Чудеса.net
Благовещение като свобода, надежда и преклонение пред Благия дар и пред женската същност
Неслучайно Архангел Гавраил съобщава благата вест на Дева Мария, че е избрана да роди Спасителя Исус Христос точно девет месеца преди Коледа.
Един от най-радостните християнски празници.
Неслучайно и в този ден Архангелът носи в ръката си едно от най-магичните цветя, познато от древността, което символизира всемирното творчество, създаването на формите, действието на мировия огън върху майката-вода, както и целомъдрието, непорочността.
Тази библейска история е изобразена особено проникновено в картината „Благовещение“ (днес в музея във Флоренция) на Леонардо да Винчи. Архангел Гавраил е коленичил пред седящата в дома си и четяща Библията Мария. Държи в лявата си ръка бял лилиум, а с дясната я благославя.
В тази среща умело е вплетена и природата, обстановката в Назарет, сякаш, за да бъде подчертана вълшебно-нереалната атмосфера на красивата градина, ефирното небе и водата. Всичко заобикалящо това събитие диша, живее и се радва на Благата вест.
Обикновено Архангел Гавраил се е изобразявал с неговия верен атрибут – жезълът-кадуцей, който прилича на този на бог Хермес, но и на българската сурвачка. На Благовещение, обаче, вместо обичайния си жезъл, той държи мистичното цвете лилиум. А знаем, че цветята, растенията представляват синтез между материалното и свръхестественото, че са ефирни, но и реални като духа.
Всички те са облечени в цялата си слава, напомнят ни, че светът е бил създаден за щастие и красота. Владеят и най-скромния код, език, чрез който ни говорят за красотата на света.Всяко цвете и растение си има своя символика, според различните култури и религии. Розата, например символизира любовта, пелинът – горчивината, бръшлянът – привързаността, лилията – чистотата и т.н.
Кремът, кринът, наричан още лилиум, замбак, самодивско лале, лилия, според някои изследователи, са едно и също цвете в различни разновидности. Но винаги е символ на луксозното докосване. Признание пред любимата, че тя е силна и властна жена, преклонение пред нейната индивидуална същност. За египтяните означава свобода и надежда. В “Песен на песните” кремът ознаменува любезност. Съвършенствата на невестата се оприличават на този красив бял символ.
Библейската поезия ни потапя в неговата нежност и ласка: “Аз съм роза Саронова и долински крем.Както е кремът между трънете, така е любимата ми между дъщерите.” А пък Иисус Христос ни предава чрез крина много важна информация: „Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки едни от тях.
И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас маловерци!
Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.“ /Лука, гл. 12, 27-31/. Затова полският крин е добър образец как да се обличаме в красотата на смирението, скромността, безгрижието, доверието в Бога, а не само в тленния пашкул на душата и предимно в негова услуга.
Една притча за Благовещението разказва как преди да дойде на Земята, едно малко бебенце споделило с Господ своите страхове от трудностите там, от непознатия език, от очакващите го злини, но било утешено от своя Творец, че му е избрал най-верния и добър ангел да го очаква с огромно вълнение и трепет, че ще се грижи за него и ще му помага във всичко, ще го учи търпеливо, с обич и нежност на земния език, ще го нарича с най-милите думи, ще му пее всяка вечер приспивни песни, ще го пази от всякакви опасности, ще го закриля дори с цената на собствения си живот.
Когато бебето попитало как ще се казва неговия ангел, Бог се засмял и казал, че името няма значение, и може да го нарича МАМА. Затова този ден е познат и като Денят на майката.
Преди десетилетията на атеизъм е бил празнуван именно така, изнасяли са се беседи за него. Хубаво е отново да възвърнем тази чудесна традиция. И в този ден да се прекланяме не само пред най-великата от всички майки, Майката на Спасителя на човечеството, но да уважим, да благодарим и на нашите майки.
И с блага дума и пролетно цвете да им благодарим за благостта да бъдем с тях, край тях.
Този благ дар наистина може да се изрази най-вече чрез благо-дар-ността. Тя ни доказва, че колкото повече умножаваме благите дарове, толкова повече ги и получаваме. Така се включваме в божествения, природния поток на щедрост и изобилна обич, като го оценяваме по достойнство.
Така изразяваме и липсата на съмнение, че получаваме това, което вярваме, че заслужаваме.
Да вярваш в изобилието на любов, светлина, доброта, е начин да отдалечиш оскъдицата, недоимъка.
Благодарността като начин на живот, както го формулира Луис Хей, наистина увеличава изобилието, светлите дарове, защото признателното даване и получаване са взаимно обвързани.
Лияна Фероли
