Има двойки, които са като „сиамски близнаци“ – единият не прави и крачка без другия. Но съществуват и такива, на които въобще не им личи, че са заедно, живеят, без да съобразяват много-много един с друг. Къде е демаркационната линия между нашето „Аз“ и общото „Ние“?
Какво означава понятието „лично пространство“?
Личното пространство е характерно за истинската изградена интимност – да имаш ясна идентичност и да зачиташ тази на партньора си, без да се тревожиш, че може да го „изпуснеш“ или „изгубиш“. Единствено върху осъзнаването на собственото Аз и това на партньора, както и на зачитането на различността могат да се изградят зрели отношения. В популярния си вариант „личното пространство“ означава да излезем с приятели без партньора си. Действията ни обаче са само повърхностни проявления, докато само по себе си понятието има дълбоко психологическо значение. То включва интересите, мирогледа, хобитата, професията, всестранните изражения на индивидуалността.
Защо е необходимо да го отстояваме?
Ако няма лично пространство, човек се чувства задушен, сякаш се намира в затвор. Личното пространство ни дава възможност да бъдем себе си, там не е необходимо да си слагаме маска, за да се харесваме на другите. До голяма степен това е мястото, на което можем да се разтоварим от напрежението, без да се чувстваме наблюдавани и оценявани. И ако сме допуснали някого там – партньора си например, да сме сигурни, че той е плътно до нас и че имаме подкрепата му. Ако в една връзка партньорите не си дадат „лично пространство“, и двамата ще бъдат неудовлетворени. След време ще изпитаме негодувание и разочарование от себе си, ако сме започнали да се съобразяваме непрекъснато с половинката си и сме пропуснали възможността да направим нещо лично за себе си.
Къде е златната среда?
И обсебването на партньора, и демонстрираната неглижираност означават липса на истински чувства. При първия случай на първо място стои въпросът за личностното развитие на единия партньор, „сраснал“ се с другия, а при втория – за бъдещето на връзката и защо тя продължава, какво я крепи. Но има и една друга категория партньори, които успяват да постигнат особен вид психическа интимност – те запазват личното си пространство, ангажирайки се със своите предпочитания и интереси, без да затварят вратата за партньора си, давайки му възможност, ако желае, да се включи и той. За съжаление спазването на златната среда изисква човек да е наистина наясно със себе си – какви са целите и очакванията, за какво се бори. Едва след маркиране на собствената територия и осъзнаването й може наистина да се определи мястото на партньора и степента на допускането му в личното ни пространство.
Как да го запазим …
…и да направим така, че партньорът ни да не почувства липсата ни? Не е трудно – просто трябва да му осигурим това, което искаме и ние. Например като му предложим да се заеме с любимото си занимание, докато и ние правим това, което желаем, и после показвайки му благодарността си за това, че ни разбира. Освен това трябва да му покажем, че запазването на личното ни пространство по никакъв начин не означава, че заедно не се чувстваме добре.
Изневярата и личното пространство
Някои хора се страхуват, че зад тази „свобода“ партньорите им може би крият прегрешенията си. Според психолозите всичко е много индивидуално. Темата, която разгледахме по-горе, е за запазването на истинското лично пространство, а не как да намерим повод да кръшнем. Изневярата не е лично пространство. Тя обикновено е израз на недоволство и неуспешен опит подсъзнателно да „накажем“ другия, вместо да решим проблема като зрели хора.
