Преди 16 години нашият забележителен интелектуалец-енциклопедист Христо Танев от Стара Загора издаде, заедно с екип от родолюбиви българи книгата „АЗ-ът на българите и националните символи”.
Това уникално православно послание стигна до сърцата на много българи, въпреки че е още подминавано и от държавата ни, и от църквата ни.
Но въпреки това, днес е една от най-търсените книги. В нея се изтъква изключителното дело на Константин-Кирил Философ, успял да възроди, систематизира и обобщи древните познания на света, вложени в глаголическото модулно писмо.
Поради големия интерес, книгата е преиздадена три пъти, но сега е библиографска рядкост.
„АЗ-ът на българите”, хвърля нова светлина върху първата българска азбука, която съдържа цялостния спектър на човешката реч със своите 28 вибрации. Нещо, което няма нито една друга писмена система.
Затова именно върху нейната автохтонна основа Константин Кирил-Философ създава глаголическия космически модел на астралния и земния свят. Затова и в основата на утвърдилата се в света европейска хералдика и семиотика стои Глаголическият ключ-модул. И в българското слово, в българските образи, танци, песни и календарни традиции е закодирана звуково-образната космогония на древните българи.
Като един от най-добрите ни хералдици, Христо Танев е правил проект за българския герб с централно място в него за първия свещен глаголически знак – буквата със сакрално значение „АЗ” – символът на свободната творческа личност, носеща вътрешната и външна отговорност за всеки и всичко.
Този проект за герб не е разпознат от народните ни избраници като носещ хуманните ценности на цялата ни езикова общност, като Словото–творец на космическата мъдрост, но Христо се надява един ден да се стигне и до там.
Когато българите истински пожелаят промяната и решат повече да не живеят все с отявлени лъжи, манипулации и извратени закони. Именно тогава ще се появи и новото, четвърто преработено издание на „АЗ-ът на българите”, когато книгата ще е най-нужна.
Христо Танев не се съмнява, че тези, които са ни натрапили чужда знакова символика с обратно значение и негативна сила, са го направили умишлено. Защото това е един от начините могъщата българска нация да се превърне в географски етнос.
И чрез разрушителната сила на обърканата хералдическа символика да ни се вмени друга съдба на обречени. Така по един „демократичен” път без войни и барут ни се внушава национален нихилизъм и безродие.
Затова всичките ни стари символи на зависимостта и нямащи нищо общо със свободата, братството, равенството трябва да си отидат заедно с отминаващата червена ера на Рибите.
Както и използваните чужди (латински, арабски и други) знакови азбуки и езици при регистрирането на фирми, сдружения, фондации в политическия, стопанския и културния ни живот, които са най-мощното закодирано проклятие, за самоунищожение, понеже са посегателство срещу родителите и техните родови закони, към общочовешките ценности и към християнския морал.
Много са примерите, казва Танев, когато заради престъпването на тези закони, обществата са страдали. Подобно наказание се наблюдава и днес. Много са и примерите от историята на човечеството, свидетелстващи за негативни процеси, траещи векове и дори хилядолетия, заради нарушена звуково-вибрационна езикова среда.
Такова е днешното космополитно общество, в което вавилонските смесвания създават напрежение, дисхармония, а така и болни нации, тъй като всяко езиково нарушение се наказва, а носталгията е болест вследствие на нарушена езикова вибрационно-интонационна среда.
Приобщаването ни към френско, руско, немско и английско говорещи народи е оскърбление към българската нация и най-вече към един от най-старите и най-богати езици в света – българският.
По тази причина ни застига и Съд-ба-та, съдът на бащите, праотците, заради неуважението ни към нашия свещен език. Затова и всеки, който приема чуждите закони за свои, се превръща в духовен роб, с нарушено вибрационно равновесие. Ето защо е необходим суров закон в защита на българския език, категоричен е Христо Танев.
