Разбери тайните на кристалните черепи!

За първи път подобен обект бил намерен през 1927 г. в Централна Америка от експедицията на известния английски археолог и пътешест­веник Ф.Албърт Митчъл-Хейджис. Откритието било предшествано от тригодишни разкопки и разчистване на терена на древния град на майте във влажните тропически джунгли на по­луостров Юкатан/тогава Британски Хондурас, а днес Белиз/. 33-те хектара гори, погълнали едва забелязващите се старинни построй­ки, било решено просто да бъдат изгорени. Когато димът се разпръснал напълно, пред участниците в експедицията се разкрила удивителна гледка: каменните руини на пирамидите, градските стени и огромният, предназначен за хиляди зрители амфитеа­тър. Мястото, наречено от Митчъл-Хейджис „Лубаантун“, „Градът на падналите камъни“, продължава да носи това име и до днес, четем по страниците на в. „ШОУ“.

По време на експедицията си през 1927 г. археологът взел със себе си и своята 17-годишна дъщеря Анна. Точно на рождения си ден девойката открила под останките на древен олтар странен предмет – изработен от суперпрозрачен кварц и прекрасно полиран човешки череп в естествена големина. Липсвала само долната челюст, но само след три месеца бук­вално на десетина метра била намерена и тя. Оказало се, че кристалният предмет се крепи на идеално гладки шарнири и се задвижва от най-лекия допир.

Скоро с всички, които са виждали или държали в ръцете си мистериозния череп, започнали да се случват необясними неща. Първа изпитала на гърба си въздействието на кристала самата Анна. Една вечер тя поставила черепа на нощното си шкафче и си легнала. На сутринта, когато се събудила, разказала, че й се присънили удивителни подробности от живота на древните индианци. Тя чувала разговорите им, наблюдавала техния бит и ритуали.

Вече след смъртта на баща си, в началото на 60-те години, Анна решила да предаде находката на специ­алисти, които да я изследват – прекалено съвършена била дори за такива изкусни майстори, каквито били индианците от предколумбовите цивилизации.

Отначало с изучването на черепа се заел изкуство­ведът франк Дорланд. Той открил във вътрешността му цяла система от лещи, призми и канали, създаващи необикновени оптични ефекти. Изсле­дователят бил поразен от факта, че върху идеално полирания кристал даже и под микроскоп не се за­белязвали следи от каквато и да било обработка. Дорланд решил да се обърне за консултация към прочутата фирма „Хюлет-Пакард“, която по това време се специализирала в изготвянето на кварцови генератори и се смятала за най-голям авторитет в областта на кварцо­вата експертиза. Резултатите от експертизата поразили не само изкуствоведите. Изследването, проведено през 1964 г. в специална лаборатория на „Хюлет-Пакард“, по­казало, че черепът бил изготвен много преди появата на първите цивилизации в тази част на Америка. Освен това планински кристал от такова високо качество изобщо не се среща по тези места. А най-учудващото било, че„допотопният^” череп, тежащ 5 кг, бил изработен от цял кристал, което противоречи на законите на физиката. При такава обработка, категорични са специалистите, той е щял да се натроши на парчета. Технолозите от „Хюлет-Пакард“ потвърдили, че върху черепа няма никакви следи от механична обработка – дори драскотини от полировка. Експертите са на мнение, че за прецизното полиране на такъв изключително твърд материал са не­обходими стотици години.

Един от най-авторитетните изследователи на кристал­ните черепи /били намерени още 12 екземпляра при това не само в Мексико, Бразилия и САЩ, но и във Франция, Монголия и Тибет/ – Франк Джоузеф, се поинтересувал дали черепът на Митчъл-Хейджис е имал „прототип“. За по-голяма надеждност експериментът бил поръчан на две независими групи – на нюйоркска лабора­тория, специализирала се в реконструкция на лица по черепите, и на неколцина екстрасен­си, които се „свързали” с черепа в състояниe на транс. Какъв бил резултатът? И едните, и другите заявили, че прототип на кристал­ния череп бил чере­път на младо момиче. Между портретите, получени от двете групи, имало значителна прилика.

Впрочем не всички черепи могат да бъдат катего­рично определени като човешки. При някои от тях / например „Черепът майя“ и „Черепът на инопланетянина“/ се наблюдават определено „нечовешки“ черти. Може би за техни праобрази са служили черепите на космическите пришълци, посетили някога земята? Днес някои изследователи допускат, че намерените кристални черепи са били изготвени в Атлантида и по едното чудо са оцелели при катастрофата, довела до потъването на загадъчния континент. Други смятат, че древните са ги използвали за лечение на физически и психически заболявания. Дон Парке например, който е наследил кристалния череп „Макс“ от своя гуру – тибетски монах, твърди, че той го използвал при лечение на хора, страдащи от различни болести. Наблюденията на спецовете и разпитите на очевидци показали, че кристалните черепи наистина въздействат на тези, които се добли­жат до тях, при това – по различен начин. Едни изпитват дискомфорт и необясним страх. Някои дори губят памет и изпадат в несвяст. Трети точно обратното – по някакъв странен начин се успокояват и дори изпадат в състояние на блаженство. Има хора, които след „общуване“ с чере­па на Митчъл-Хейджис са се изцерили от тежки болести. А пък собственичката на „Черепа на инопланетянина“ Жоке фон Дитан уверява, че чудодейното разнасяне на тумора на мозъка, който й открили лекарите, се дължал на вибрациите на кристалния череп.

Според едно широко разпространено мнение крис­талните черепи притежават и мистични свойства. За тях разказват много контактьори. С течение на времето се изяснило, че изследователите на т.нар. Британски кристален череп имат същите прозрения като Анна Митчъл-Хейджис. Екстрасенсите и изобщо всички свръх­чувствителни хора твърдят, че черепите ги „потапят^” в особени, почти хипнотични състояния, съпровождани от странни миризми, звуци и ярки зрителни халюцинации. Впрочем и съвсем нормални хора уверяват, че понякога са виждали как черепът започва да сбети в тъмното или да се изпълва с „бяла мъгла“, след което в него изниквали „тайнствени образи на хора, а също така ле­сове, планини, храмове и… мрак“. Какво е това – памет за минали събития, запечатана завинаги в кристала? Особени резонансни свойства? А може би и едното, и другото?

Инженерите също открили нещо любопитно. Изясни­ло се, че дълбоко в очните ябълки на някои от черепите се намират твърде изкусно изработени призми и лещи и ако черепът бъде осветен отдолу със свещ, оттам ще заструят тънки светлинни лъчи.

Но и това не е всичко. Оказало се, че ако човек се взре по-продължително, в очните ябълки на черепите могат да се видят удивителни картини. Споменатият изследовател франк Дорланд разказва, че той и неговите сътрудници, които в продължение на 7 години са работили с черепа „Митчъл-Хейджис“, са виждали в него „много други че­репи, костеливи пръсти, камъни, изкривени лица и гори“. Дорланд признава още, че докато е изучавал черепа, често е чувал тайнствени звуци: „звън на сребърни кам­банки, тих, но ясен, хор от човешки гласове, изпълняващ песнопения на неразбираем език, шепот и най-различни потропвания.“ Ученият изповядал и още една мистерия, която се случила, когато една вечер отнесъл черепа вкъщи. Посреднощ той и съпругата му се събудили от неизвестно откъде идващи крясъци и рев на ягуари – све­щените животни за древните маи.