62-годишната Назифе от Кърджали от три десетилетия цери с арабски молитви дископатии, невралгии, страхови неврози, главоболие, стрес, ишиас, телесни и душевни травми.
Разваля уроки, урама, родово проклятие. Тя е и единствената жена-чакръкчийка в района. Само с един масаж и на най-схванатия или сецнат му просветва пред очите. Освен двете си златни ръце използва и други ишарети.
Сред лечебните й „аксесоари” са древни арабски молитви, непознати в Корана, и броеница от Мека. Само с едно докосване по тялото диагностицира болното място. Подскочи ли закъсалият, сякаш го е треснал ток с напрежение 220 волта, означава, че предстои сериозна работа.
Няма човешки кахъри, които да й се опрат. Американските психотерапевти ряпа да ядат. Господ й дава безмерна сила да помага на хората. Изправила е на крака хиляди страдалци от София, Стара Загора, Хасково, Кърджали…
„Родена съм в село Брош, разположено на десния бряг на река Арда. Под стената на язовир „Кърджали”. Работих в строителството, по тютюна, бях и домакиня. Най-обикновено селско момиче, подхваща хекимката. Може би и сега щях да си остана една незабележима пенсионерка, ако не беше се случило чудо с мен.„
НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА
13 дни Назифе е в кома. Катурва се на нивата, сякаш паднал първи житен сноп. Апаратура поддържа изкуствено живота й. Близките й правят пътека до интензивното. С масълце, извара, сиренце и домашни яйца се опитват да „подкупят” докторите.”Белите престилки” също са раздвоени.
Не дават никакви гаранции ще го бъде ли девойчето или напротив. В ония „мрачни” соц. времена хуманността надделява. Докторите решават да се борят докрай. Докато суетнята покрай болничното легло не секва, изпадналата в клинична смърт…пътешества. За този преломен в съдбата си момент и днес разказва със сълзи на очи. Настръхнала, изпаднала в лек транс.
„През фаталните дни бях по-жива от всякога. Бродех между два свята. Този, на живите, и другия, който смятаме за отвъден, завръща се преди десетилетия възкръсналата като птица Феникс жена. Виждах и чувах всичко какво става покрай мен. Но не това беше интересното.
Добри небесни джинове с бели крила ме отведоха право пред трона на Аллах. Той ме погали по главата.”Страданията ти скоро ще свършат, успокои ме Всевишният. Давам ти още много години живот. За да помагаш на другите. Без да правиш разлика между мюсюлмани и християни, между евреи и цигани.
Но те заклевам! Вземеш ли и един сантим за сторения хаир, добро да не видиш!” Попитах Господ как ще помагам. Та аз съм учила-недоучила. Не мога да чета и да пиша. С кърджалийските турци се разбирам, щото си говорим на един език. Ама на тия от Стамбул, Едирне и Анадола нищо не вдявам. Да не говорим за българите. Бог ме успокои. Каза да не бързам.„
През 13-те дни, когато е на границата между живота и смъртта, по белите болнични стени се изписват текстове на древни арабски молитви. Непознати в Светото писание на мюсюлманите. Сменят се като на прожекционен екран. Смъртницата си няма и бъкел представа от йероглифите. Но попива всичко.
Отначало механично. После й се „дава” познание свише. Тълкува дума по дума, изречение по изречение. Събужда се с цяло тайно учение в главата си.”Сверява „го с хафузите – ходжи, дето владеят Корана с точките и запетайките. Чалмите вдигат недоумяващо рамене.
Не може да си отговори на въпроса защо именно тя е избраницата.”Ще разбера навярно, когато отново се срещна с Благодетеля си”, обяснява си посвоему. По-важното е друго. С неговата благословия поддържа баланса на земята здравите да бъдат повече от болните.