Потресаващ пример за некомпетентност или груба провокация е наложената ни отвън и наивно приета от нас знакова символика, носеща почти всички негативни значения в хералдиката.
Още в зародиша на националното ни самоосъзнаване ни приготвят герб, който може да бъде всичко друго, но не и български. От утвърждаването на Третата българска държава (1878 г.) до сега в поредицата от гербове няма нито един, в който да не са вплетени символи с обратна сила.
Няма нито един герб, в който със сигурност може да се твърди, че има български символи и елементи. Противоречията, заложени в гербовете ни от 1879 г. до 1947 г., както и сега, са огледален образ на междупартийните и междуличностните борби в политическия живот.
Именно с това ликвидиране на българската идентичност и ценностна система можем да си обясним струпалите се върху българина четири национални катастрофи и многото отнети български територии за по-малко от 80 години.
Много е жалко, продължава художникът, че сега нашето самоотрицание продължава да е доста упорито, а престараването ни да обслужваме чужди въжделения да е все така пословично. Но явно ще трябва още повече да ожаднеем, докато в същото време ходим и газим по свещената си вода и земя, която засега е все още буренясала отвсякъде.
Но спасителният 1000-годишен мир, за който се говори в Свещеното писание, ще настъпи тогава, когато Черноморско-Балканският регион от „барутен погреб” се превърне в Зона на мира, мъдростта и духовното разбирателство.
И съвсем е естествено и закономерно чрез българите и балканските народи, с тяхното етническо, религиозно и културно многообразие, светът да влезе в новото време, в новата култура на духовно пречистване и въздигане.
Както и новата духовна столица на света да бъде в онази обетована земя, в която слънцето Ра изгрява от морето, т.е. в свещените български земи, в които се е зародила първата следпотопна култура. Така е казано, и така ще бъде!
Но след като българите най-после се сетят, че действително „времето е в нас и ние сме във него”. И че не битието, а пробуденото ни съзнание може да промени съдбата ни. Но всеобщочовешкото ни спасение може да започне първо с Акта на покаянието и прошката, та нали и в Библията, и в Корана той е заложен като основен закон за човешко освобождение.
А при нас българите позитивна промяна ще настъпи в момента, в който престанем да обслужваме злото и да се самоотричаме взаимно.
И като се освободим завинаги от т.н. „леви” и „десни” демагогии, които досега не са донесли нищо позитивно.
И когато преобладаващата част от нашия народ се освободи най-после от политическите си деменции. Чрез ключа на мъдростта – БогарРа.
Едва тогава ще станем полезни за себе си и за света. Но за жалост, сега и учените ни, и политиците ни, като апологети на неолиберализма, са в постоянна деменция в това отношение и нямат никакви позитивни ходове.
Как, например, може изобщо да се обсъжда продаването на българската земя, която няма аналог в света. Доказано е, че единствено при нас има осемметров хумусен слой, това е най-плодородната земя и съвсем съзнателно, под чужд натиск, се съсипват тези дадености. Дори се стигна до там, че да внасяме домати от Китай.
Христо Танев твърди, че бъдещето ни е в единството в името на всеобщото ни духовно и материално стремление, в равнопоставеността между духа и материята. Тя е била заложена още в държавната подредба на Кубратовите българи.
Доказателството за това е преоткритият Болярски, т.е. първобългарски шах. Той не е с 64, а със 72 черно-бели полета. В него няма царица, а ясно изразени са двете равнопоставени йерархични системи на материалния и духовен свят за държавно устройство.
Този типично български модел на държавно управление трябва да се възроди, понеже всички досега прилагани модели на обществени отношения доказаха своята непригодност, въпреки прибавените към тях прилагателни като „свобода” и „демокрация”, „четири власти” и тем подобни.
Още в теософската същност на тангризма и орфизма е заложено равновесието и хармонията между духовните и земните дела. Най-впечатляващото в тях е това, че тези доктрини на обществените отношения отхвърлят робството под всякаква форма.
