.
По всичко личи обаче, че това не е толкова проява на нейната интуиция, а на желанието й нещата да се променят. Ако държиш да се докоснеш до истинското си вътрешно усещане, по-добре остави настрана всякакви странични емоции.
Провери интуицията си
С повечко практика ще се научиш да разпознаваш истинския си вътрешен глас и ще можеш да действаш безпогрешно във всякакъв род ситуации.
1. С приятелка
Изпробвайте шестото си чувство ей така, за забавление, с някоя приятелка. Нека тя да ти каже имената и годините на трима души, с които се е видяла през седмицата и които ти не познаваш. От теб се иска да споделиш първите мисли, които ти хрумнат в главата за тези хора. Тя ще може да ти каже дали си права в преценките си.
2. С познати
Когато поздравяваш някого, вместо да казваш обичайното „как си?“, предположи ти самата как се чувства човекът в момента. Ако повярваш на интуицията си и заложиш на едва доловимите й сигнали, ще погледнеш на света през очите на околните.
3. С ново гадже
Когато за първи път излизаш с нов мъж, опитай се да познаеш какъв е, преди да си установила емоционална връзка. Нищо чудно онова, което изпитваш отвътре, по-късно да стане основа на бъдещите ви отношения. Попитай интуицията си как и кога ще се появи първото предизвикателство пред вас – например за какво ще е първото ви скарване. После се опитай да предусетиш как ще се справите заедно.
4. В действие
Направи фактологически списък с нещата, които трябва да свършиш, за да осъществиш служебните си задачки. Ако работиш в сферата на продажбите примерно, може да ти е изключително полезно да видиш черно на бяло имената на клиентите, с които трябва да преговаряш. След това напрани друг списък – на „интуицията“.
Там напиши кои клиенти според теб ще бъдат по-възприемчиви към идеите ти (онези, за които имаш добро предчувствие). По този начин няма да си губиш времето да се виждаш с хора, с които инстинктивно усещаш, че нищо няма да се получи. След време ще откриеш, че твоят интуитивен списък работи по-добре от логическия.
Вярвай на вътрешния си глас
Тормозиш се над дилемата коя квартира да наемеш, или струва ли си да смениш работата? Най-новите изследвания показват, че когато човек е изправен пред сложен житейски избор, най-доброто решение е да захвърли списъка с плюсовете и минусите. Изследвания на психолози показали, че когато се колебаят между няколко сериозни възможности, хората, които решават инстинктивно, после са по-щастливи отколкото онези, които дълго и напоително обмислят всяка подробност.
Прието е да се смята, че сериозният размисъл ще доведе до най-доброто решение…, но въпреки че е рационално подплатен, този метод за взимане на решения е с ограничен капацитет. При по-комплицираните въпроси разумните мисли могат да доведат до лоши решения, убеждават ни експертите.
