Преди 34 години: Весна падна от 10 000 м и оцеля!

Информационните агенции съобщават за паднал самолет, пътуващ от Копенхаген до Загреб. Взривът настъпил над чешкия град Сръбска-Каменице. На височина 10 160 метра югославски пътнически самолет се разбива, вследствие терористичен атентат на групировката “Усташе”. Хътватските терористи са заложили бомба. Шансовете за намиране на оцелели са нищожни и не след дълго се спекулира, че „оцелели няма”. Мъртви са 29 души. Но 1 оцелява! Това се случва на 26 януари преди 34 години.

Изненадващо за всички, 22-годишната стюардеса Весна Вулович е останала жива, въпреки тежката катастрофа и падането от огромната височина. Дори и

след жестокия сблъсък със земята,

целостта на кабината се запазила и Весна се спасява. Тялото й е открито от немски военен лекар, под останките на експлодиралия самолет. Весна остава в болницата до март, а през септември отново се връща на работа. Не е имало особено желание да бъде назначена отново, заради голямата шумотевица около нея, но все пак тя извоювала завръщане.

Весна става случайно стюардеса. Завършила средното училище и се записала в университет. Разочарована, като повечето от връстниците си, от ниското ниво на образование, тя се заинтересувала от английската култура и се влюбила в музиката на Бийтълс. Започнала да изучава английски език. Успяла да изкара стаж в Англия и там усъвършенствала езика си. Връщайки се у дома, срещнала трудности в намирането на работа по специалността, тя получила съвет от приятелка, която работила в авиокомпания “Джат” и съвсем наскоро дори пътувала до Лондон. Весна решила да се запише стюардеса в “Джат”. Само месец след като започнала работа, тя отново видяла любимия си Лондон. Това я накарало да се влюби в новата си професия. В деня на трагедията, тя била на смяна, но на изпитателен срок вече 8 месеца, защото още не била официално назначена. На 25 януари 1972 г. екипажът, в който била и Вулович, пристигнал в Копенхаген, където трябвало да се смени пилотът преди да се продължи за Стокхолм. Както впоследствие си спомнила Весна, всичките й колеги започнали да купуват сувенири и подаръци за себе си и за близките си. Те сякаш предусещали какво ще ги сполети. В деня преди трагедията пилотът не излязъл нито веднъж от стаята си.

Екипажът бил задължен да тренира на всеки 6 месеца

евентуално терористично нападение,

за да може да отреагира. Никой обаче не очаквал такова нещо. По-късно Весна споделя, че инцидентът, чиято жертва е станала, е бил първият терористичен протест в историята на авиацията. Именно след тази трагедия авиолиниите по целия свят вземат всички последвали мерки в борбата срещу тероризма.

Весна попада напълно случайно на фаталния полет. Всъщност е трябвало да лети друга Весна, но объркване в информацията праща девойката в Копенхаген. Тогава тя е много щастлива, защото цял живот си е мечтала да види Дания и да отседне в хотел Шератон в столицата й.

Малко преди излитането девойката обърнала внимание на един от хамалите, които пренасяли багажа в самолета. Освен че приличал на жител на Балканския полуостров, самото му поведение контрастирало на фона на работата на колегите му – той се суетял, говорел на висок глас… Вулович смята, че именно той е сложил бомбата в самолета. Жената обаче си дала сметка за това едва когато дошла на себе си в болницата.

Тя извадила късмет не само защото самолетът паднал върху заснежените дървета, но и понеже на мястото на аварията първи пристигнал един от местните жители, който работел през Втората световна война в немска полева болница и знаел как да окаже първа медицинска помощ. Щом човекът открил

едва дишащата Вулович

сред мъртвите тела на пасажерите, веднага се заел да й помогне. Вероятно това спасило живота й. Лекарите обаче дълго време не вярвали, че жената ще оживее. Дори когато Весна дошла на себе си, те смятали, че изходът ще е летален. В течение на времето обаче младият организъм все по-уверено се справял с получените травми.

След катастрофата никой не вярвал, че ще има оцелели. Положението на всички било критично. Весна била в по-добро състояние и давала индикации за подобряване, но никой не смеел да се надява. Чак когато излязла от комата лекарите разбрали, че поне един от екипажа ще оцелее. Най-тежко било нараняването й на главата и мозъка. Тя също е имала и пукнат череп, и 3 счупени ребра.

Весна била в амнезия и 1 час преди трагедията й се губел, както й 1 месец след нея. Първото нещо, което вижда и осъзнава след излизането си от кома, са родителите й в болницата. А последното нещо, което си спомня от полета, са когато пътниците се качват на борда и тя ги е посрещала на стълбата.

В белградската болница непрекъснато имало дежурен полицай и охрана. Медиите тръбели, че терористите ще направят всичко възможно

да се отърват от опасния свидетел.

Все пак Весна била единствената, която видяла виновниците и била в състояние да даде показания. И досега остава неизвестно дали са хванати някои от извършителите.

Два месеца след трагедията, тя летяла на самолет от Прага за Белград. Имало опасения, че толкова скорошен полет, ще се отрази негативно на психическото състояние на девойката.

Но Весна по никакъв начин не показала тревога и по време на целия полет не изпитала страх. Така продължило и занапред. Въпреки преживения кошмар, Весна никога не почувствала страх от летене.

През 1977 г. се омъжва и 10 години по-късно се развежда. Лекарите й казват, че ще може да има деца, но по време на бременността си едва не загубва живота си. Спасява се, но бебето е мъртво. Предстоят още няколко нещастни опита за дете, но винаги безуспешни. Весна и досега съжалява, че най-съкровеното й желание никога не се изпълнява.

Влиза в книгата с рекордите на Гинес като човек, оцелял след скачане от височина без парашут. Когато й дават наградата на церемония в Лондон, там също е присъствал и сър Пол Макартни, един от кумирите на Весна, който подобно на нея получавал награда.

През септември 1972 г. Вулович е изписана от болницата. Било й забранено да лети със самолет, но тя продължила да работи в “Джат”, занимавайки се с изготвянето на договори. Напуснала работата си след 18 години, заради

несъгласие с политиката на Слободан

Милошевич. Била уволнена, защото говорела на колегите си да не гласуват за него. Весна винаги е имала сериозно мнение относно политиката в родината й, живо се е интересувала от съдбата на сънародниците си и е против войната между босненци и хървати.

Може да ви се стори изумително, но въпреки получените тежки травми, навремето, Весна се радва на изрядно здраве и до днес. Единственото тъмно петно в живота й остава липсата на дете.

Всички я смятат за невероятна късметлийка, но самата тя е огорчена от живота си и винаги казва, че ако наистина е била чак такава късметлийка родителите й щели да са живи по-дълго време. След невероятното й спасение, тя се превръща в жива легенда и звезда в родината си и непрекъснато е преследвана от нежелано внимание. Тя и досега твърди, че непрекъснатото бъркане в личния й живот, е притеснявало дълбоко родителите й, съвсем обикновени хорица, и именно заради това са загинали твърде рано.