Според американски учени 80% от пластмасата в човешкия организъм попада чрез строителните материали, популярната дограма, мебели, но най-много чрез домашните прибори – във всякакви пластмасови съединения е опакована и нашата храна. Разбира се, производителите ни уверяват, че пластмасовите съдове са безопасни. Това може да е така, само ако те се използват по предназначение.
Най-разпространените полимерни материали са поливинилхлорид, полипропилен, полиетилен, полистирол и поликарбонат. От тях се произвеждат както технически, така и пластмаси за хранителната промишленост. Сами по себе си полимерите са инертни, нетоксични и не мигриращи в храната. Но има технологически добавки, разтворители, атака също и други химични продукти, които се разпадат и могат да проникнат в храната и да окажат върху човека токсично въздействие. Този процес може да протече по време на съхраняване на продуктите или при тяхното подгряване. Освен това полимерните материали са подложени на стареене, в резултат на което продуктите се разрушават. При това различната пластмаса става токсична при различни условия – едни не трябва да се нагряват, други да се мият и т.н.
ОПАСНА ТРОШЛИВОСТ НА ПЛАСТМАСАТА
Поливинилхлоридът е полимер на основата на хлора. Той е разпространен в целия свят и е много евтин. От него се правят бутилките за напитките, кутийките в козметичната индустрия, опаковки за домакински предмети и химикали, еднократни съдове. С времето този полимер започва да отделя вредното вещество винилхлорид. Разбира се, от бутилката то попада в напитката, а от чинията в храната и накрая в организма. А винихлоридът се явява канцорогенно вещество. Опасното отделяне започва седмица след като в бутилката е налято съдържанието. В минералната вода след месец се натрупва няколко милиграма винилхлорид. Според онколозите това е доста голямо количество.
Често пластмасовите бутилки се използват повторно,като в тях се налива кафе, чай, дори алкохол. На пазара в пластмасови бутилки и кутийки може да се купи мляко, боза, масло и др. продукти. Но специалистите са категорични – в бутилките от вода повторно не трябва да се налива нищо друго освен вода. Трябва още да се знае – от пластмасовите бутилки се отделя хлорвинил.
Много специалисти смятат, че пластмасовите бутилки поддържат неутралитет само при отсъствието на достъп на кислород т.с. докато водата съхранява своя първоначален химически състав. Щом бутилката се отвори, водата бързо променя своите свойства, както и самата пластмаса. За да имате „жива и свята вода“ е нужна стъклена бутилка.
Как може да разберете кои изделия са безопасни? Трябва да погледнете дъното. Добросъвестните производители поставят на опасната бутилка например знак – тройка в триъгълник. Или пишат PVC. Но такива бутилки с честни надписи са твърде малко. Вредността на материала може да различите и по дъното, където ще видите утайка. Но най-верният начин е като драснете бутилката с нокът. Ако тя е опасна – по нея се образува бяла драскотина. Ако всичко е наред – бутилката остава гладка.
УДОБНО, ПРАКТИЧНО, РИСКОВАНО
Истина е, че ние предпочитаме пластмасовите бутилки и чинии най-вече по време на екскурзия. Удобно ни е чая и алкохолните напитки да налеем в пластмасови чашки. Евтино, практично, но опасно.
Еднократните съдове струват стотинки. Но пластмасата е нежен материал. На светлина се чупи, на горещина се топи. И за да стане здрава, към нея производителите добавят стабилизатори. И тогава тя става токсична.
Полистиролът към студени течности е равнодушен. Но ако налеете в него гореща напитка, тогава безобидната чаша започва да отделя токсично съединение, наречено стирол. Чинии и чаши от полистирол често се използват в малките кафенета за бързо хранене. Заедно с горещия чай или кафе, месо и кетчуп клиентът получава и една доза токсини.
Полипропиленовата чаша издържа температура до +100 градуса по Целзий. Но се предава пред химическата атака и отделя формалдехид или фенол. Ако пиете вода от такава чаша, ще пострадат не само бъбреците ви, но и зрението, формалдехидът се смята и за канцерогенно вещество. Затова купувайте продукти за пиене само от известен производител и в надеждни магазини.