При нашите предци в името на общите цели изцяло е заложено единоначалието, изградено на базата на личното самодоказване и то в условията на реална демокрация. Отзвук от него е и появата на богомилството. Приложим ли отново този демократичен модел на единението, няма как и светът да не ни последва.
И това ще стане, казва Танев, предсказват го и задълбочените анализи на всички пророчества, свързани с България, Балканите, Русия. Както и пророчеството за обособяването на Балканите в Зона на мира и изграждането на принципно нов урбанистичен световен административен център.
Неговото естествено място се оказа, че е на земята на днешна Тракия, т.е. там, където се е появила първата следпотопна култура не само на Евразия. Но можем да реализираме този проект, само ако успеем да събудим собственото си съзнание и да отприщим енергията за съзидание, за национално единство и духовно възраждане.
И ако осъзнаем, че нямаме никаква причина да се страхуваме от чужди имперски, верски и монополни, „присъствия”, понеже както в миналото, така и сега, всичките ни колонизатори все се отправят към т.н. историческо бунище.
Днес, обаче, времето е в скъсени срокове и много по-мащабно. Както е известно, никой от сегашните паразитни присъствия в България не е избегнал бумерангът от стореното зло в страната ни.
И ролята, и мястото на народите от Балканите в бъдещия хилядолетен мир в света не е художествена измислица, а многократно подчертавана реалност. Днес, т.нар. „западна демокрация”, няма никакъв шанс за оцеляване без страните от Източна Европа и най-вече без Русия.
В тази връзка Христо Танев смята, че от многото пророчества, касаещи България, три се открояват най-силно със своята значимост:
– „България е орисана страна, а народът й е подготвян от хилядолетия да извърши своята отговорно-отредена мисия..” /Петър Дънов/.
А българите са предопределени за духовни водачи на човечеството през следващите хилядолетия ,свързани с ерата на Зеления, българския Водолей.
– „Русия ще се върне към Бога и ще намери пътя чрез белязан народ с превратна съдба, носещ истината, за да има живот на земята.” /Фатима, 13 юли, 1917 г./.
– „Българите ще открият великото неизвестно, с което ще се промени пътят на тази цивилизация” /Сай Баба, Индия, 1990 г./. Тъй като в недрата на българската земя са скрити изключително важни познания за човечеството, обясняващи откъде идва то и накъде отива.
Неслучайно сред българите се раждат толкова много откриватели, изобретатели, носители на интуитивното познание. Неслучайно и българинът Никола Димков (чичо на Петър Димков) преди век е изготвил примерния устав на ООН. И това е част от многото знамения в тази посока. Нищо че президентът Уилсън преди век представил Устава на нашия сънародник като свой и получава за него Нобеловата награда за мир.
Христо Танев вярва също и в призванието на българите да приложат новия модел на обществените отношения.
Че един ден предложението на известния в света пловдивски архитект Матей Матеев в близост до Хисаря, района на село Баня, да се изгради урбанизиран град с балканско и европейско значение, ще стане факт.
Защото ще бъде реализиран предреченият в Библията Нов общочовешки духовен и административен център.
Инж. Димков и арх. Матеев пък определят бъдещия град като „Град на съгласието”, на разбирателството между народите с валидни за всички хора правила и морални закони. Христо вярва и в предложението на д-р Росен Милев, член кореспондент на редица академии, в България да се изгради Световен музей на писмеността.
Страната ни има всички основания да кандидатства за изграждането му върху българска земя, (понеже в нея се е появила първата писменост), по програмата на ЮНЕСКО “Диалог на цивилизациите”, одобрена от ООН.
И най-подходящото място за него е в Тракия, Старозагорско, където се намира Карановската могила и неолитните жилища.
