Чудеса.net
Има една легенда, която живеела сред населението на днешна Гърция векове наред, независимо че има периоди, в които етническият му състав се променял коренно. Тя се отнасяла до великия Древногръцки полис Спарта, един от най-големите градове-държави, наред с Атина. Спарта се славела със спортовете, изключителната физическа сила на жителите й и съответно успехите във войните заради силните, опитни и издръжливи бойци.
В легендата се разказвало за една практика сред спартанското население, която допълвала разказите за възпитанието в дисциплина и тренировки за физическа сила с цел в целия полис всички жители да са „на ниво” за да оправдаят „имиджа”. Тази практика обаче била ужасяваща, защото се състояла в на практика изхвърляне негодните хора – сакати, болнави, твърде слаби – от висока скала. Най-неприятното и зверско в случая е, че според легендата спартанците правели това най-вече с деца, за да се осъществи нещо като селекция. Логиката била да се развиват и размножават само силните, които да дават само силно поколение.
Скорошни изследвания по този въпрос довели до съмнения, които съпътстват всеки мит в обществото. Усъмняването обикновено се случва само при интелигентните хора, които по принцип са по-малката част от човеците. Поради това легендата оцеляла толкова много време, разказвана, пренасяна и предавана от уста на уста.
На един мит обаче не му трябва много, за да бъде разбит на парчета. Освен това се знае от незапомнени времена, че истината за една несправедливост винаги излиза наяве.
След като археолозите направили разкопки на мястото, се установило съвсем друго. В подножието на скалата били намерени само скелети от трупове на престъпници. Нямало даже нито един детски, съобщават от „Съновник“. Това показва, че там са убивали осъдените на смърт в Спарта, което е било нормално наказание за тежко престъпление не само тогава, но и днес в някои по-слабо развити в интелектуално отношения държавни уредби и законодателства, като Ирак, Кувейт, Либия, Судан, САЩ и др.
Учените предположили, че дългият живот на легендата не започвал от древногръцко време, а по-късно. Според тях също Плутарх можело да е в основата на измислицата, защото е известен с преувеличаването на реалните факти. Всъщност историята е наука, в която всичко се гради на предположения, всяко от другото по-рехави и пълни с въздух. Зад твърденията в дебелите книги понякога стои по-малко аргументация, налични са и по-малко предпоставки, отколкото е нужно за необходимо истинни съждения. Така историята се е превърнала повече във вяра, т.е. постулатите й битуват в общественото съзнание на принципа на религиите и вярванията, вместо върху научни принципи.
