Нашият събеседник е задочно познат на десетки хиляди читатели чрез литературата, която популяризира: Димитър ТОНИН е собственик на езотеричното издателство “Шамбала”, чиито книги се радват на жаден интерес. Сам той се занимава вече над 30 години сразлични духовни практики, познава не само християнското учение, а и стотици техники от различни традиции-и будистки, идаоисткщисуфи, ишамански. Обаче не дръзва да се самопровъзгласи за учител, макар да практикува много от тях. Може би защото любопитството му не спира да го води из земните и духовните пътища на знанието. Дори по маршрути, които се е случвало да напускат видимата реалност и да навлязат в “долния ” или в “горния” свят.
“Шаманката ми даде свещ, направена от чиста мас, с която да натъркам цялото си тяло. След това я опуши на пламъка на друга свещ. По шарките, които се появяват върху нея и според това до каква степен е почерняла, тя прави диагностиката си и преценява доколко тялото е замърсено от стрес и негативни енергии. Имам ставни проблеми и със сигурност мога да кажа, че след сеанса се почуствах облекчен.” Споменът на нашия събеседник е от Андите – къс от необятната територия на шаманския свят, простиращ се от Латинска Америка до Сибир, от Африка до Океания и Австралия. Смята се, че абориген-ският шаманизъм е най-древната духовна традиция, която съществува без прекъсване повече от 40 000 години. А според някои изследователи дори и съвременникът, подчинил битието си на най-модерни технологии, проявява все по-засилен интерес към тази прастара духовна система.
Димитър Тонин, който я изучава вече 14 години, има обяснение за това и намира сходство между хората, любопитни към шаманските практики: “Това са предимно личности с екологично съзнание, свързвани от грижата за оцеляването на природата. Именно това е и характерна черта на шаманизма, който обожествява Земята, а повечето шамани работят с енергията на майката Земя. Докато управлението, политическата власт и църквата вървят ръка за ръка и всъщност никоя от тези институции не прави нищо за опазване на този свят.”
Но нашият събеседник, който е създател и на Езотеричен център ИНТИ, има и още едно обяснение за интереса на съвременника. Да, имаме достъп до огромна информация, но тя е само храна за ума, а на душата нещо не достига. “По-младите хора искат всичко тук и сега – казва Тонин. – Християнството не може да им го даде, защото общува чрез посредник – църквата. Будизмът изисква дълъг и трудоемък период на години себеотдаване и система от посвещения. А шаманството предлага бързи резултати.”
Вероятно устойчивостта на шаманизма се дължи и на факта, че той не ангажира никого да променя своите възгледи и вяра. Церемониите са съобразени с местоживеенето и с духовете, които ни заобикалят. В повечето случаи шаманът работи с духове пазители – животински, растителни, свързани с кристали или с местността, но той запазва свободната си воля и в много редки случаи сам бива обладан от духовете. По-често е тъкмо обратното – те служат на шамана и той, метафорично казано, им дава своите разпореждания. Шаманът е посредникът между материалния и духовния свят, връзката между човека и селенията на духовете.
В шаманската космогония светът се състои от три нива – средното, което обитаваме, горното и долното небе. Шаманът може да посети недостъпните светове, за да се допита до духовете и да получи от тях отговор на конкретни човешки проблеми.
Бурятите изобразявали това пътуване чрез нарисувана бреза, на която формално издълбавали стъпала. Под ритъма на тъ- пана шаманът, изпаднал в транс, символично се изкачвал по тях към Сириус, към Голямата мечка, за да извърши метафизичното си пътешествие. По пътя си той среща животни, растения, камъни, в чиято символика трябва да открие отговор на попътните си въпроси.
Обучението на шамана е дълъг процес, в който са посвещавани или наследници на шамана, или хора, надарени със специални качества, които могат да бъдат и придобити – вследствие на физическо или духовно страдание. Така или иначе, “специалността” изисква познания за растенията и минералите, за методите на хипнозата, на гадателството и магиите, за хиромантията и астрологията…
Една от най-разпространените шаман-ски техники са физическите сеанси, в които обикновено се използват халюциногени.” Има ги във всички традиции на Южна Америка, но те не са дрога, а предизвикват само видения”, твърди Тонин и ражазва за подобен сеанс с негово участие в Еквадор, Амазония. Местните шамани използвали за целта аяхуаска – лиана, която варели между 12 и 24 часа, в зависимост от целта /дали е за лечение или за шамански видения/, като й прибавяли и други съставки. Получената гъста и горчива напитка предизвиквала повръщане, за да се пречисти организмът.
Церемонията се извършвала нощем, в една от типичните за шуарите /народност на Еквадор/ колиби. “От един момент нататък получаваш особена тежест и тичаш навън, за да повърнеш. Ако човек има задръжки към повръщането, получава разстройство – разказва нашият събеседник. – Помня, валеше дъжд. Отвън, до мен, жената на шамана нещо си пееше. Аз също нещо си пеех, а шаманът с един инструмент имитираше звуците на животното, с което контактува. С мен беше мой познат, който в продължение на три часа броди из световете и непрекъснато говореше. Космосът, времето и пространството се бяха свили в едно – чувстваш, че едновременно си тук и във всички възможни измерения. Запазил съм много спомени от това преживяване, достатъчно силни, за да искам да отида пак.”
През лятото в Езотеричен център ИНТИ ще бъде открит и нов курс – по шаманство, в който участниците ще се запознаят с основни техники, свързани с елементите Въздух, Огън, Вода и Земя.