Някои наши учени вече са убедени, че Дунавско-черноморската писменост се е появила преди 6-то и 7-мо хилядолетие. След откритията на изследователи, като д-р Стефан Гайд, Никола Гигов, Георги Бялков, Милош Сидеров, Таньо П.Танев, Абазис Вежаев и редица други наши и чужди историци, много трудно ще може да се отрече този безспорен факт.
Траките не само са имали писменост, но тя стои в основата на гръцкото и латинско писмо. Няма и как някои от досегашните исторически корифеи да отрекат, че Кирилската азбука е отзвук от свещеното тракийско писмо. Дори разчетената и оповестена библия „Бесика” не е единственото безспорно доказателство в това отношение.
А бъдещият музей на писмеността ще бъде съпътстван и от Световна библиотека, нещо като Александрийската библиотека в древността. Това ще бъде новата столица на света – БогарРа. И новата структура на ООН в близост до град Хисаря, където има всички условия за изграждането на ергономичен и здравословен град, в който ще се възстанови взаимовръзката на човека с природата и в които ще се работи съвестно за общото благо на света.
Тъй като качествените резултати идват само при подходящите за това условия. А поради липсата на такива в днешното седалище на ООН в Ню Йорк, тази организация днес няма почти никакъв авторитет. Така че време е вече съзнанието да ни води, а не консумативно-дебилното ни битие. Пък идва и времето бумерангът на направляваното зло да се обърне срещу създателите му. Този немислим преди години факт вече е необратима реалност, заявява Танев.
Но само събуденият ни разум ще съдейства за построяването на бъдещия град БогарРа. Така или иначе мястото на бъдещия общочовешки храм вече е определено. Близо до Хисаря има достатъчно доказателства, че в древността е съществувало тракийско светилище.
Че на този красив хълм няма как това обредно място да не е посветено на изгряващото слънце РА, т.е. на Съзидателната светлина. Всичко това дава достатъчни основания Новият храм да бъде посветен на Бога, т.е. на „Божественото Слово-Творец”.
Той ще бъде иззиждан с донесени подходящи камъни от цяла България, а защо не и от целия свят. Това Ново общочовешко светилище по никакъв начин не може да бъде в противоречие с каноните на официално признатите религии.
Първите два камъка, донесени от Ямбол и Стара Загора, са вече на мястото си. Много са вече и желаещите българи да видят и принесат своята лепта точно на това свещено място. Надявам се, казва Христо, че скоро пътят към Храма ще бъде дооформен и указателните табели сложени. Понеже нашата земя е Обетованата земя, както е записано отдавна в свещените книги.
Доказателство за това е неолитната цивилизация, която е просъществувала по нашите земи. А и ние сме единствената щастлива цивилизация, създадена от Бога и цивилизацията на Великата Богиня-Майка, както ни припомня американската изследователка Мария Гимбутас, която цели 15-20 години е проучвала Балканите и хиляди документи, свързани с тях. Нейната книга, обаче, е преведена на всички други езици, но не и на български.
Като прогностик, Христо Танев, смята, че нацията ни ще продължава да се самозалъгва още малко и ще се осъзнае, че я чака много отговорна и важна мисия, за която е подготвяна от хилядолетия. Че ще загърби модела на противоборството и няма да се дели на „леви” и „десни”.
Защото идва българската ера на „Зеления Водолей, през която ще шества първият глаголически знак на Константин Кирил-Философ (Аз-ът), в който е вложено равновесието между духа и материята.
И всички ще намерят своето място в АЗ-а, който е кръстът, центърът, единствено, в който човекът може да бъде съвършен и щастлив, а не да остане само в духовната или материалната сфера. Но за това ще трябва завинаги да се разделим със старозаветните деменции и противоборства отляво и дясно.
Лияна Фероли
Интересно…
Вярно! Доста е интересно!
Техническа грешка: Мария Гимбутас
Благодарим ви, Соня! Оправихме досадната грешка. Вече е Мария Гимбутас 🙂