Традиционно се смята, че старите приятели са най-верните, най-надеждните и преданите. Уж знаеш какво можеш да очакваш от тях, но животът понякога лъже очакванията ни.
Чудесно е, ако имате стари приятели от детинство, от училище и университета, хора, които са ви близки и скъпи. Всеки човек обаче има нужда и от предани приятели, които участват в живота ви сега, в настоящето, такива, които в труден момент ще ви спасят и ще ви дадат рамо. Обикновено ние можем да разчитаме само на подкрепата на хората, които са край нас. Ето защо трябва да търсите нови приятели, да не се боите от нови познанства, да се заобикаляте с хора, с които ви свързват професионални и лични интереси.
И старите познати и приятели обаче не бива да забравяте. Да се обръщате към тях само в екстремална ситуация, когато спешно ви трябва помощ, съвет, когато се нуждаете от техните връзки или пари, е неправилно. Нали и на вас ви е обидно, ако се сещат за вас само когато имат нужда от нещо.
Психически зрелият човек разбира, че в живота никой с нищо не му е длъжен – да му помага, да му дава заеми, да участва в уреждането на професионалния му живот или в решаването на личните му проблеми. Можете да помолите за помощ, но да се обиждате, ако са ви отказали, е глупаво. Защото всеки човек може да има за това лични причини, свои житейски обстоятелства и трудности. Неправилно е да очаквате от приятелите си заради вас да се откажат от собствените си интереси и планове. Да приемете подобна жертва от най-близките си хора дори не е по приятелски от ваша страна.
За да избегнете разочарованията, не искайте дори от най-близката си приятелка прекалено много или последните й пари, не я молете да ви отделя прекалено много време и внимание. Не искайте нищо, заради което на приятелите ви ще им се наложи да се откажат от своите интереси.
Искрено приятелските, искрено човешките връзки не изискват взаимни жертви.
Здравото приятелство, започнало в младежките години, е огромна ценност. Тези отношения трябва да се ценят и поддържат.