Змей живял в долмените на Хлябово

Змей се криел в каменните камери на долмените край хасковското село Хлябово

Долмените представляват продълговати едно или двукамерни помещения, чиито стени са оформени от естествени или грубо обработени каменни блокове, покрити отгоре с друг голям каменен блок. Самата дума произхожда от бретонския диалект и означава каменна маса. Според една легенда хората от Хлябово не смеят да разтурят долмените, не защото каменните блокове са много тежки, а защото в тях се криел змей.
Разказват, че някога, много отдавна змеят живеел дружно с хората. Помагал им да пазят стадата си от диви зверове. Пренасял тежки товари. Помагал им да строят домовете си. Случвало се дори съществото да пази хорските колиби от бури и град, да спасява загубили се в планината.

Но един ден няколко млади мъже от днешното село Хлябово казали пред всички, че не искат вече да дават животните си на този змей, защото малко им се струвала отплатата на летящия дракон. Така мирът между змейовете и хората бил разрушен.
За да се храни, този змей започнал да отвлича и да изяжда най-хубавите мъже и жени. Писъците над родопските села се превърнали в ежедневие. Оредели младите хора в планината. Все по-малко деца се раждали.
По-късно този змей бил победен от безстрашния момък Катос. Битката между тях продължила цял ден. Смелият мъж успял да рани съществото и да го повали на земята. И тогава станало чудо! Звярът се вкаменил. От него се образували огромни камъни. Катос не можел да повярва на очите си. Но от тоя ден змейовете изчезнали в Родопите. Само местните хора от Хлябово разказват, че нощем виждат от каменната маса долмени да излиза огън. Наричат го огънят на змея. И не смеят да го развалят, за да не ги налази змейското проклятие отново.
Това е само една от легендите за големите камъни храй Хлябово. Местните хора вярват и че там се криели злите духове.