ЕДНОКРАТНАТА ОПАКОВКА – САМО ЗА ЕДИН ПЪТ
За да не бъдат пластмасовите прибори опасни, трябва да се използват строго по предназначение. Пластмасата, която се използва при храненето, притежава различни свойства. Една е предназначена за минерална вода, друга за газирана. Кофичките за мляко се правят също от специална марка, подходяща да издържи на млечната киселина, а опаковката за сладкиши – на захарта. Специалистите съветват още да не се съхранява храна в пластмасови съдове и в никакъв случай еднократната опаковка да не се превърне в многократна. Как пластмасата реагира на ингредиентите, за които не е предназначена, и какви съединения може да се образуват – още никой не може да каже с категоричност. Но се знае, че особено коварни са мазнините и киселините, които могат да черпят от пластмасата свободни токсични съединения.
Има и още един важен момент. Преди повторното използване на пластмасовите чаши и чинии те задължително трябва да бъдат измити. Обаче еднократната опаковка не е предназначена за миене и затова резултатът е непредсказуем.
Отделянето от пластмасата на всевъзможни съединения многократно се засилва при нагряване. За това в микровълнова фурна може да бъдат използвани само специални съдове.
ГЪВКАВИТЕ ОПАКОВКИ
Майонеза, кетчупът и други разни сосове, подправки, сокове, така също и готови супи, на които е нужно подгряване, се продават в пакети от многослоен комбиниран материал. Изборът е в зависимост от свойствата на продукта, срока и условията за съхранение. Супи, пуканки и разни други продукти се опаковат в материал, който издържа на висока температура, за да могат да бъдат поставяни директно в микровълновата фурна. Но медицината съветва да употребяваме такива храни по-рядко.
Колкото по-малко химия в живота, толкова по-добре! Когато купувате продукти за бързо приготвяне, внимателно разгледайте опаковката. Недобросъвестни производители често използват полистиролови опаковки. И когато тя влезе в съприкосновение с гореща течност – започва отделянето на вредните стироли. Затова подгрявайте в керамична или емайлирана чиния и чаша.
Замразените готови блюда, които също може да се размразяват в микровълнова фурна, се опаковат в специален полиетилен, като неговите свойства се запазват в диапазон от -40 до +250 градуса по Целзий. Истина е обаче, че някои марки могат да загубят теромоустойчивостта си, след като бъдат подложени на силно охлаждане.
Как да се определи допустимата и безопасна доза химически вещества? Мненията на учените се разминават. Някои смятат, че ако не се превишава допустимото ниво, няма да има вреда. Би трябвало да се яде по 2 кг консерви на ден, за да се достигне приблизителната доза. Други обаче настояват, че колкото повече химикали поглъща човек, толкова повече се разрушава организмът му. И ако няма симптоми на отравяне, значи веществото е безопасно. Доказано е все пак, че токсините могат да се натрупват с години, подкопавайки здравето. Даже малкото количество въздейства дълго време.
Пластмасата влезе в нашия живот преди близо 30 години. В момента расте на практика първото „пластмасово поколение“. А специалистите твърдят, чеда се знае с точност въздействието, трябва да минат поне пет поколения.
ТАЙНАТА НА КОНСЕРВНИТЕ КУТИИ
Всеки полимерен материал остарява под въздейстивето на светлината, топлината, нагряването и под въздействието на различни други вещества. Тогава той потъмнява, придобива миризма и ингредиенти от съдържанието и отделя токсични вещества. Производителите на продукти дават указания не само за срока на годност на продукта, но и на опаковката. Това най-вече е наложително при консервите. Защото при тях вероятността е да се намери токсичното вещество бифенол. Пластмасовата опаковка от вътрешната страна съдържа бифенол, за да не може храната да има допир с метал. Но така бифенолът може да отиде в храната.
Затова!
– Откажете се от консервите в полза на пресните или замразени продукти.
– Храната в затворените консерви прехвърляйте в стъклени съдове, дори ако срокът на съхранение силно се намали.
Мнението на специалиста
Пластмасата, която се използва за производство на изделия, контактуващи с храна или различен детски асортимент задължително трябва да бъде подложена на експертиза и да съответства на санитарно-хигиенни норми, след което да получи сертификат. Производителят трябва да съобщи за какво-ще-бъде използвана пластмасата. Той задължително маркира своята продукция. Хранителната пластмаса има общоприета маркировка. На нея може да бъде написано дали е предназначена за студени или горещи продукти, дали може да се използва в микровълнова фурна или да се замрази. Винаги трябва да е посочен температурният диапазон.
„Снежинките“ показват, че опаковката може да бъде замразявана, „печка с вълни“ – микровълновата фурна, а „чиния под душ“ означава, че може да бъде мита в съдомиялна.