„ПОЕМА” ТЕЖКИ СЛУЧАИ ОТ ЛУДНИЦАТА
Назифе отначало е „джипи” на цялата си рода. Зарежда я и до днес с енергия. Последният пресен случай е с племенника й Ферад. 32-годишният напращял от здраве 76-килограмов мъж се топи с часове. Сякаш дузина шейтани се хранят с месата му. Превръща се в самоходен скелет. Става кожа и кости.
Дълго време се изплъзва от полезрението на леля си. Докато един ден тя го хваща на тясно. Като мишка в капан. Мъжът изплюва камъчето. Изпява си болката от „а” до „я”. Развел се е с изгората си. Залинява от мъка. Без любимата животът му става тесен, загубва смисъла си. Мъжът изпада в тежка депресия.
Самообвинява се за всичко станало. А от отчаянието до смъртта разстоянието често е по-малко и от една стъпка. Разлюбеният ходи като сомнамбул. Неадекватен, с изцъклен поглед. Ръката му не слиза от болното сърце. Сбогува се с целия свят.
Назифе първо му дръпва едно конско евангелие. После впряга шаманската си енергия. С масажи раздвижва застиналата му кръв.”Пътникът” усеща как закреялото му сърце бие по-учестено. Лечителката поработва и върху душата му.
”Сваля” точната молитва, изписана някога край смъртното й легло. Чете я ден и нощ. Младежът скоро възвръща здравия си сън – първият признак на изцеление. След това апетита, чувството си за хумор…
ТИЙНЕЙДЖЪРКА СЕ СБОГУВА С КОШМАРИТЕ СИ
17-годишната Христина е обявена от съучениците си за „Мис Жулиета”. Заради пламенната си любов с по-големия от нея с две години Пламен. Всички се възхищават на красивата двойка. Но нали е казано – много хубаво не е на хубаво. Розовият им период скоро приключва.
Ромеото, откъснал първото цвете от тялото и душата на ефирното създание, разрушава идилията. Прегазва като валяк светлите мигове. Луднал е по други момичета. Насинената често Жулиета крие ударите на съдбата под пластове грим, залъгва се с шепи амфетамини. От божествения рай вече се е преселила в деветия кръг на ада.
Шашардисаните от бизнес-дела родители едва на третия месец установяват, че в разкошния им палат след полунощ се прибира не жизненото доскоро девойче, а едно подобие на парцал. Бившата отличничка, гордостта на мама и тате, вече е тотална двойкаджийка. Руина.
Впрягат се елитни психиатри. От това, че портфейлите им набъбват, не стават по-добри специалисти. Девойчето се травмира още повече. От досадните им грижи. От скъпите транквиланти.
Два поредни опита за самоубийство завършват, за радост, с неуспех. Комшии дават акъл на майката да заведе Тинчето при врачката. След няколко сеанса отрочето възвръща предишния си цветущ вид. Забравило мъжа на несподелените си мечти, всичко лошо от тъмния амнезиен период.
РЪЦЕ С ДАН-КОЛОВСКА СИЛА
Борци, футболисти, атлети и щангисти често навестяват чакръкчийката. Не само от местната „Арда”. Това, което не могат да сторят клубните лекари и масажисти, мъничката туркиня постига от раз. Ръцете й са акумулирали Дан-Коловска сила. Пипне тук, пипне там.”Обектът” изхълца, изцвили.
Или пък подскочи до тавана като пингпонгова топка от болка. Волтова дъга блесне в очите му. Жената знае къде-какво да докосне. За да отиде неприятното усещане завинаги в небитието. Изписаните „указания” някога в интензивното днес си идват на точното място.
„Имам си покрив над главата. Пенсията ми стига. Най-близките хора ме обичат и уважават. Спокойна съм за старините си.
”Берекет версин!”, казваме ние, мюсюлманите. Което ще рече, благодарни сме на всичко, дето Аллах ни е дал и отредил. Но една добра дума никога няма да ми дойде в повече. Тя е по-ценна и от златна турска лира, и от казан със жълтици. Стига ми едно „Аферим”, за да се радвам на дарбата си”, изповядва кредото си родопската лечителка.
Кърджали, Георги АНДОНОВ
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: